Четвъртък (5-ти Август)
След романтичното пристигане в Пловдив, последвано от не по-малко романтичното настаняване на скромния статиеписец and his trusted sidekick (да се чете “пряк ръководител” – бел. Моридин) Моридин в имението Silversword (така де, и полза трябва да има от шефа, нали така? Заплати като не дава...), се изстреляхме на откриването на "Еврокон 2004", което, както и останалата част от въпросния, се помещаваше в синдикалния дом. Първото, което правеше впечатление, беше изненадващо голямата посещаемост на мероприятието. Второто, уви, беше самото мероприятие. След изключително симпатичното откриване от страна на шефа на ИК Квазар и по съвместителство the Man in Charge Иван Крумов (Ender), and his lovely assistant Росица Дечева (Дейви), последва една, поради липса на друга дума съм принуден, звукова интервенция, пласирана за "музикална програма", която ни беше причинена от някакъв разградски кръжок по ръкоделие или нещо от сорта (за оправдание на организаторите трябва да вметна, че въпросната интервенция се оказа резултат на тотално недоразбиране между споменатите организатори и хората, които са били отговорни за истинската музикална програма и се е наложило да прибягнат до нея в последния момент). Понеже съм гаден, злобен и зъл, а и тъй като в качеството си на единствения музикант в екипа пострадах най-много, просто не можех да пропусна този момент. С изключение на сравнително прилично справящия се пианист(ка?) Славей Тренин и особено добре изглеждащата и гласовита певица Вера Цинцерова, всичко останало беше особено противно, като първенството държат "младата талантлива цигуларка" Антония Абаджиева, която се справяше малко по-зле от 8-годишната ми сестра, и "оперната надежда" (безнадеждна помоему) Елена Драмчева, която вероятно беше тролок под прикритие, но със сигурност имаше нещо особено тежко и злокобно, стъпило на ушите й. На народната "певица", която се държа като "строга господарка" и се оказа, че дъвче дъвка, докато пее, й забравих името от ужас.
Както и да е, всичко хубаво има край и след въпросния на откриването цялата евроконска тълпа се оказа смутено чакаща пред входа на празния ресторант на хотел "Империал", а след още малко хамлетовски размишления дори влязохме вътре.
Моридин: където, уви, абсолютно нищо интересно не успя да ни се случи, освен дето лицето, което скоро щеше да ни стане известно като The Butcher from Glasgow (а.к.а Дейвид Лали, и не е от Глазгоу), ни раздаде една камара брошурки за Eurocon/Worldcon 2005, който ще да се провежда в гореспомания град. Рандевуто, ако мога така да го нарека, беше съпътствано и от първата по-сериозна среща на екипа с Иван Крумов, но горе-долу това изчерпва всичко станало там.
Петък (6-ти Август)
Програмата, с която започна тазгодишният Еврокон, включваше три доста интересно изглеждащи лекции, от които аз лично успях да посетя само две. Тъй като, обаче, "Политически системи в Света на Диска" се оказа откровено тъпа поне в първия си половин час за хора, неоткърмени с политология, оставям описването й на Ян, който е... ъъ... откърмен с политология. А аз си карам с другата:
Фантастични визии за бъдещето (Ивайло Иванов): Е, тук няма кой знае какво за разказване. Лекцията се проведе в голямата зала на синдикалния дом и човекът говори в продължение на час и нещо за бъдещето и безкрайно разнообразните форми, в които го облича фантастиката. Макар и темата да беше интересна, г-н Иванов изглеждаше толкова сломен и нещастен от факта, че е излязъл да говори пред хора, че общата атмосфера в залата беше доста... тиха ;) А и личното ми разочарование, че една толкова ярка и интересна визия за бъдещия свят като тази, представена в "Чун Куо" на Дейвид Уингроув, му е напълно непозната, ми попречи да оценя по достойнство иначе очевидната му ерудираност. Преводът за съжаление също направи всичко възможно да доразвали каквото имаше за доразваляне.
