И така, какво е оригами? Най-общо казано – изкуството да създаваш образи, сгъвайки хартия. Думата "оригами" идва от японски – oru означава сгъвам, а kami – хартия. Това разбира се не е случайно, тъй като известен вероятно и на зулусите факт е, че оригами се смята за класическо японско творение – което, както ще видим, всъщност не е съвсем така.
Именно на японците обаче без съмнение дължим основната философия на оригами, която се е съхранила дори и днес и успява да го запази като изкуство, а не като детска игра на основата на геометрически трикове. Тази философия гласи, че хартиените фигурки трябва да предават не толкова реалистично формата на изобразеното, колкото по-скоро неговия дух. Наистина, класическото оригами е по-скоро стилизирано, с груби, елементарни форми, които обаче по някакъв начин успяват да се различат – успяват да ни напомнят за някакъв предмет или живо същество, което познаваме. С други думи, успяват да пленят тази неуловима нематериална същност, която го прави такова, каквото е. А това е нещо, което изисква майсторство и талант, с каквито не всеки може да се похвали.И така, оригами е изкуство. Има си оригами изложби, има си оригами материали, има си цяло задълбочено изследване над него, също както и над останалите изкуства. Също както и при тях, по-лесно е да го имитираш (да сгъваш готови модели), отколкото да го твориш (да ги измисляш сам), ала дори в имитацията е нужен опит и талант, за да вдъхнеш живот на стилизираните хартиени форми – по същия начин, по който трябва да се упражняваш с молива, преди да започнеш да правиш наистина реалистични светлосенки (не се бойте, да сгъваш все пак е значително по-лесно).
Оригами обаче е и различно от конвенционалните изкуства. То е упражнение за ума – ребус, който трябва да бъде решен с ограничени средства. Искате да рисувате – вземете четка и лист, останалото зависи от вас. Искате да пишете – цял един език е на ваше разположение да излеете всяка своя мисъл. При оригами не е така. Традиционното оригами е ограничено – от един квадратен лист хартия трябва някак да измислим как да предадем формата, която искаме. Това е задача, която изобщо не зависи само от въображението, макар че точно в него е ключът към оригиналното й решаване.
Именно нуждата да се мисли, да се опитват различни комбинации, да зависим от законите на геометрията и физиката на материала,
когато сгъваме, карат мнозина да определят оригами колкото като изкуство, толкова и като математика, която повечето хора традиционно свързват с нещо трудоемко. В много среди сгъването на оригами е негласно смятано за интелектуално предизвикателство, признак за жив ум и ексцентрично хоби (спомнете си Тано Кариди и жеравчетата му в Октопод – пример, който между другото доказва и абсурдния привкус на свръхестественост на подобно гледище към оригамито, понеже на практика няма човек, който да не може да сгъне жерав, има само такива, които не са се опитвали да го направят).В оригами наистина има много математика. Върху него е разработена дори аксиоматична система, подобна на тази в Евклидовата геометрия. Особено съвременните хипер-реалистични модели, които са били създадени в последните двайсет години, никога не биха могли да съществуват без разработката на строго математически методи за оптимизиране на разстоянията и планиране на сгъвките. Всичко това е изтласкало оригамито в посока, отдалечаваща го донейде от творческия процес, характерен за традиционната представа за изкуство. То обаче и днес остава твърде многообразно, твърде нееднозначно, творят се и прости, гениални с простотата си модели, създадени по класическия начин – с проби, грешки и въображение – творят се също толкова, колкото и сложните математически обосновани модели. А най-впечатляващите крайни резултати и от двете течения в творчеството на оригами са наистина зашеметяващи – независимо дали невероятно красиви и реалистични или просто наистина живи.
Класическото японско оригами
Противно на общоприетата заблуда, оригами не е измислено в Япония. Както повечето "традиционно" японски творения, то всъщност произлиза от Китай. Счита се, че оригами е възникнало скоро след изобретяването на хартията (I-II в.), но това са по-скоро предположения, които не почиват върху сигурни писмени доказателства.
В Китай това изкуство обаче не получава особено развитие. Най-класическите модели вероятно са познати и там и може би оригинално произлизат оттам, но със сигурност са били по-късно усъвършенствани в Япония, където оригами е пренесено около VI в. и където наистина е достигнало най-големия си разцвет.
