Заглавие: Олимп
Автор: Дан Симънс
Издател: ИК Бард
Ревю: Роланд

     От тази книга очаквах страшно много. В крайна сметка Илион беше една от най-добрите книги на Бард за изминалата година, а и Симънс си е Симънс – и единият Хиперион да имаше само в актива си, пак щеше да му е много. Та оправдаха ли се големите очаквания за заключението на олимпийския цикъл?
     Не.
     Няма да се хабя с историята, само ще отбележа, че каквото е можел да развали и прецака вътре – направил го е. С мерак... всички онези загадки, чийто отговор е очевиден от средата на предната книга, но просто е изглеждал твърде елементарен и бозав, за да няма нещо зад това... ами с него си остават :/ Всички онези мъгляво загатнати герои и събития, като Сетебос, Сикоракса, войниксите, Рубикона, лъча... всичко това така и не се развива в нещо наистина вълнуващо. Тихия пък така и не се появява, макар че имам някакви теории по въпроса.
     Самата книга е адски трудно четивна поради тромавостта си и огромното количество пълнеж. Разбира се не говоря за джорданизми, но като за не-WOT-книга е направо ужас...

Плюсове:
+ Яката атмосфера на приказна и същевременно силно технологична фантастичност, на която само Симънс е способен.
+ Страхотни sci-fi идеи.

Минуси:
– ...оставащи си абсолютно недоразвити.
– Сюжетът е кардинално омазан, някои линии са безмерно досадни, а финалът е... безпомощен.
– Маса герои стават крайно досадни и антипатични, други пък така и не се доразвиват... разочароващо.
– Действието е тромаво, сюжетните паузи не са си по местата и като цяло баланс на сцените направо липсва.

     И така, ако като мен сте се хванали на хорото – кретайте. Ако пък още не сте подхващали Илион – откажете се, само ще се разочаровате накрая. Не изключвам варианта на някого книгата да му хареса, естествено, но за мен олимпийският цикъл, с този си завършек, е ТОТАЛНО разочарование...

Оценка: 5/10 Роланд, 6.5/10 Моридин, 9/10 The Dragon