Политически системи в света на диска (Илина Конакчиева) – Ян: Една от лекциите, на които присъства целият екип на ШадоуДанс, но май само аз и Алексис харесахме. Темата беше интересно подбрана, но поради липсата на време (1 час предвиден от организаторите) се ограничи само около политическата система на Анкх Морпорк. Лошо няма. Част от проблема дойде от факта, че преводачката си нямаше бъкел идея от политология и прилежащата й терминология, в резултат на което успешно се постара да обърка присъстващите. Самото изложение беше структурирано с уводна част, която да въведе слушателите в материята (разни нужни нещица, като що е политическа система, подходи за разглеждането и плюс някой и друг термин) и основна част представляваща тезата на авторката. Както вече споменах, преводачката омаза нещата и първата част остана практически неразбрана. Тезата беше, че политическата система в Анкх Морпорк е еволюирала отвъд първоначалната идея на Пратчет. Лекторката се беше подготвила и доказа каквото искаше. Даже и на въпроси взе да отговаря. Основният минус се оказа езика, на който беше поднесен материалът – твърде тясно специализиран. Ако, както в моя случай, 5 години са ти промивали мозъка в департамент Политически науки, няма начин да не се изкефиш на интересната идея. За останалите обаче нещата не стояха по този начин...
Полският път към фентъзито (среща с Анджей Сапковски): След предишните две лекции, всяка от които се беше оказала повече или по-малко разочароваща, бях доста песимистично настроен за това какво може да ми каже тотално непознат полски фентъзи-писател. Е, оказа се, че доста. Сапковски демонстрира изключително нестандартно мислене спрямо литературата и почти, как да се изразя, неуместно циничен поглед върху фентъзито за човек, който с това си изкарва прехраната. Така или иначе лекцията му беше страшно добра и помоему си остана най-интересното събитие в целия Еврокон. Бих могъл да се впусна в детайли относно изключително наглите му самоопределения както и страхотно стойностните дефиниции на трите типа фентъзи, но доколкото знам всичко това го има изписано из книгите му, които, ако имаме късмет, може и да видим издадени на роден език някой ден. Знам, че аз лично ще го чета с особен интерес :) Единственият неприятен момент беше, че лекцията се проточи с около час над времето, което й беше определено, и съответно никой не можа да отиде на следващите.
Малко думи по въпроса и от Алексис, която взе и интервю от Сапковски – Сапковски е странен образ. Не се съобразява с никого и говори каквото си иска без да се замисля дали няма да обиди някого. Ако иска да се изкаже с по-нецензурни думи, не се извинява и не търси евфемизми. Казва си всичко направо. Когато го чух да се изказва за фентъзито като за жанр, който се изхранва от това, че на кориците на книгите има”полуголи елфи (пол не уточни – бел. Alexis) и напълно голи дракони” си помислих „най накрая един човек, който не си мисли, че светът се върти около фетъзито и книгите, които той пише”. Не ме разбирайте погрешно, човекът не страда от излишна скромност, всъщност по-скоро е непълно лишен от нея, но не се възприема насериозно и е готов да иронизира себе си не по-малко жлъчно от другите. Забавно отговори на един въпрос от публиката. Той и въпросът си беше тъпичък, а и Сапковски отговори подобаващо. Та как според него може да се разбере кое е фентъзи, а кое фантастика? Много е лесно. Необходимо е просто де се погледне отзад анотацията на книгата и ако там пише „фентъзи” – значи книгата е фентъзи, няма какво да се обсъжда повече. Забавно беше и когато обясняваше как се пишело фентъзи по всички правила на изкуството. А именно – имаме герой, с мускули и меч, може и да не е много умен. Героиня, която е за спасяване и разбира се, дракон за убиване. Накрая в предпоследната глава драконът е убит, а в последната героят се жени за героинята, защото “в последната глава винаги е сватбата”.
