завръщане на Батман с неговото "начало". Е мога да кажа, че останах без думи… В смисъл, аз нямах каквито и да било очаквания, освен да се позабавлявам (все пак аз се забавлявах на всички четири предишни приключения на човека-прилеп), но още от началото може да се каже, че ми удариха шамар, какъвто не бях очаквала. То бива нещо да е некадърно направено, то бива да е натъпкано с клишета и помпозност, но това което ми беше поднесено под названието Batman Begins беше нещо, което почти ме шокира до ступор (само "почти" просто защото тежките последствия на Alone in the Dark все още ми държат влага).Не знам от къде точно да започна с оплакванията си. Дали от така наречения "сюжет", който кварталния клошар да беше писал, щеше да е по-убедителен, дали от каста, който беше толкова не на място, колкото изобщо е възможно, дали от уменията на режисьор, осветители, оператори…
Въх, явно в последно време ми върви да попадам от един некадърен филм на друг, сякаш вселената има цел да ме откаже от това изкуство.
Но да караме по ред…
Сюжет: Брус Уейн е загубил родителите си като дете и сега е младеж, който не е много наясно какво да прави с живота си. Живее само за да си отмъсти на убиеца им, но е лишен от това щастие. И когато всичко изглежда сякаш света го мрази, пред очите му се разкрива Истината. И той поема на кръстоносен поход срещу организираната престъпност в лицето на гангстерите, наркодилърите и убийците, които са превърнали родния му Готъм в един кошмарен град. Но за да постигне целта си, има нужда да се научи да се бие и да опознае страха (а думата "страх" е толкова преексплоатирана, че накрая като я чуех, ми се драйфаше) – това го води на изток, където изучава изкуствата на нинджите и става един от най-добрите (голяма изненада, че главният герой е най-добрият, бас ловя, че сте го очаквали). След което се връща в родния си град и след известно двоумение как да се дегизира, се появява Батман.
Тъпо ли ви звучи? Да? Ами то и си е! Сюжетът е толкова невероятно недостоверен дори за футуристичен комиксов свят, че даже не можа да ме накара да го приемам откъм забавната му страна. Трагедия пълна… А след третото, четвъртото и петото показване на малкия Брус, нападнат от прилепи, вече ми идваше аз да нападна сценариста.
За актьорите: Толкова видни имена на едно място, а накрая човек се чуди как тези именити и уж кадърни актьори са се оставили да ги забъркат в подобно недоразумение. Аз на тяхно място за целия бюджет на филма не бих се съгласила да стана за посмешище в такава степен. Имена като Гари Олдман, Лиам Нийсън, Майкъл Кейн, Морган Фрийман не могат да стоят на плаката и да примамват невинните, неосведомени за очакващото ги зрители, просто не е честно.
Да се види как Лиам Нийсън ръси един след друг бисери на клишираността и тъпотията, с лице, изразяващо собственото му удивление от "невероятните мъдрости", които излитат от устата му, е направо болезнено.
Морган Фрийман и Гари Олдман са леко пощадени, защото имат по-малко екранно време и реплики, което е изцяло в тяхна полза. Но Майкъл Кейн е абсолютно неубедителен като иконома, като каже "Master Bruce…", все си представям как всъщност иска да каже: "Абе, некадърнико…"
И стигаме до главните виновници: Крисчън Бейл и Кейти Холмс.
Първо Кейти. Ами тя трябваше да е Красивата и нахъсана адвокатка, която се изправя сама срещу корумпираната съдебна система в един контролиран от престъпността град®, но повече приличаше на изтощена повлекана, която има някакви идеали, но все не може да ги постигне. А и изглеждаше много зле, милата. Можеше поне да я направят красива за гледане и да я облекат по-така, ама не би. А от гледна точка на представяне мога да кажа, че докрай си остана посредствена второкласна актриса, която след определен момент не би ме убедила в каквото и да било, дори да се беше съблякла гола и да танцуваше диви индиански танци насред Готъм.