Първоначално то е ограничено в средите на висшите класи. Преди епохата Едо (XVII-XIX в.), оригами (което по това време се нарича всъщност орисуе или ориката, а по-късно и оримоно) съществува главно под формата на различни церемониални, главно сватбени украшения – интересни фигури, които малко хора са знаели как да възпроизведат и пазенето на тайната за тяхното сгъване е било въпрос на чест. Известни са няколко разнообразни модела за украсяване на традиционните сватбени бутилки саке, като най-често срещаният мотив са пеперуди (ocho-mecho), а за младоженците – стилизирани човешки фигурки. Въпросните пеперуди са и тема на първото сигурно писмено споменаване на оригами – малко хайку от 1680 г. – "Rosei ga yume no choo wa orisue" (Пеперудите от съня на Росей са хартиени).Оригами е било популярно и сред самурайската каста – самураите са носели малки амулети от хартия, за които се е смятало, че предпазват от беда и носят победа в битките. Тези амулети се наричали noshi и в оригамито се преплитала ивица изсушено месо или риба.
С по-широкото разпространение на хартията и писмеността сред обикновеното население, все по-активно се популяризира и оригами. Докато в по-ранните епохи (Муромачи, XIV-XVI в.) стилът и степента на владеене на оригами са били признак за социално положение, в епохата Едо то вече е всенародна практика. През 1797 е публикувана смятаната от мнозина за първа оригами книга Senbazuru Orikata. Буквално заглавието се превежда като "Хиляда книжни жерава" и описва как да сгъваме много жерави (жеравът е вероятно най-класическият оригами модел, на японски се нарича orizuru и между другото е свещено животно в Япония) от един лист хартия. По-късно излиза и книгата Kayagarusa (известна и като Kan no mado, т.е. "Прозорец насред зимата"), в която авторът Адачи Казуюки описва много известни оригами модели и методите за сгъването им (както се вижда, по онова време те вече не са се пазели в тайна).
Класическото японско оригами обаче е било доста различно от днешното. Първо, те не са смятали за необходимо да се ограничават само в сгъване и само в един лист хартия. Използвали са срезове и са сглобявали хартиените фигурки. Хартията, която е била разпространена за оригами, е била ръчно изработената японска washi хартия – фина, текстилна хартия, доста различна както от обикновената копирна хартия, така и от съвременната подобрена и специализирана kami хартия. Washi е много по-мека и гъвкава, и днес също се използва за оригами, понеже някои по-заоблени модели с чупки не могат да бъдат създадени от обикновена хартия. За класическото японско оригами е характерен също така доста малкият брой (при това сравнително прости) модели – известни са около 20-тина традиционни модела (лодка, самурайски шлем, жаба, врана, цветче и т.н.), които са се предавали устно и са се знаели от всички, а не са били документирани и развивани в огромен брой нови форми, както се прави днес. Не на последно място, както вече споменахме, класическите модели изобщо не са се стремели към реалистичност, а по-скоро към предаване духа на изображението. При все това, дори в Япония не се е гледало на оригами като изкуство до средата на ХХ век, когато умелите оригами майстори от това време започват да търсят средства за изразяване чрез силата на хартиените фигурки, а не просто да създават модели за децата или за украса.Западното оригами
Освен дето оригами идва от Китай, а не от Япония, оказва се, че подобно изкуство съвсем независимо се е развивало и в Мавритания (арабите, както знаем, са били отлични математици). Мавърските хартиени модели са били главно абстрактни и геометрични, понеже Ислямът е забранявал изобразяването на живи същества (това на 
картинката е съвременна разработка в мавърски стил), но след арабското нашествие към Европа, оригами достига и до Испания, където се развива под името papiroflexia като традиционно изкуство. С papiroflexia между другото се е занимавал (и до голяма степен преоткрил за света) и изтъкнатият философ и писател Мигел де Унамуно.Испанското оригами е напълно оригинално и по много неща се отличава от японското. Например, там широко се използват сгъвки от по 45°, докато за традиционните източни модели са по-характерни сгъвките на по 22.5°. Европейското оригами не е използвало рязане и е работило с точно определени линии на сгъване, за разлика от японското, при което авторът е имал свободата да наглася хартията по свой вкус (т.нар. judgement folds), включително да я смачква на места, ако се налага, стига да пресъздаде динамично обекта. Моделите също са различни, например в Япония е непозната класическата испанска pajarita (птичка).
