Брой 29 Евъргрийн

     Сори, тоя път наистина не съм в настроение за долнопробни оупънинги. Освен това се ядосвам, че пак не можах да ви ощастливя с височайшето си мнение. И въобще, изобщо – "Една нощ през самотния октомври".

Моридин

Демандред

     "Зелазни uber alles!" на родна земя, показа категорично анкетата на форума ни, целяща да определи новия Евъргрийн (другия път пак ще има такава, така че ако ви е писнало да четете за разни незаслужаващи класически статут според вас книги – гласувайте, за да промените нещата :р). Глас читателски, глас Божи, и колкото и личните ми предпочитания да клоняха към другите 2 кандидатури, трябваше да се съобразя. Разбира се, мързелът ми също изигра роля, защото другите две нямаше да се наложи да ги препрочитам :р За щастие, препрочитането на "Една нощ през самотния октовмри" се оказа много бързо и приятно. Но пък и вторият път не разбрах какво чак толкова й харесват всички на тази книга. Ще разбера, като прочета мненията на колегите, да се надяваме :)
     С което съвсем не искам да кажа, че книгата е слаба. Напротив, хубава е, приятна за четене, остроумна, оригинална, написана в много добър стил, с интригуващ сюжет. Но поне за мен много лесно забравима и без особена идея или послание. Последното веднага бих й го простил, ако беше наистина истерично забавна, поне на една трета от Пътеводителя или "Интересни времена" на Пратчет (от последната, колега, средностатистически мъртъв вомбат по го докарва :p – бел. нa Рол), но това поне за мен съвсем не е така. Нито веднъж при двете препрочитания не се засмях с глас. Всичко е остроумно, лековато, добре написано... но лисва истинският хумористичен гений и проблясък. Или просто това не е моят тип хумор. Като почнах с недостатъците, не мога да не спомена и за мен много претупания финал на книгата, в който след 200 страници трескава подготовка всичко се решава по един елементарен, абсолютно лишен от драматизъм и направо скучен начин.
     Иначе идеята да вземеш една купчина популярни литературни герои и да ги изправиш един срещу друг в магьосническа мистична битка несъмнено е добра, а добавката на разумните животни-помощници е може би най-доброто нещо в книгата и като че ли остава единственото запомнящо се, като мине месец-два след прочитането. Смрък и Грималкин са велика двойка, може би най-доброто сътрудничество между котка и куче в историята. Големия детектив и той радва много, другите герои са леко скучновати обаче.
     Изводът е ясен: "Една нощ през самотния октомври" е много добра книга, но далеч от класика в жанра по моите критерии. Но пък е идеална за приятно убиване на 2-3 часа, а и има потенциал за препрочитане. И ако си позволя с моя неособено голям опит със Зелазни (дочувам ли викове "Долу", "Анатема", "Еретик" сред колегите и читателите, или само така ми струва...;р) да ви препоръчам наистина гениални и класически негови творби, това ще са "Донърджак" и "Господарят на светлината".


