Роланд



"Помнете ни!" Най-простата заповед, която може да даде един цар! Той не поиска песни и възхвала, а само това – едно просто нещо – "Помнете ни!" Просто това. Нищо повече. А понеже от повтаряне на пънч лайнс капе мъжественост и куулнес, да кажа пак – "Помнете ни!"

     Ще започна с това, че още първият трейлър на 300 ми се видя твърде кичозен и взимащ се няколко хиляди нива по-насериозно от здравословното. И когато не след дълго започна масово и в световен мащаб да се излива възхищение и предварителни десятки в imdb, усетих, че пак ще тичам срещу вятъра. Последва негативното влияние на около месец и половина масиран хайп твърде близо до мен, което ме издразни още повече. Предполагам, че при това положение общото ми впечатление от филма беше неизбежно предвидимо.
     Продължавам с предварителната уговорка, че ще започна с реалното си впечатление от 300, тоест – с негативите. След това ще се опитам да отбележа и добрите страни на филма, тъй като той определено има и такива. Така че който го вълнува това, да прескочи следващите няколко абзаца.
     Нашата история, както обикновено става с историите, започва с един човек. Този човек се казва Франк Милър и е доста жалък. Той е автор на два популярни комикса – Sin City и 300. Първият се радва на чудесна екранизация, постигнала чудесността си основно с това, че в нея са орязани около половината реплики на героите от комиксите. Вторият обаче е попаднал на сценарист, явно питаещ твърде голямо уважение към творческия гений, за да си позволи подобна ерес. И си го отнася като пич.
     Първото, което се набива на очи в 300, е бруталната сериозност. Второто е Могъществената Мъжественост. И двете изиграват адски лоша шега на филма, понеже са подплатени от един от най-допотопните и примитивни сценарии, красяли мултимилионен хит през последните години. Пренебрегвам изцяло историческата достоверност, ясно е, че такава не може да се очаква от човек, отхвърлил реалните перси и заменил ги с някакво дарк фентъзи, защото му били скучни. Проблемът в такъв случай идва именно от зверската повърхностност на Милър. В гротескно раздутото си желание да е мрачен, мъжествен и героичен, той изцяло пренебрегва реалните фактори, нужни за постигането на подобно усещане, и вместо това разчита само на чупене на стойки, гръмки приказки (основното достойнство на които е, че ти се повтарят като на идиот по 10 пъти, щото в учебника пишело, че така е по-куул) и пънч лайнс. В целия филм няма нито един диалог. Героите си разменят или духовитости, или Могъщи Слова За Героизъм И Фаталност™..
     Дребният недостатък иде от факта, че на нас не ни пука за тях. Никой няма грам личност у себе си, всички са или кухи статисти, или плитки до повръщане. А 300 не е и достатъчно дълъг, че барем от многото им героизъм и страдания да се впечатлим.
     Оттук и вторият дефект на филма. Твърде много приказки и твърде кратък екшън. А при положение, че се говорят само глупости, битките са единственото, което осмисля гледането. Те са и основната цел, но и тук Шнайдер и компания са си оставили не само ръцете, ами и краката. Явно никой не е бил така любезен да им каже, че в изкуството (пък и в комерса) няма средство, което да не се изтърква и да не почва да дразни при свръхупотреба. Забавеният каданс е толкова разточителен, че повече от половината филм всъщност е една протяжна поредица от скокове и разтеглени ревове (героични бтв). Обратната страна – рязкото забързване, последвано от моментално забавяне, така модерни напоследък – също е използва адски безвкусно и има многоминутни сцени, които представляват смешно редуване "бързо-бавно-бързо-бавно".
     Впрочем, със зле прикрито задоволство искам да отбележа, че на моменти ефектите са толкова явни, че почти им броиш пикселите. Вярно, не са много тия моменти, но се срещат. Голяма излагация...
    Докато сме на вълна негативи, музиката също смуче могъщо. 300 краде от Гладиатор и сцени, и картини, но именно саундтракът е мястото, където тая кражба вече наистина става груба. Женските напеви отдавна се изтъркаха, мили ми Тайлър Бейтс или както там ти е името, и барем поне малко да ги беше направил да се различават от практически всичко, което сме чували по другите Епични Псевдо-исторически Филми...

