Преживяване
Автор: Джаар

     Разглеждаше с интерес експонатите в музея. Отдавна си мечтаеше да посети земите на индианците в Централна Америка и ето, че бе тук. Оръжия, накити, предмети от бита... Дадоха му да пие от една медна чаша, но водата имаше такъв горчив вкус! Опита се да я изплюе, но по брадичката му се стече само тънка струйка, която някой внимателно забърса.
     Екскурзоводката, облечена в бяло, обясняваше за индианската история и култура и той от време на време повтаряше отнесено “Да-да”, Да...” Странно звучеше гласът му сред стъклените витрини и черните стени. Черни или бели. Бели...
     Погледна встрани и видя как медицинската сестра закача система на дългата метална стойка до леглото му. Тънкият ствол на коледното дръвче стигаше почти до тавана. Стаята бе изпълнена с аромата на хилядите малки иглички, окичили клоните на елхата. Жена му закачаше червените и златисти топки, които той й подаваше от старите кутии. Почувства болка в ръката си и я дръпна рязко. Една дълга борова игличка се бе забила косо в плътта му и през нея се вливаше антибиотик. Опита да я извади, но не успя. Изглеждаше странно на фона на сухата му, напукана кожа, осеяна с кафяви старчески петна.
     Нямаше значение. Той отново утихна и изпитото му тяло сякаш се сви сред завивките и ортопедичните възглавници. Не искаше да разваля празничното настроение на първата Коледа, която щяха да прекарат като семейство. Поставил звездата на върха на елхата, двамата седяха на новия диван. Любуваха се на красивото коледно дръвче, на примигващите светлинки сред играчките и гирляндите... Коледната атмосфера му носеше някакво особено усещане. Усещане за вълшебството на човека. Уморено притвори очи и се отпусна в спокойствието на домашния уют и стерилната болнична обстановка.

     Усети влага под стъпалата си. Водата все още се плискаше в легена, а вълните се разбиваха на пясъчния бряг. Нагази по-дълбоко сред разпенените им гребени. Не бе нужно да мият краката му. Нали сега щеше да се потопи в морето и да заплува с ритъма на теченията му. Само да не беше толкова студено. Потрепери, дъхът му спря за миг, а спасителят с престилка и ръкавици му подвикна да не забравя да диша.
     Дробовете му изсвистяха, когато отново пое дълбоко дух. Въздухът носеше соления морски мирис – аромата на евтин душ-гел. Гмурна се в зеленикавите вълни и замаха некоординирано с ръце и крака встрани от леглото. Колко освежаващо бе плуването...
     Лежеше отново сам на плажа, а мънички капки все още се стичаха по голото му тяло. Забърса една от лицето си, прокарвайки треперещи пръсти по набръчканата кожа. Косата му сигурно се бе разрошила от плуването. Опита да приглади няколкото бели кичура, разпилени по възглавницата.

     Усети студения допир на метал до устните си и послушно отвори уста. Лъжицата се плъзна по венците му, отдавна останали без зъби, и той стисна здраво. Кашата бе вкусна. Като в онзи френски ресторант, където бе завел жена си за двадесетата годишнина от сватбата им.
     Съпругата му беше все така прекрасна дори и след повече от две десетилетия, изминали от първата им среща. Остаряваха заедно, вече го чувстваше. Но тя бе запазила обаятелното си излъчване, а елегантната черна рокля и перлената огърлица подчертаваха зрялата й женственост.
     Пламъците на свещите се сляха в тъмножълтата нощна светлина, идваща някъде над главата му. Тихите разговори в ресторанта се бяха стопили в мрака, а от нежната мелодия на цигулките бе останало само неравномерното му хрипливо дишане. Заслуша се в тишината... Наблизо капеше чешма. Отново не я бе затворил хубаво. Жена му пак щеше да му напомни, че трябва да я поправи. Не... Не е чешмата. До леглото му висеше системата, от която се откъсваха капчица след капчица, за да се стекат във вените му. Размърда ръка и тънкият пластмасов маркуч се размести. Гърлен, насечен смях се разнесе в безличната стая в болницата.
     Някой се смееше в тъмнината. Огледа се, но пред разфокусирания му поглед попадаха само непознатите стени. Стени. Стени. Стени...
     Ето там отсреща е ниската дървена вратичка в оградата, обрасла с кичести храсти. Цветовете им в жълто и червено потрепваха с полъха летния вятър. Детски смях се разнасяше в двора, над който вековни дървета разпростираха покровителствено короните си. Малко момче и момиче си играеха, седнали сред късите стръкове трева, ухаеща на пролетна свежест. Той се усмихна и някаква топлина, чужда на жарките слънчеви лъчи, премина през тялото му. Прескочи оградата и се запъти към децата си, които не бе виждал цял ден. Искаше да ги прегърне, да погали главиците им, а те гордо да му разкажат за поредната си лудория.
     Да ги прегърне... Крачките му станаха несигурни, той се олюля. Видя как една голяма пеперуда прелетя край него, докато падаше. Раираните й криле бяха като на възглавничката, която винаги пъхаха под парализираната му ръка.

     Не обичаше пазаруването за Коледа. Тълпите, всички тези хора, които се лутаха нанякъде. А сега се суетяха около него. Някой се засмя той отвърна на смеха. Вицът наистина беше добър. Но до другата събота, когато отново щяха да се съберат да играят карти, щеше да го е забравил. Посегна към чашата с уискито, но бутна събраните от последната игра ръце. Картите се разпиляха под масата и той се наведе да ги събере.
     Пръстите му се вкопчиха здраво в чаршафа и го задърпаха в различни посоки. Една карта се изплъзна между решетките на перилото и той промуши ръка, за да я вземе.
     Майка му, облечена в дълга бяла рокля, се бе надвесила над леглото и му говореше. Толкова се радваше да види отново лицето й и сините й очи, искрящи от щастие. Същите като на снимката от детството му. Тя му се усмихваше и дори го погали по протегната извън леглото ръка. Роклята й наистина беше хубава. След всички тези години най-сетне не й се налагаше да преносва чужди дрехи...
     – Искаш ли да се поразходим, майко? – попита я той, но от устата му излязоха единствено нечленоразделни звуци. Защо тя не го разбираше?
     Изведнъж вратите на асансьора започнаха да се затварят и тревожните му хлътнали очи я проследиха как се отдалечава по коридора. Гласът му стана нисък, жален и той се задъха. Молеше я да се върне при него.