Така че от новата история се очакваше много. Самият факт, че подзаглавието на филма е Begins (започва, за незнаещите английски и смятащи, че бг-преводачите са наясно с въпросния), вече вдъхна някакви надежди, че хората искат да почнат начисто и да дадат нов старт на поредицата. Втората добра новина беше кастът, в който комай единственото слабо име е това на Кейти Холмс (която впрочем също направи приятна роля, но за това след малко). Останалото са все титани.
Третото хубаво нещо поне за мен бяха отзивите от хората, които успяха да гледат филма преди мен. След Sin City, това е единственото произведение за сезона, успяло да предизвика такъв, че и по-голям фурор.
И така, Батман в началото наистина е Филмът-който-върна-живота-на-човека-прилеп®. И знаете ли защо? Защото няма НИЩО общо с предишните 4 части. Ако трябва да сравнявам атмосферата на филма с друга комиксова адаптация, това би бил вторият Спайдърмен, само че лишен от веселостта – новият Батман е всичко друго, но не и забавен. Историята ни е до болка позната, макар и разказана в нова вариация – малкият Брус Уейн губи родителите си заради нескопосан опит за грабеж (впрочем немалка част от сюжета е отделена на ретроспекции, което мен изключително много ми хареса. Забелязах, че някои хора се оплакват от това, но пък имайки предвид, че филмът се предполагаше да е разказ за раждането на Батман, а не за приключенията му, въпросните май трябва да се сърдят на себе си, че са блели някъде, когато са избирали на кой филм да ходят). След като прекарва следващите години в различни форми на самоунищожение, тласкан надолу от омразата, безпомощността и едновременно желанието си да отмъсти и знанието, че няма на кого, "принцът на Готъм" най-сетне намира нещо, което може да се окаже път напред. Но когато се връща в Готъм Сити, Брус открива, че градът се е превърнал в нещо съвсем различно от райското кътче от неговите спомени. And lo, there came a bat...
За атмосферата мога да кажа все хубави работи. Готъм най-сетне е истински град, а не водевилната готика, представена ни от Бъртън и превърната в безвкусен кич от Шумахер. Огромен мегаполис с бляскави небостъргачи... и разбира се своята тъмна страна, често пъти на една крачка от блясъка и парите (забелязах, че на някои и това им е проблем. Пожелавам им да се разходят из голям американски град и тогава да плямпат глупости за нереалистичност). Готъм Сити най-сетне изпълнява полагащата му се роля на герой във филма, а не нереалистичен театрален декор, на чийто фон да слушаме смразяващите кръвта детски хорчета на Дани Елфман :)За цялостното усещане разбира се е най-важен общият тон на филма. А той е този път подчертано мрачен. Не зловещ като при Бъртън, със сигурност и не цирков както при Шумахер, а просто мрачен. Тъжен. Напрегнат. За първи път не просто виждаме, а можем истински да почувстваме душевната болка и терзанията на Брус Уейн, бурята в сърцето му и катарзиса, в който се превръща Батман за него. Можем не просто да зяпаме и да се забавляваме, но и да съпреживеем. Това е в голяма степен дело на блестящата игра на Крисчън Бейл (по-надолу), но "вина" имат и диалозите и ситуациите, които налагат едни доста сериозни краски върху филма. Всички знаем колко е опасно за една комиксова адаптация да се взима насериозно, но мисля, че Батман в началото майсторски е успял да балансира на ръба, без да стане смешно помпозен или дразнещ. Други, оказва се, не са съгласни, но пък аз не видях нито един реален и читав пример за "излишен патос" и "клишираност" на репликите, така че просто не им обръщам внимание. Забравете хумора, него го няма почти никакъв, като се изключат някои реплики на Алфред или Брус, колкото все пак да поразведряват атмосферата. Забравете и ярките цветове, макар и да не липсват съвсем. Филмът просто е тъмен и мрачен, при това по един наистина сериозен начин. И изобщо не мисля, че страда от това. Напротив, историята на Батман и ОСОБЕНО историята за неговия генезис е нещо, което има нужда да бъде разказано така – без хумор, без шарения. За да можем истински да почувстваме това, което може да накара един мъж да се откаже от себе си в името на спасението на собствената си душа.
Ако имаме сетивата, разбира се...
