Заглавие: Олимп
Автор: Дан Симънс
Издател: ИК Бард
Ревю: The Dragon

     Краят на епичното произведение, започнало с Илион, е пред нас. И тази книга, както и предишната й част, трябва да се разглежда като един квантов, нанотехнологичен преразказ на любимите произведения на Дан Симънс, за да се хареса. Отново се завръщаме в странния свят, роден от невероятното въображение на автора, където на високотехнологичните богове е обявена война от Хектор и Ахил, а старостилните човеци се борят за оцеляване срещу нови и разнообразни врагове.

От корицата:
      Елена Троянска скърби за мъртвия Парис, убит от безмилостния Аполон. Тялото му се е превърнало в обгорена маса. А боговете продължават да нанасят ударите си от обсадения Олимп. Техните бомби – от една-единствена молекула – се фазоизместват квантово, преодоляват силовото поле на моравеките и сеят смърт в Илион. Хора и богове се готвят за финалната битка, която ще реши съдбата на самата вселена.

Плюсове:
+ Уникалният стил на Симънс.
+ Пълнокръвният свят, където се развива действието.
+ Литературните препратки.
+ Страхотните начало и край.
+ Епичните батални сцени.
+ Цялата необходима информация какво точно се е случило за последните 4000 години е в книгата, но човек трябва сам да си сглоби картината.
+ Тоталната нестандартност и липса на клишета.
+ Мрачната атмосфера.
+ Един от малкото писатели нефизици, който се е опитал да разбере какво е това квант. (Подкрепям! – бел. Мор)

Минуси:
– Средната част е по-слаба като цяло.
– Някои сюжетни нишки не получават нобходимото внимание, докато други са преексплоатирани.

     Задължителна книга. Не мога да рабера как по дяволите Симънс натъпква толкова много "свят" в два тома, колкото недоклатения катил Джордан ще мота 120.

Оценка: 9/10 The Dragon, 5.5/10 Роланд, 6/10 Моридин