Не можем да не се възхитим на подобно трейлърно изкуство, разбира се. Но което е по-важно тук, 300 успя напълно да оправдае вдигнатите до небето очаквания. Продукт, който благодарение на уникалния си подход не просто към киното, ами изобщо към зрителя, се самопревърна в легенда, без да даде на никого възможността да му попречи.Тук е мястото да изтъкна ОСНОВНОТО И НАЙ-ГОЛЯМО достойнство на 300. Това е филм за ШИБАНАТА МЪЖКА СИЛА. За ЧЕСТТА, ЗА ДОСТОЙНСТВОТО, и най-вече за ВИКАНЕТО ЗА ТЯХ, което винаги е било в основата на нещата. Забавното е, че го казвам без капка ирония. Радостта от това да си вечно млад, вечно силен, вечно смел, вечно всичко най, която всеки човек по мое лично мнение просто ТРЯБВА да умее да изпитва от време на време, е истинският дар за нас от този филм. Ето защо, както може би вече стана ясно, аз изцяло ще подчиня това ревю на неговата стилистика и ще крещя, с КАПС ЛОК и с БОЛД, просто понеже това е толкова, толкова готино. И няма нужда от никаква друга причина. А вие ще ми простите патоса и ще си извлечете поуката иззад него и сами.
За хората, които не са в състояние да се предадат на простичката красота, изчистеност, бруталност и наслада от посланието на спартанския крал, 300 вероятно е глупав филм. От тъжни люде, дразнещи се безпричинно на околния хайп, до заблудени критикари, търсещи сложни сюжети и историческа достоверност в произведение от този тип, това са все хора, които никога няма да могат да усетят КРАСОТАТА на капс лока и ще продължават винаги да я смятат за нещо жалко, смешно и досадно, без да си дадат сметка, че по този начин си забраняват да се почувстват поне малко по-щастливи, поне малко по-всемогъщи, поне малко по-деца – поне понякога. Ако не бях истински спартанец, наистина бих се просълзил за тях. Но НИЕ СПАРТАНЦИТЕ НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА БОЛКАТА!
Ето затова 300 не е глупав филм. Обективните му слабости, които всеки може да види естествено, всъщност дори не са такива. Те ТРЯБВА да бъдат там – иначе фокусът ще се загуби и това няма повече да е един апотеоз на мъжествеността и мощта, а би станал съвсем тривиален филм. И аз ще изброя тези слабости, представяйки ги именно като майсторски инструмент за подсилване на атмосферата на филма и ще ви обясня защо това е така.
Внушителния си ефект 300 постига с две основни неща – първо, много кич, и второ, много истински мъже. Кичът присъства навсякъде – от визуалността, за която ще говоря след малко, през надъханите геройски фрази на спартанците и драматичната музика, та чак до разточителния разврат на персийския император. Всичко е подсилено, всичко е надуто до максимална степен, но не по просташкия начин – не се лъжете. Кичът в този случай има ясна цел. Той е кух, само ако се излъжеш да гледаш така на него, при което проблемът остава у теб. Всички тези елементи – погледнати от правилния ъгъл – са просто една хипербола на абсолютната мъжественост, на черно-белия светоглед, който всички тайно лелеем да наблюдаваме поне веднъж и на живо, на истинската, нетърпяща възражение всемогъща божественост.
Визуално 300 е един малък шедьовър. Крачещ гордо по стъпките на проправилия пътеката Град на греха, филмът на Шнайдер предлага невиждана визуална пищност, плод почти изцяло на компютър, едновременно стилна и крещяща, с две думи – идеална. Град на греха създаде феномена на кино-комикса. 300 го задмина, подменяйки смело адския куулнес на предшественика си с епика и мощ, без да се взима насериозно нито веднъж (справка – сцената с ябълката и Леонид), но същевременно успявайки да постигне адски сериозния ефект на адреналиновото преклонение.