За съжаление нямам нито времето, нито вдъхновението да пиша подробно за актьорската игра, затова ще кажа само, че всички актьори БЕЗ изключение се справят великолепно с ролите си. Крисчън Бейл е многократно по-добър Батман от Майкъл Кийтън или Джордж Клууни, макар и по-лош Брус Уейн от Вал Килмър. Човечецът успява да вложи в ролята си някаква напрегнатост и мрак, които дядя Джордж и бай Майкъл просто не бяха способни да пресъздадат. Поне у мен успя да създаде усещането за едва сдържани разрушителни емоции, които само чакат да се отприщят, за да настане пандемониум. А ние това искаме от Брус Уейн, нали? От Майкъл Кейн просто НЯМА по-добър Алфред – британец до мозъка на костите си, целият сякаш изграден от дисциплина, учтивост и смазващи маниери. Същевременно задължително и леко циничен и много саркастичен. С една дума – Алфред. С две – Майкъл Кейн :) Лиам Нийсън пък прави поредната си достолепна и ако не запомняща се, то наистина качествена роля. Разбира се, той и домат-травестит да трябва да изиграе, ще го изиграе качествено. Специално внимание и на Силиън Мърфи (или както се произнася там), който има най-порочно-мазно-зловещото "красиво" скулесто лице с огромни воднисти сини очи, което можете да си представите. Бих го оприличил на извратената хардкор версия на Джеймс Марсдън (Циклопа от X-men). Боя се, че никога няма да получи роля, различна от тази на психопат-маниак с твърде високо самочувствие... Кейти Холмс, милото, е безлично и никакво, но пък за ролята си се справя нелошо. Толкова ни стига. Музиката на филма си е в типичния за комиксовите филми стил, макар и разбира се в пълен синхрон с мрачния му тон. Честно казано няма някой лайтмотив или определена мелодия, която да ми е останала в главата, но съм склонен да не приемам това за голям минус, имайки предвид всичко останало. А и лайтмотивите са по-подходящи за по... "героични" произведения. Тук някоя тема, която да измества фокуса от героите върху себе си, щеше да е не на място.
Що се отнася до камерата и екшъна, там положението е противоречиво. От една страна камерата е добра през цялото
време, но от друга екшън-сцените са винаги заснети от твърде близо, твърде хаотично и честно казано нищо не се вижда от тях. При всеки друг случай бих приел това за недостатък, но точно в духа на този филм, в конспирация с концепцията за това как невидимото е по-страшно, само защото е невидимо, как ужасът е в главите на хората, а не в това, което в действително виждат... та в такъв случай според мен така заснети, екшън-сцените са само по-добри. Повечето хора, които критикуват камерата и осветлението, оказва се, изобщо не са схванели идеята и причините за именно този начин на заснемане, но аз го намирам за изключително добре изпълнено решение. Така или иначе екшъни под път и над път, а да не виждаш, но да знаеш – това е усещане, което се създава по-трудно, а тук го има. А и смятам, че дори на човек този похват да не му допадне, проблемът си остава в неговия телевизор, защото като концепция пасва идеално на атмосферата и внушението на филма и нито една добре хореографирана, качествено осветена и ясно показана екшън-сцена нямаше да изглежда по на място от него тук.За финал – това определено е един от най-качествените комиксови филми, които съм гледал, а да не говорим до каква степен е категорично най-добрият Батман изобщо. Да, той не прилича на предишните части, но го няма и за цел. Това не е "Батман 5", това е "Новият Батман 1". Той не се опитва да надгражда или наследява, а да започне изцяло начисто. И успява безапелационно. С разкошната си мрачна атмосфера, каквато недоразумението Дердевил така и не можа да докара при всичките си напъни, с брилянтната актьорска игра и нетипичната за комиксова адаптация, но изпълнена с вкус и попаднала точно на място сериозност, Батман в началото вдига летвата още едно ниво нагоре. Втори брутален филм за сезона (след Sin City), той започна да ми връща надеждата, че в Холивуд може би ще успеят да прекрачат прага на тоталния си филмов спек и ще започнат да ни радват с по-качествени неща. В крайна сметка... остава ни да се надяваме продължението (отново Джокера ;)) да не отстъпва на тази "преродена" първа част :)
Оценка: 8.5/10