Различни източници показват примери за оригами и в други европейски страни, макар не толкова развито като практика както в Испания. През XIX в. Фрьобел създава първата детска градина в Европа и в обучението и заниманията на децата включва и оригами.
Западното и японското оригами се срещат именно през XIX-XX в., след отварянето на Япония за света през епохата Мейджи, и между двете страни започва умерен обмен на познания и модели, но оригами не добива днешната си доста по-голяма популярност почти до средата на XX век.
Оригамито на ХХ век
Колкото и странно да звучи, въпреки древността на това изкуство, няма изобщо да преувеличим, ако кажем, че 99% от неговото развитие се е осъществило едва през втората половина, дори след 70-те години, на ХХ век.През 1945 г. се случва една от най-големите трагедии в човешката
история – бомбардировките в Хирошима и Нагазаки. Огромен е броят на жертвите, не по-малък – и този на облъчените, които заболяват от рак. Една от тях е и момиченцето Садако Сасаки. Знаейки, че не й остава много живот, тя хвърля всичките си сили в изпълнението на една стара японска легенда – който успее да направи хиляда хартиени жерава, ще осъществи своето най-искрено желание. Първоначално Садако мечтае за своето оздравяване, но после посвещава ентусиазма си на здравето и щастието на децата по целия свят. До смъртта си момиченцето успява да сътвори близо 650 малки жеравчета, ала накрая болестта я поваля. Трогнати дълбоко от тази трагедия, нейните приятели – ученици от Хирошима – събират пари с помощта на деца от различни държави и построяват монумент в нейна памет, днес окичен с много хиляди хартиени жерави.Тъжната съдба на малката Садако и признанието на останалите деца превръщат оригами из целия свят в символ на мира и края на войната и ужасите, които тя е донесла. Разбира се, не само този символ разширява популярността на хартиеното изкуство. Както в Япония, така и на запад започват активно да творят първите оригами майстори на новото време.
Голямото име в тези години е японецът Акира Йошизава. Починалият наскоро творец е една от истинските легенди в тази област и мнозина от съвременните майстори го приемат за свой истински учител. Приносите му за развитието на оригами са огромни. Той създава голямо количество нови модели и за пръв път обръща погледите към изразителната страна на оригамито – към неговата стойност като истинско изкуство :) Моделите на Йошизава са напълно оригинални и развиват надалеч стандартните традиционни фигурки, а освен това човекът свършва голяма работа по популяризирането на оригами и връзките със западните оригами творци. Но може би най-стойностният му принос е изобретяването на единната система от линии и точки за описване на поредиците сгъвки за моделите – тази система по-късно се приема в целия свят и на практика става основа за обмяна на опит и познания между хора от различни култури и с различни езици, а освен това прави много по-лесно прохождането на новоизлюпени сгъвачи като мен ;)
От западна страна известни оригами дейци от онова време са Робърт Харбин и Лилиян Опенхаймер. Те създават цели оригами общества, съответно в Англия и в Щатите, на сбирките на които творците, както и просто сгъващите ценители, имат шанса да се наслаждават съвместно на своето хоби и да усъвършенстват уменията си. С течение на времето все повече оригами започва да се изучава сериозно и от математици и са разработени много практически професионални методи за дизайн и сгъване на нови модели. Тези нови техники на свой ред водят до други нови техники и така оригами наистина изживява своето второ рождение към края на ХХ век, потвърждавайки максимата за 99-те процента, с която започнах.Днешното оригами почива на принципи, които са се избистряли в продължение на последните 20-30 години постепенно. В известен смисъл изискванията за това нещо да бъде наречено "оригами" са по-строги, отколкото в древността. Днес на моделите, съставени от повече части, с рязане или не дай си боже лепене не се гледа сериозно (има изключения от това, за които ще стане дума). Много по-високи са изискванията за реалистичност (макар все още да се цени предаването на "живота" у фигурата и да се гледа с добро око и на стилизирани, но артистични фигури). Моделите са далеч по-сложни, изискват понякога стотици поредни сгъвания и десетки часове работа. Но разбира се и резултатите са много по-съвършени ;) Всъщност за изискванията на съвременното оригами ще поговорим пак малко по-късно.
