Заглавие: Нощен Патрул
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИК ИнфоДАР
Ревю: Алексис*
Мы – Иные.
Мы создаем Ночной Дозор,
Чтобы силы Света следили за силами Тмы.
Когато преди година си купих книгата Ночной дозор, го направих само, защото филмът страшно ми беше харесал, а и знаех, че е най-новата на Лукяненко, за когото само бях чувала, но не бях чела нищо. В продължение на 2-3 седмици си стоя и чакаше да се наканя да я прочета. Но, когато я започнах, бях зарибена тотално и не само, че не можех да я оставя, но я прочетох повторно веднага след като я приключих. Това ми се случва рядко, да препрочета една книга веднага след затварянето на последната й страница. И най-прекрасното е, че това препрочитане не ме отегчи, не ме накара да се разочаровам от книгата, а напротив, някак ми помогна да навляза по-пълноценно в света, който авторът е създал. Но да караме подред…
Историята. Те са различни от нас. Хора, но и не само. Те са Други…
Един свят, който е като нашия, той е нашият и все пак не е. Защото там има вещици, магове, върколаци и всякакви други същества, освен това има и други слоеве на този свят, достъпни само за онези, които могат да направят решаващата крачка и да стъпят в сянката си.
Но този свят е разделен на две – Светли и Тъмни. И двете фракции имат институции, наречени Патрули, които следят за поведението на другата страна и за спазването на баланса.
Първата част от трилогията за Другите – Нощен патрул разказва историята от гледната точка на Светлите и по-точно – Антон Городецкий. Антон е маг средна ръка. Не е дребна риба, но и не му е съдено да стане един от онези, които създават историята или я изменят.
Повествованието се разгръща в три новели, разказани в първо лице от Антон. За тези, които също като мен се мръщят на първото лице, мога да кажа, че тук това изобщо не пречи и не дразни, тъй като има достатъчно информация и за другите герои. Може би дори ще е по-точно да кажа, че повествованието е едновременно и от първо, и от трето лице, макар гледната точка на Антон да преобладава.
Своя судьба – това е първата новела. Няколко думи за историята, която разказва. Малкият Егор става жертва на вампирски зов, но успява да оцелее след намесата на Антон, който е изпратен да патрулира и да търси развилнял се и убиващ без Лиценз вампир. От друга страна на една жена е наложено проклятие, което можа да предизвика катастрофа… И времето е малко…
Бих искала да кажа повече, но бих спойлнала нещо неумишлено, затова ще се въздържа.
Свой среди своих е втората история, в която се запознаваме с Максим, а Антон е разследван от Дневния патрул във връзка със серийни убийства на Тъмни.
Исключительно для своих е най-вече за любимата на Антон и изборите, които той прави във връзка с нея и предопределението й, както и тежестта на избора между това, което трябва да се направи, онова, което трябва да се остави да се случи, и жертвата, която лично трябва да се даде, за да се постигне дадена цел.
Господи, знам, че звучи зле, но всяка следваща история има пряка връзка с предходната и няма как да дам повече информация, без това да издаде нещо.
Но да премина към впечатленията си.
На първо място ми хареса семплият стил. Никакви излишни герои, всички си имат своето място в историята, дори второстепенните и събитията вървят динамично и логично. Не мога да не оценя това като приятно разнообразие, сред типичната за жанра фентъзи склонност да се точат локуми и да се пишат тухли, за да се каже нещо, което спокойно би се разказало в 100-тина страници. Тук няма излишни страници, няма досадни описания на пейзажи, рокли или детски спомени, оставили незабележим отпечатък върху някой третостепенен герой. Всяка дума си е на мястото.
Липсва ясното разграничение на Добри и Лоши, като това става дори по-ясно в следващите книги. Неизбежно (или поне почти неизбежно) е след прочитането на първата книга симпатиите на читателя да са в полза на Нощната стража, но дали наистина те пазят хората от лошите Тъмни? И наистина ли Тъмните са лоши? Е, този въпрос ще получи своя отговор в следващата книга, в която те разказват истории от своята гледна точка.
Героите са другото, което ми допадна. Не знам как би било възможно човек да не хареса Антон. Той не е типичният Избраник, който ще спаси света. Не е предопределен да стане Най-силният Маг. Той е просто един от многото магове, които изпълват Патрулите. Балансиран, забавен и в лека степен нагъл, точно толкова, че да радва.
Но си признавам, че сърцето ми е изцяло и безвъзвратно отдадено на шефа на Дневния Патрул Завулон**, който е един от добрите манипулатори в литературата. Жалко е колко малка е ролята му в тази първа книга, но дори така той просто се откроява.
Светът е много добре изграден и е толкова лесно да си представи човек как сянката му се вдига насреща му, за да го отведе в първия слой на сумрака и да му покаже това, което досега е било скрито от очите му. Тук липсва предопределението от раждане, напротив, всичко е въпрос на избор. Никой не е изначално Тъмен или Светъл, това е избор. Тъмните не са непременно убийци и Светлите не са непременно лечители. Защото в Сумрака няма разлика между липсата на Светлина и липсата на Мрак.
Плюсове
+ Кратки и динамични истории.
+ Отлично замислени и изградени персонажи, които са убедителни в действията си.
+ Прекрасен свят, който те кара неволно да се замислиш дали някъде зад сянката ти не се крие нещо, което досега не си виждал, но би желал.
Минуси:
– Някои нередности с хронологията, не знам дали моето издание има грешки или просто Лукяненко не си е спомнял добре някои неща, които е написал, но има места, на които се споменават години, които ако се засекат, не излизат с някой и друг век. Но му е простено, човекът е писател, не математик.
– Твърде малко Завулон.
Оценка: 9/10 Алексис, 9/10 Роланд, 9/10 Моридин
* Ревюто се базира на оригиналното руско издание, тъй като така и не се сдобих с българския превод. Това е и причината да не се изказвам за качеството на последния (а ми се искаше да направя сравнение).
** Има още двама герои, които са готини като Завулон и са ми легнали на сърцето, но се появяват едва в последната книга.