Първото, което прави впечатление, е че режисьорът Нолан и екипът са се насочили към един по-реалистичен Готъм от готическата фантазия на Тим Бъртън от първия такъв. Няма ги огромните катедрали, пейзажът на Готъм е доминиран от толкова много небостъргачи, че Манхатън може само да се засрами. Незнайно по каква логика обаче, Готъм се оказва уникален град, в който има два вида квартали – супер бляскави и нагъчкани с лъскави небостъргачи и адски мръсни и разнебитени гета. Какъв реализъм е това, за Бога? То води до абсурди от рода на излизането на малкия Брус Уейн и родителите му от бляскавата оперна зала и озоваването им веднага в картина от най-мизерната уличка в цяла Америка. С две думи реализъм почти липсва, а Готъм е грозен и лишен от атмосфера. Да се чуди човек щом цялата икономическа криза е само в този град и той е толкова гадно и грозно място, защо не са емигрирали всички...За сюжета – глупав и изпълнен с клишета. Да, знам, филмът е по комикс. Не е оправдание за мен. Като видя свръхбогаташ като Уейн, мотаещ се из някакви мизерни части на света по незнайна причина, или гениалния план за победа на справедливостта в света чрез масов геноцид на многомилионен град, и още много такива безумия, трудно е да взема филма насериозно. А той много иска това, хуморът е малко, почти няма несериозни намигания към публиката, всичко е едно такова драматично като Шекспирова драма. Освен това, огромна част от времетраенето на филма е посветена на това защо Брус Уейн стана Батман, неговите терзания във връзка с това и т.н. За съжаление обаче и за минута не успя да ме накара да ми пука въобще. Няколкоминутната сцена в първия Батман със смъртта на родителите на Брус беше в пъти по-смислена, въздействаща и добре заснета от модерния си аналог и раздутите до безкрай последствия, и най-важното – всичко си беше простичко обяснено накратко, вместо да си губим към час със смешните терзания на младия нещастен милиардер, чудещ се какво да прави с живота си. Да не говорим за вмъкването на обучението му в планинския храм на Лигата на сенките, което беше нечовешки клиширано и излишно. Пък и да бъдем логични за минута – много трудно е да направиш добър сериозен филм за човек, обличащ прилепов костюм и самостоятелно справящ се с тълпи злодеи и спасяващ мегаполис от унищожение. Моите уважения на Нолън и екипа за смелия опит, но поне за мен се провалят тотално в това отношение.
Стигаме и до култовия диалог. Да, знам, напоследък пиша често това, но се налага – толкова ли не може тези сценаристи да измислят диалог, който да не кара зрител с IQ над 100 да се хили неконтролируемо на предполагаемо сериозните моменти и да не е изпълнен с най-лошия тип псевдодълбокомислен безкрайно повтарящ се патос, произнасян надъхано от актьорите? И все за едно и също – "revenge, anger, power" и т.н. безсмислици в стил Йода. Да не се взимаше филмът толкова насериозно, нямаше да е такъв проблем, но така просто разбива всякакви опити на зрителя наистина да се вживее в него. Незнайно защо, всичката тази псевдосериозност и драматизъм в Шекспиров стил е нарушавана отвреме-навреме от някоя забавна реплика тип "смешна съм само за освидетелстван идиот и съм използвана в около 20-ина тъпи филма преди това", което съвсем разваля впечатлението.
Но все пак, ще кажете вие, ние гледаме Батман заради екшъна, не заради диалога, нали? Прави сте в голяма степен. Но този Батман е уникален в това отношение. Това е екшън филм, в 95% от екшънсцените на който не може да видиш какво става. Не, това съвсем не е преувеличение. Поради комбинацията от свръхбърз монтаж, минимално осветление и
камера, сякаш нарочно целяща да ни покаже какво става встрани от битката, екшънът се свежда до пълен хаос на екрана, комбиниран с епична музика, и 15 секунди по-късно Батман е показан като победител. Гениална идея, няма какво повече да се каже. Защо да им показваме какво се случва на тия дебили зрителите, нямат ли си въображение те? Нали трябва да си похарчим бюджета, наемайки около 25 звезди, половината в роли с дължина около 3 минути, които не изискват особен талант? А, забравих, за да съм обективен, ще спомена, че имаше и едно преследване с коли, в което се виждаше какво става. Но и то си беше скучновато, а и неописуемо грозният Батмобил силно дразнеше естетическото ми чувство. Да не говорим за нелепостта на небрежния начин, по който пълният с угризения и нежелание да наранява невинни и дори да убива закоравели престъпници Уейн унищожи толкова полицейски коли и дори сгради в това преследване (но "никой не пострада сериозно", побързаха да ни уведомят след това, да не би за нашият човек да има някаква истинска морална дилема, а не разни нелепости за дечица).Чисто визуално филмът не впечатлява с нищо. Честно казано, не мога да си спомня за дори един наистина впечатляваш кадър. Монтажът е твърде накъсан, ефектите често са дразнещи (примерно визуализацията на халюцинациите от пуснатия газ) и въобще не виждам причина да се прехласва някой в това отношение. Да не говорим за детайли като това, че батмобилът тук е най-грозната кола в историята на света. Ако това е реализъм, гласувам с две ръце за фантазиите на Бъртън :)
Все пак в този филм има едно хубаво нещо – музиката. Но като имаш Цимър и Нютън Хауърд на разположение щеше да е наистина трудно и музиката да е на плачевното ниво на останалия филм. Въпреки че, поне на първо слушане, е далеч от най-доброто, което те са сътворявали.
За актьорите – стандартна работа, никой не впечатлява особено, мъчат се да направят свестни образи от малоумните по сценарий персонажи, но не им се отдава особено. Съмнява ме без да познава имената на участващите в филма, някой да се впечатли от кое да е представяне. Но нали са си Лиъм Нийсън, Гари Олдман и т.н., и веднага за масата зрители съвсем стандартни и дори слаби представяния стават "култови" и "велики". Пък и не виждам смисъл, както споменах, да взимаш майстори като гореспоменатите, Майкъл Кейн и Морган Фрийдмън за клиширани подържащи роли, които могат да бъдат изиграни от всеки компетентен актьор. Крисчън Бейл дава доста неравномерно представяне – на моменти е много убедителен, на моменти жалък (най-вече когато е с Баткостюма и се опитва да говори с "внушителен" геройски глас – просто ме събори от смях това). Кейти Холмс дразни силно с лиготиите си и е тотално неубедителна, но поне е красива.Да обобщим какво получаваме в този филм – скучен сюжет, почти пълна липса на въздействаща атмосфера, посредствена режисура от Нолън (да, знам, това е човекът, направил "невероятния", "култовия", "революционния" Мементо – и той не беше нищо особено, но тук е доста по-зле), неадекватно заснет и досаден до безкрай екшън, и герои, за които на зрителя трудно може да му пука по-малко. Но пък музиката е хубава :) Вие си решавате, обаче аз поне съм ви предупредил :)
Оценка: 3/10