Рандъм

     "Една нощ през самотния октомври" е поредният скъпоценен камък в колието на зелазниевите творби, който блести с черна светлина, амалгама от ужас, хумор, тайнственост и фантазия, както пише на гърба на книжката. Факт е, че във всяка книга на Зелазни има по нещо необикновено, което прави творчеството му толкова различно и изпъкващо на фона на останалите класици и модерни автори.
     "Една нощ през самотния октомври" може и да не е безспорен шедьовър на фантастиката, каквито са "Господарят на светлината", "Създания от светлина и мрак" и "Амбър", но тази малка книжка крие една много приятна топлина и уют в себе си, която демонстрира гения на Зелазни. Свидетелство за истинско майсторство си е да напишеш толкова революционни като фантазия книги, изпълнени с чутовен заряд и въздействащи идеи и в същото време да си способен да сътвориш една толкова кротка книжка, която изпълва съзнанието с меланхолия и омайва, както само най-хубавите приказки умеят.
     Незнайно кога в покрайнините на Лондон започва един необикновен месец. Октомври. При това много специален, защото тази година вещери, вампири, друиди и сатанисти от къде ли не се сбират, теглени от невидими сили, за да се впуснат в най-странната битка. Или може би игра? Залозите, които с времето се изясняват, са огромни, ала участниците в съревнованието като че ли повече се радват на професията си, отколкото да се притесняват излишно. Пък и си имат помощници, които да ги отменят и да вършат тежката работа. Тук идва най-интересният момент в книгата. А именно, че главният герой, през чийто поглед се развива действието, е куче, при това доста интелигентно. Смрък, както се казва песът, е нещо като пазач, детектив и изследовател в едно. Заедно с останалите компаньони на състезателите (сред които котка, бухал, змия, прилеп и други), нашия необичаен герой играе странна игра на разследване, догадки, обмяна на слухове и шпионаж, за да осигури предимство на господаря си в нощта на 31 октомври, когато изходът от състезанието ще стане ясен.
     Всяка глава на книгата съответства с даден ден от месец октомври, като читателят проследява в подробности живота на Смрък през тридесет и единте дни. Идеята да се разкаже историята през погледа на куче е невероятно хитра, тъй като позволява по-различна гледна точка и прави атмосферата изключително приятна и по животински невинна. Смрък и останалите помощници клюкарстват, слухтят и се мамят един друг, а всичко е написано да се чете така леко и увлекателно, че сякаш отново си дете и си гледаш спокойно и замечтано детските филмчета по Коледа. Именно уютът и топлината, които изпълват книгата, са големият й плюс. Иначе нито има някакъв забележителен екшън или завъртяна загадка, нито изненадващи обрати. На лице е само един майсторски разказ, изпълнен с безценен хумор (при това в много видове – кучешки, котешки, бухалски… :)), запомнящи се герои и странна, завладяваща история, наситена с мистика и фантазия. Просто една пленяваща рисунка, по детски невинна, но загадъчна и непредсказуема. Зелазни е художник от най-висша класа и е придал невероятни цветове на творбата си, превръщайки я в гореспоменатата амалгама. Наистина, само голям майстор може да пресъздаде история за вампири, върколаци, вещици, Франкенщайновци, стари богове и кървави ритуали през погледа на едно куче и да направи така, че тази съща история да те разсмива с всяка своя страница и да ти припомня щастливите години на детството, когато всичко е възможно и страшното се слива с вълнуващото. Зелазни, май няма нужда от повече думи. Безценна книжка!


Гибли

     "Една нощ през самотния октомври" е сред личните ми евъргрийни – винаги я чета с удоволствие. Не много обемна книжка, но има всичко, което може да си пожелае човек, за да се забавлява, че и повече – магична атмосфера, интригуващ сюжет, ярки и привлекателни герои, типичният за Зелазни стегнат и смислен диалог, хумор и не на последно място – купища препратки към де що има литература и филми за мистичните загадки и ужаси с малко митология за аромат – което си е несравнимо удоволствие. Вижте само списъка на действащите лица: Джак и неговото куче, Джил и нейната котка, Големия детектив и неговия помощник, Докторът и неговото творение – и прочие познати от литературата или действителността персони, обрисувани от друга, не по-малко интересна гледна точка и замесени в нещо съвсем ново и вълнуващо.
     ...Октомври е вълшебен месец. Границите между световете изтъняват и везните на съществуването ще се наклонят за пореден път. От изхода на играта на Отварячите и Затварячите зависи между другото и съдбата на човечеството. Не е ясно кои са добрите и кои – лошите и има ли някаква разлика изобщо... Играта върви в обстановка, при която необикновените и тайнствени неща и събития са ежедневие. Честна или не съвсем, приятелска или със спортна злоба, все по-напрегната, все по-сериозна, състезание, интригантство, война.
     Гледната точка на разказвача е много приятна изненада: "Една нощ през самотния октомври" е всъщност дневник (един октомври се изкуших да си я прочета ден по ден – маниащина :)) на кучето Смрък, главен герой, който май няма равен в световната литература. Комбинира интелект, чувство за хумор и възхитителен, леко циничен светоглед с кучешки страсти като заравянето на кокали и вой срещу луната... Уникално. Това като че ли е думата, която най приляга на тази книга. Никъде другаде няма такава смесица от магия и ежедневие, дребни и възвишени неща, хумор и мрак и култови образи, която те увлича от първото изречение, чак докато не затвориш книгата около 300 страници по-късно. И е написана много красиво – но това не е нещо ново за онези, които са чели нещо от този автор. Зелазни определено умее да пише :), а "Една нощ през самотния октомври" е сред най-добрите му книги.