Големите оригамисти
В заключение на този исторически преглед ще спомена и някои от най-известните оригами майстори на нашето време. На първо място за мен лично без съмнение е Робърт Ланг. Неговите модели наистина не са най-детайлните като външен вид, но са изключително прецизни като пропорции, а повечето са и красиви. Ланг има много интересни разработки за процеса на дизайн на оригами модели, а е и в основата на най-популярните оригами софтуерни продукти. Освен това (по впечатления от негови изяви) е човек отворен, никога неотказващ помощ дори на начинаещи. На Ланг принадлежи и най-сложният оригами модел, за който аз лично знам (какъв е той – read and find out ;P).
Друг автор с колосален брой собствени модели е Джон Монтрол – той се съсредоточава основно върху животни. Изкушавам се дори да кажа, че ако си намислите случайно животно, Монтрол вероятно има разработка за него, като това включва също митични създания и динозаври! Все пак неговите модели са донякъде неугледни като краен резултат, което лично мен малко ме отблъсква от творчеството му.
От по-старите автори споменахме Робърт Харбин, а също известни са Патриша Крофърд и Сам Рандлет. Техните модели са по-прости от съвременните, но носят очарованието на прохождащото "отначало" оригами изкуство от 50-те и 60-те. Дейвид Брил и Петер Енгел, напротив, са примери за доста сложни модели, с които само напреднали сгъвачи се справят ;) Ако не се лъжа много, Брил има дори разработка на композиция, подобна на известната икона на свети Георги Победоносец, пронизващ злия-ужасен-зелен-противен-змей-нека-му-е. Ерик Джойсел създава много интересни модели от особени материали и със специални техники, които са на външен вид неотличими от истински керамични и каменни статуи! Венсан Флодере е оригамист, който използва изключително нетрадиционната техника на мачкане на хартията – чудно е доколко неговите творения изобщо са оригами, но пък същото може да се каже и за Джойсел ;) Майкъл ЛаФос е друг от известните оригами дейци на съвремието, за когото казват, че по стил най-много наподобява творчеството на майстор Йошизава. Интересно при него е, че работи само с изработена ръчно от него специална оригами хартия. Дотук може би ви направи впечатление, че споменавам само западни автори. Не бойте се, японците по нищо не отстъпват на останалия свят. Всъщност най-много материали за оригами продължава да предлага именно Япония, но за това малко по-късно.
За Акира Йошизава вече сякаш казах достатъчно, така че ще се съсредоточа върху съвременните майстори. Тошиказу Кавазаки е едно от най-известните имена сред японските творци. На него дължим т.нар. twist-folding метод, който позволява по особено елегантен начин различни повърхности на листа гладко да се преливат една в друга без ръбове – ефект, който лежи в основата на цяла плеяда от различни видове рози, които са неговите най-популярни модели. Джун Маекава и Сатоши Камия са други изключително напреднали с материала творци, чиито модели съвсем наистина могат да накарат ченето ви да увисне и да се запитате "ама това възможно ли е?". Изобщо японците не си поплюват да създават изключително интересни и трудоемки модели, например китайски дракон, стоножки и т.н., които макар че не надминават по сложност западните хипер-реалистични математически създадени модели, си остават истински творения на изкуството и зашеметяват с амбициозността на създателите си. Други интересни японски автори са Такаши Ходжьо и Кунихико Касахара. Ходжьо е един от специалистите по човешки фигури, създал е изключително характерни и уникални по стил (едни такива многократно нагънати) модели – ангели, рицари, магьосници и т.н. Касахара (както между другото и Кавазаки) е представител на по-математически ориентираното оригами и изглежда повече го влече към разни кутийки, кубчета, додекаедърчета и тем подобни геометрични форми ;)С това разказът ми за историята на оригами приключва. Дори да сте се отегчили дотук, не се отчайвайте ;Р Нормално си е. В следващия брой ще си говорим за нещо по-интересно, а именно – на какви магии е способно оригамито и с какви знайни и незнайни средства се постигат тези магии ;)