Слагам това начало, защото искам да отдам дължимото на онзи топик, който в продължение на повече от месец беше централна атракция за много хора и с който аз, бидейки асоциалният киселяк, който съм, почвах и свършвах деня си. Онези 72 страници епично противопоставяне на хайп срещу хейт освен забавни и страстни на моменти бяха и доста информативни, така че ще си позволя да използвам някои от изложените там мнения (извинявам се на вече челите ги, за което). Всъщност аз научих за този филм от там. Затова, благодаря ти, темо, и мирнапрахати!
Разбрах, че освен моето, в този брой има още поне 3 ревюта на 300. Тъй като съм убедена, че колегите са обяснили надълго и широко какво представлява този филм, аз реших за по-разнообразно да започна с какво НЕ е.
300 НЕ е филмът, който ще промени киното завинаги. 300 НЕ е Син Сити 2 или пък някой от филмите с гениален сюжет, дълбоки персонажи, невиждан досега подход към кинематографията, зашеметяващи ефекти и още по-зашеметяващ саундтрак. 300 КАТЕГОРИЧНО НЕ е филмът на годината. Не. Бих рекла всъщност, че 300 НЕ е ДОРИ филмът на месец март.
Ако след това интро мислите, че подобно отроче на киноиндустрията не би могло да ви даде някакво ценно преживяване, по-добре спрете да четете дотук и в никакъв случай не гледайте филма. Написаното по-надолу е за хората, които са склонни все пак да жертват 6 левчета и/или два часа от живота си. Или за тези, които вече са го направили. Като мен.
След масираната пропаганда, на която бях свидетел още преди филма да излезе, в мен се загнезди убеждението, че наред с Христос и Битълс, 300 е ТРЕТОТО нещо, за което знаят ВСИЧКИ хора на планетата. В случай, че греша - въпросното число е просто кино-адаптация на едноименния комикс на Франк Милър (Син Сити), който пък от своя страна е свободна (и донякъде слободна) интерпретация на реалното събитие, фигуриращо в учебниците по история като Гръко-персийски войни: Битката при Термопили. Забелязвате думичката "комикс" горе, нали? Много е ключова. Наблягам на нея най-вече заради няколко твърдения от лаици, ревюта от критици и статии от специалисти, посветени на историческата и фактологическа недостоверност на филма, с които се сблъсках напоследък и които искрено ме изумиха с нелепостта си. Поне за мен, да търсиш историческа достоверност в 300 е все едно да напишеш научен труд за биологическата такава в Х-Мен и Спайдърмен. И да си вярваш на простотиите.
Бидейки филм по Милъров комикс, 300 НЕ може да НЕ съдържа следните три елемента™ :
Спартанските коремни мускули станаха прословути, не само заради това, че направиха притежателите си сексуални обекти, ами и по простата причина, че бяха добре изложени на показ и дори упорито въвирани в носа на зрителя. Не трябвало така, рекоха спецовете. Ония били носили по 45 кила броня върху тях реално...
За мен е чест да ви представя Херкулес. Между другото на картинката пишеше "Heracles in full battle gears. Red-figured volute crater, late 6th century BC"
Та КОМУ, питам аз, са изтрябвали някакви интелектуални припърхвания, когато може да има ТОВА??? На кого му пука колко е кух сюжетът, когато пред очите му се разхождат едни от най-разкошните мъжки екземпляри, показвани някога на голям екран? За какво са ми някакви мащабни всепомитащи ефекти за стотици милиони долари, след като ми е дадена безценната възможност да се върна назад във времето, в онези дни, в които беше толкова лесно да се възторгна до крясък, без да ми се налага да тегля плюсове и минуси на везната на разума? Чиста емоция, чиста сила, чиста романтика, чист тестостерон сред калта, потта и кръвта на битката. Всепомитащо удоволствие на гръбначно ниво. Това е този филм. А ако вие сте останали разочаровани, понеже сте очаквали следващия Гладиатор – сами сте си виновни.