Крисчън Бейл: На първо място за мен този индивид просто не пасва за ролята на Батман, не можах да свикна да свързвам тъпата му физиономия в образа на най-известния прилеп на света. Не мога да кажа точно защо, дали защото просто не го възприемам като Батман, дали защото го намирам за грозен, дали защото останах с ужасни впечатления за това му конкретно изпълнение, но Бейл ми стана толкова противен, че си е чудо как го постигна за някакви си два часа. Знам, че това не е филм, който да изисква изпълнение тип "театрална постановка с амбиции за наградата Тони", но Бейл можеше поне от време на време да си спомня, че някои хора ще си купят билети и ще искат да видят нещо що-годе прилично. Толкова ли не можа да се постарае да е поне малко убедителен в ролята на обърканото, неориентирано богаташко синче, което е загубило родителите си? Приличаше на малкия Пинокио – дървен, тъп и само дето носа не му растеше след всяка кретенска реплика. Но затова пък аз си умирах да се хиля на великия глас, който вадеше иззад костюма, който звучеше като на човек с увредени гласни струни.
Което отново ме води до диалога. На няколко пъти споменах, че актьорите трябваше да произнасят глупости, пред които дори нашите депутати биха занемели от възхищение. И на всичкото отгоре най-често ги казваха с патос, с какъвто третокласник рецитира "О, Шипка!" или сякаш обясняваха на пълен кретен същността на Теорията на Относителността. Като и в двата случая ми идваше да хвана сценариста за врата и да стисна лекичко, после по-силно и да я карам така, докато не спре да рита.
Визията за един екшън е от първостепенно значение (предвид, че никой не ходи да гледа такива филми заради сюжета, смисъла и развитието на героите), но явно някой е пропуснал да го обясни на отговорните лица. Режисьор, сценаристи, осветители, оператори и монтажисти са запретнали ръкави и са обединили усилия, за да може зрителят да остане в пълно неведение какво става на екрана.
По време на битки и мелета се виждат невероятни неща или пък по-често нищо не се вижда. Аз разбирам, че Брус тренира за нинджа и се предполага да е невидим, но е всеизвестно, че невидим по холивудски стандарти е нещо съвсем друго. Та по време на същинския екшън се виждат минаващи пред камерата крака, размятащи се ръце и бъркотия от тела, но не става много ясно кой на кого и какво причинява. Е винаги я има тръпката от неизвестното, но аз не отивам на кино заради това.
Атмосферата е на същото високо ниво като останалото. Това не е Готъм от предишните епизоди. Тук имаме един потънал в мрак, престъпност и поквара град с две лица. От едната страна е Готъм на богатите, а от друга е гетото и като за капак, операта, в която видните жители на този чуден градец ходят с вечерно облекло и бижута се намира в гетото. Или поне така излезе от филма.Градът е само небостъргачи и едно надземно влакче, но всъщност истинско впечатление ми направи колата на Батман, която беше рядко грозен модел. Репликата на един от полицаите, който трябваше да подаде информация, каква кола да търсят колегите му е достатъчно доказателство: "…black… tank".
И все пак на фона на целия този кошмар имаше и нещо добро – музиката. Наистина кадърна и на място. Отлично пасваше на това, което се предполагаше да става на екрана и за разлика от всичко останало ми направи отлично впечатление. За съжаление, аз отивам на кино, за да гледам филм, а не да слушам музика. Но пък тя направи мъчението по-поносимо, аз което съм искрено благодарна на Ханс Цимър и Джеймс Нютън Хауърд.
В заключение: Аз рядко съжалявам, че съм гледала даден филм, все си намирам нещо, което да ми хареса във филма, но този път нищо не ми хареса (е всъщност музиката, както казах по-горе, но това не помага). За мен този филм е само една крачка по-качествен от Alone in the Dark, но това просто не е критерий, по който бих желала да оценявам останалите. Не го препоръчвам дори на hardcore феновете, само ще си съсипят впечатлението от Батман.
Оценка: 2/10