Всяка сцена тук е картина. Всеки звук – момент във вечността. Всяка битка – спомен, запечатан в очите на разказвача. Всяка капка вода е уловена в забавения си каданс и стоварена с мощта на чук върху врага. Булет-тайм сме виждали, ще кажете? Виждали сме, спорадично, не твърде убедително, не така ФЛУИДНО подчинено на комиксовия ефект, на цялостната идея за един изцяло КАРТИНЕН punch-line. Не сме виждали 300.
Историята е изчистена от всичко. Това е легендата за Термопилите в най-прост, концентриран, съсредоточен върху всичко, що е Спарта, вариант. Там са лошите, ние сме добрите – по-малко сме, но сме истински мъже, и можем да победим. И ако трябва – да умрем. Но никога да не се предадем. Това е.
Слабост ли е липсата на сложен сюжет? ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ НЕ! Напълно уместна е.
Слабост ли е разгулната визуалност, клишираните фрази, ревът на мъжете, прихванат от замръзналия кадър? Не. Разбира се, че не е.
По-горе споменах многото истински мъже. В това отношение 300 засрамва дори ПРОИЗВОЛЕН порно-филм с първокласни модели, без дори да се забави да му се изсмее в лицето. Всички спартанци са машини за убиване плюс супер готини. Оръжията лягат в ръцете им като любимата жена, обхванала съвършените им тела. Не ме разбирайте погрешно – принципно би ме болял фарът как точно изглеждат актьорите, но това е филмът за МЪЖЕТЕ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ и ТРИУМФЪТ на мъжкото тяло, ПОБЕДАТА на спартанските мускули НАД ВСИЧКО В ТОЯ СВЯТ, просто трябва да бъде предадена подобаващо. В този смисъл 300 най-пълно улавя древногръцката идея за преклонението пред силното и красиво тяло.
Едва ли е необходимо да казвам, че спартанците са пичове от-до. Джерард Бътлър е Човекът с главно Ч. Ревовете му бяха станали нарицателни още преди излизането на филма. В по-спокойните моменти човекът провява завидна стойка и несмутимост, изпълнявайки ролята си съвършено, без да залита в излишно лигавене където и да е. Останалите спартанци, в това число батя ви Фарамир (Дейвид Уенхам) и най-паче Михаел Фастбендер, са също толкова готини, духовити и мощни, колкото и той. Персийците са умишлено жалки и дебели на тоя фон, с изключение на негъра с МЪЖКИЯ глас в началото, който тотално изтреби рибата (в кладенеца, бидейки ритнат там от мощния спартански сандал) с тембъра си.
Женската част от каста в лицето основно на кралицата се представя умерено добре, макар с нея да е свързано единственото дразнещо разфокусиране на филма. Мацката-пророчица в храма също беше особено красив момент.Дзверовете в персийската армия допълваха цялостната неземна атмосфера на преекспониран кеф. Най-големият дзвер уви биде императорът Ксеркс – същество с не твърде установен пол, с меко казано НЕМЪЖКИ жестове и стойки и с доста странен глас – което по незнайни причини доста хора харесаха. В смисъл, ок, пичът може да беше интересен и да си изпълни добре нещата, но НИЕ ТУКА В ТОЯ ЪГЪЛ ВИКАМЕ ЗА МЪЖЕТЕ ВЪВ ФИЛМА, все пак. Ксеркс беше не-готиният не-смелият не-мощният не-моралният не-спартанец, та да му се кефиш, просто не е уместно. Наистина. Засрамете се малко.
И така. Обобщавам. 300 ми донесе над час чиста проба адреналин и ендорфини. 300 наистина промени киното – промени изцяло това, което киното се опитва да направи със зрителя. Радвах му се като малко дете, което пак е започнало да вярва в гръцките богове и знае, че ние, хората, можем всичко, стига да искаме. Радвах му се като младеж, незадръстен от пушека на индустрията, тъкмо оставил огромния дънер, който носи в пълната със свежест и сила гора, и просто вдигнал глава към небето да покрещи от щастие, че живее. Радвах му се като мъж, за който чест, слава и достойнство имат смисъл и независимо дали онези 300 спартанци преди хилядолетие и половина наистина са вярвали в тях, легендата им ще остане да ни показва за какво си струва човек да се бори.