The Darkness That Comes Before
R. Scott Bakker
Автор: Рандъм
Напоследък все повече възвръщам вярата си във възможностите на жанра фентъзи. През последните години пазарът съвсем се продъни от клиширани до болка книги, които по-скоро са бич за световните гори, отколкото инвестиция, заслужаваща си времето, парите и надеждите. Е, има и изключения. Жалко е, че повечето от тях рядко достигат до родния пазар, а ако случайно се промъкнат, то се появяват в облика на осакатени подобия на оригинала. И все пак, за надъхания фен и ценител на качествената фантазия пречките днес не са чак токова големи. И кредитни карти има, и езици преподават в премного училища...
Бая баласт се събра, но преди да си кажа приказката, да си формулирам мисълта от предния абзац. А тя е – Търсете! Доброто фентъзи не е отживелица и дори сред умопомрачителните дебри на комерса се намират малки съкровища, за които си струва човек да се поразрови из сметта. "The Darkness That Comes Before" очевидно е именно от "добрите" фентъзита, иначе нямаше да си троша излишно клавиатурата. Авторът Р. Скот Бакър е канадец и за него разбрах благодарение на един друг любим писател от страната с кленовия лист – Стивън Ериксън. Не че лично ми го е препоръчал, но чест му прави, че подкрепя първата книга на един наистина добър автор.
И тъй като Ериксън и Малазан са любими вече на много хора, ще си позволя съвсем леко сравнение между поредиците. "The Darkness", за разлика от Малазан, е книга, която се вписва в много по-голяма степен в класическите рамки за едно фентъзи. На мен лично ми напомни за най-доброто от Фионавар, Силмарилион и Гудкайнд. Има си ги доста от типичните клишета – могъщ зъл бог, дремещ 2000 години, Лоша Клика, Добра Клика... Всичко това обаче далеч не дразни, напротив; лично аз с удоволствие се потопих в онова позабравено чувство, съпътстващо навлизането в един нов класически фентъзи свят. Ценното тук е, че Бакър е сътворил едно много оригинално алтернативно измерение, че го е напълнил с пълнокръвни герои и доста стойностни идеи. В "The Darkness" няма пълчища от герои и десетки мистерии, действието е по-умерено, гледните точни се сменят много по-плавно. Явно авторът е искал първата книга от поредицата (която се казва "Prince of Nothing") да послужи за основа и солидна отправна точка към по-следващите книги (засега е излязла само втората – "The Warrior Prophet"). В "The Darkness" екшънът е доста по-бегъл, отколкото го предпочитат мнозина, макар страниците да подсказват за лавина от събития, която само чака да бъде освободена. Бакър набляга на героите си, давайки им достатъчен брой страници, за да покажат природата и мотивите си. Покрай тях се разкрива и светът на Еарва, водят се войни, плетат се интриги, но като че ли водещата роля в книгата е отделена за емоциите и философията на героите. И като казах философия – да, става дума за точно това. Не, че на страниците на "The Darkness" ще откриете някакви покъртителни проникновения, но определено тя е много по-дълбока от преобладаващата маса фентъзи. Светът на Еарва е добре осъзнат, наситен с различни фракции и народи, чиито религии, идеологии и апетити им придават почти осезателен облик.
Ето и малко история в кратце. Две хиляди години след Апокалипсиса. На голямата човешка сцена интригите се плетат както винаги, ала този път вещаят нерадостно бъдеще. Трите морета са на път да се потопят в истинска Свещена Война, а императори, генерали и магьосници се опитват да подчинят великата кауза на собствените си интереси. Друсас Акаймиан, магьосник и учител, разплита древни и ужасяващи мистерии, а Найюр, могъщ и свиреп воин, търси отмъщение. И когато Вторият Апокалипсис изглежда все по-близо, на сцената излиза Принцът на Нищото - спомен отпреди 2000 години.
Плюсове:
+ Атмосферата на доброто фентъзи, че и е доста мрачна при това. Има си мистерии, добри, лоши, интриги, магия, войни и т.н.. Светът е доста интересен, особено религиозното и магьосническото разделение. Маговете са наистина могъщи, но пък авторът много хитро ги е направил уязвими и по този начин превърнал до голяма степен в шпиони и конспиратори. Любопитно е, че магьосническите школи са обособени и от философски различия в идеологиите. Има си гностици, анагогици и т.н.
+ Да си поговорим пак за философия. В някои от главите има предостатъчно от нея, а и всяка една започва с цитати от мислители на Еарва, което ориентира доста добре в духа на книгата. Абе, не е кой знае какво, но си струва човек да го прочете във фентъзи.
+ Образите на героите са доста добре построени, с малки изключения. Има моменти с много силен емоционален заряд, макар и малко да се прекалява с това на места.
+ Стилът радва на макс. Бакър има огромен запас от лексика и не се свени да я употребява. Някои от сравненията са много въздействащи, а на много места книгата почти достига нивото на Ериксъновите писания, което е показателно за фен като мен :)
+ Усещането, че следват колосални събития. Има доста неизвестни, които с малкото си проявления, обещават пир за феновете в по-следващите романи.
+ Книгата е изпипана много добре. Някъде из интервютата с автора четох, че си е играл с нея десетина-петнадесет години преди да пристъпи към издаване.
Минуси:
– Най-големият проблем на книгата е, че почти нищо съществено не се случва. Всичко е просто една голяма подготовка и въведение към следващите книги. Обърнато е твърде голямо внимание на героите и личните им драми, като всичко останало е едва бегло очертано. А освен това изглежда, че ни предстои поредната Дълга Поредица със съмнително бъдеще. Авторът е заявил в интервю, че Принцът на нищото се състои от общо 3 книги, а в нея дори няма да започне самият Втори Апокалипсис. За това евентуално щяло да има още две дуалогии. Да се чудиш направо, тея хора по барове не ходят ли, с жени не излизат ли, че само си тормозят главиците как да пробутат поредната порция.
– Имената са... ами, много усукани. Определено са екзотични и придават облик на света, но първите 100-ина страници просто ги прескачах, защото езикът ми се завръзваше на фльонга, докато ги оформи.
– Не, че съм голям географ, но ми се стори, че картите към книгата са доста нескопосани. Планините са разхвърляни твърде хаотично, а не намерих и една река, която да извира от планина. Всички тръгваха... ами, явно от равнините.
Книгата е много добра без да е някакъв покъртителен щедьовър. Заслужава си времето, а отзивите за втората книга са още по-добри. Стискаме палци!
Оценка: 8.5/10