За историята едва ли има много какво да се каже, Аронофски я е мислил да оставя поле за Много И Дълбоки Анализи И Интерпретации®. Проблемът е, че всъщност няма какво да й се анализира и интерпретира. Или по-скоро има, но Изворът на живота не предизвиква у зрителя желание да го прави. Всъщност мен лично целият филм ме остави с един огромен пламтящ въпрос в главата – "Е и?".
Сюжетът е колаж от сцени в три различни епохи, две от които явно не особено реални събития. Фантастичният елемент от трейлъра (да напомня, там дори имаше дадени години – 1500, 2000, 2500) отсъства, или ако го има, е толкова двусмислен и абстрактен, че все едно не е там. Емоционалната страна също ми куца. Хю Джакман играе прекрасно ролята си, но тя не е достатъчно дълбока и сложна, че да осмисли гледането на филма. Рейчъл Вайс е в най-добрия случай компромисна, ако и миличка, и при мисълта, че за ролята е била гласяна Кейт Бланшет, направо ми се реве.
Във визуално отношение Изворът на живота е наистина добър. Стилен е и изчистен, ако и малко твърде семпъл и едноцветен за моя вкус (всичко е златисто-черно). Единствената ми болка са огромното количество кадри, показващи в твърде близък план лицата на героите. На моменти това ми идваше твърде в повече, да не говорим, че не беше и кой знае колко естетично.
Музиката е скромна, милата, доколкото има повече или по-малко една тема, която, по подобие на други филми, варира според момента – гръмка и епична, драматична, тиха и тъжна...
А сега малко свободни размисли.
Никога не съм бил фен на Аронофски. Не защото нещо ми е направил човекът, а просто защото по някакви неведоми причини не съм гледал Реквием за една мечта. Убийте ме, но е така. В резултат наистина не мога да си обясня реакциите към Изворът на живота. Филмът е добре направен и умерено приятен, но дотам. Среден в най-добрия случай. Но вместо да го признаят, повечето хора или са безумно разочаровани, че тоя велик творец е създал нещо посредствено, или го превъзнасят като Най-Великото И Емоционално Произведение В Киното От Години Насам®. Признавам си без бой, че на моменти просто ми беше скучен. Драмата му не е достатъчно драма, любовната му история не е достатъчно любовна история, емоционалността му не е достатъчно емоционалност, символичността му не е достатъчно символичност, внушението му е точно никакво, фантастиката му я няма. И от филма в крайна сметка ни остават добрите впечатления от ролята на Хю Джакман, едното мъгляво усещане за добре свършена на професионално ниво работа на режисьора и оператора, както и една от най-бруталните кулминации във филм изобщо, като съчетание на визия и музика, за съжаление сецната твърде бързо, за да те отвее истински, а и е толкова неподкрепена от нищо и свободно рееща се в общата инертност на повествованието, че просто не постига реално целта си.
Или, за да приключвам със свободните размисли, Изворът на живота е приятен, ако и леко муден филм, с една добра роля и някакви недоизведени емоции, които е много вероятно да ви пленят, но и съвсем възможно да не успеят. За мен е малко над средната хубост, но ако изключим въпросната кулминация, определено не ме остави с кой знае какви силни впечатления.