    Но 300 всъщност изобщо не е и чак толкова лош. За да продължа темата от горния абзац, във филма има няколко метъл парчета, които определено са си не само на мястото, ами и успяват да свършат това, което всичките епични простотии в диалозите и визията не постигат – да надъхват зрителя. За съжаление са две или три за цялото времетраене.
    Относно въпросната визия. Факт е, че филмът е КИЧ. Факт е, че средствата му са безвкусни, използвани са безогледно и във вулгарно раздути количества, а е факт също и че екшънът всъщност е твърде малко. Обаче въпреки това някои от сцените с битки са просто невероятни. Като почнем с първата (онази с "избутването"), минем през изпълнението на двамата младежи, дето си подхвърляха сексуално заредени бъзици през половината филм, и стигнем до онова последно копие, запратено от Леонид, няколко кадъра в 300 предизвикват пълна и неоспорима възхита.
    Също така присъстват и типично фентъзи елементи, които в истински фентъзи филм щяха да размазват. Триметровият Ксеркс е великолепен от съвършената си позлатена андрогинност до медния си драконов глас. Бойните носорози и разните могъщи уроди с остриета вместо ръце пък винаги се котират, тъй че ако не бяха просто самоцелно плеснати трисекундни появявания, щяха направо да осмислят гледането. Уви, те пък са.
    По отношение на диалозите вече казах, че нивото, бидейки съответно това на Франк Милър, е откровено ниско и дразнещо с първосигналната си американизирана мъжественост, но когато не се опитват да са дарк енд секси, спартанците всъщност са доста забавни момчета. Леонид има няколко страхотни саркастични прояви (и великолепния шотландски акцент на Джерард Бътлър като бонус), а за задявката между двамата младежи вече споменах. От устата на Ксеркс се леят в общи линии само бисери и изобщо за мен ролята, която прави Родриго Санторо, е най-въздействащата в 300.
    Хубава е и една сцена с иначе твърде фригидната и фъчкаща се спартанска царица пред съвета, но тя е спойлер, та ще ви я спестя.
    Останалото са бицепси и коремни мускули. Всъщност не разбирам какво толкова ги превъзнасят тия мъже от 300. Сега, ясно, че не са за мен мислени, ама като се изключи единият от двамата младежи, дето явно беше правен, за да е красавецът във филма, всички други са стари, грозни и мръсни. Ся, факт е, че са изваяни, ама жените толкоз ли само това ви е в акъла? (Е точно това не очаквах да "чуя" баш от мъж :D:D – бел. Клио) @_@ Джерард Бътлър впечатлява с физика доста повече, отколкото с каквото и да било друго, обаче нездравият интерес на Милър към множество разголени воини ми е наистина странен, особено имайки предвид, че реалните спартанци са били танкове с над тридесет килограма броня по себе си. Разбира се, ако мръсните разголени мъжаги с желание за кръв в очите са вашата бира, чувствайте се специално поздравени с 300.
    Всъщност филмът по-скоро си оправдава гледането. Впечатляващ е визуално, ако и силно кичозен (но пък както знаем 90% от човечеството обича кича, така че и в това 300 явно е печеливш), пълен е с Могъщество и Мъжественост, от които космите по гърдите ти порастват с по един сантиметър, ако си мъж, а ако си жена, явно ти се подкосяват краката, съдейки по всеобщата реакция. Има си брутални фентъзи елементи, нулева историческа стойност и един сравнително умерен потенциал, който като цяло е не особено добре реализиран. От другата страна на барикадата обаче са малоумният сценарий, безкрайно слабите и смехотворни (но в типичния посредствен Милъров стил взимащи се ужасно насериозно) диалози, абсолютната плиткост на всичко, което се случва, и не на последно място вопиещата безвкусица. А в множество сцени е и откровено скучен.
    Или за да обобщя – всички очакваха от 300 да се окаже the shit, а той излезе просто умерено shitty. Сори, Зак, не ти се е получило съвсем.

Оценка: 6,5/10

Обратно към 300