Представяне на номинациите за Еврокон и кандидатури за Еврокон 2006. Гласуване: Да, това беше едно от особено чаканите от екипа ни мероприятия, което, поради тоталната дезорганизация, която неизвестно как успя да обърне точно по тази точка всичко с краката нагоре, беше разделено на две части, втората от които се проведе сутринта на следващия ден. Е, България изгърмя във всички категории освен една (най-голям sci-fi promoter, каквото и да значи това, в лицето на единствената кандидатура – Атанас Славов), включително и, за съжаление, в наше лице. Наградата за най-добър фензин отиде при сръбското хартиено издание "Emitor", което излиза вече над 30 години и има 446 броя. Втори бяхме ние, а трети доста назад останаха датчаните с техния "Небесен кораб" (не помня оригиналното название (Himmel-нещоси – бел. Моридин), но особен момент е, че по време на гласуването, датската делегация гласува не за собствения си фензин, а за ShadowDance ;)). Е, всяко зло за добро, както е казал поетът, макар и в момента да не се сещам точно какво е доброто :р Най-добър писател стана руснакът Ник Перумов, най-добро издателство – испанското "Minotauro". За най-добър преводач като някаква особена гавра с тоталното непознаване на английски език от страна на руснаците, наградата отиде при руснака Владимир Баканов, най-добро списание стана украинското "Реальность фантастики", а за сценария на руската фантастика "Нощна стража" наградата за прояви в други области на изкуството прибра Сергей Лукяненко.
А да, за щастие на всички в залата и с почти пълно единодушие, Украйна спечели пред Русия и Киев ще бъде домакин на "Еврокон 2006". Разбираемо, имайки предвид, че украинците обещаха безплатна бира, а руснакът, който имаше външен вид на настъпан охлюв и почти също толкова огляма каризматичност, не можа май и името си да каже с безкрайно мизерните си познания за английски, на какъвто говореха всички.
Последва изключително отвратителна и изнервена вечеря в гадно заведение навръх Малкия Бунарджик, а по-късно компенсиращ въпросното бесен запой в малкия ресторант на хотел "Империал", където руснаците се опитваха да изтрепят рибата с невероятно добра водка (мед, плуващи люти чушки, знаете как е). Не че нещо, но се чувствах длъжен да го спомена.
Събота (7-ми Август)
След като резултатите от гласуването излязоха, аз лично предпочетох да преживявам драмата в кафенето пред синдикалния дом, вместо да влизам на лекцията на Иън Уотсън (един от почетните гости, а по съвместителство и сценарист на "A.I. Изкуствен интелект"). За сметка на това Моридин остана и при това излезе доста доволен, така че за нея ще ви информира той ;)
Да пишеш за съзнанието: Изкуствен интелект и другите ми произведения (Иън Уотсън) – Моридин: Признавам си, че темата за изкуствения интелект винаги ме е вълнувала доста. Ако щете от професионална и научна, ако щете от фантастична и литературна, ако щете от философска и логическа гледна точка, това си е една тема, по която има още много-много неща за изясняване и ще си остане интересна според мен и занапред. Надявах се лекцията на Йън Уотсън да се съсредоточи поне в някаква степен върху самата тема за изкуствения интелект, но за съжаление по този пункт останах доста разочарован.
Лекцията се оказа в огромната си част един разказ за създаването на филма “A.I.”. Което пък само по себе си се оказа един нелош начин да прекараш час в зала. Признавам, че първоначално бях доста, как да кажа, удивен от странния начин, по който мистър Уотсън говори – дори не мога да го опиша, един такъв крайно лекторски тембър, плавен, почти напевен, и което е по-странно, той и наживо си говори така, а не само когато чете. Както и да е, това е странична работа – за филма човекът си обясни стандартните тривии, как го наел Кубрик, какъв особняк бил, как после Спилбърг поел проекта, етц, етц. Оказа се, че Спилбърг бил отявлен фен на Кубрик и според Уотсън “A.I.” било своего рода поклон на Стивън към великия режисьор и опит да се следва неговия стил. На тази концепция публиката реагира с известна доза съмнение, още повече след като научи, че финалът на филма (една от най-оспорваните теми по въпроса) си е бил написан точно така от Уотсън и поискан точно в този си вид още от Кубрик и не е, повтарям НЕ Е, Спилбъргова захарна боза. Хавата наистина е трудна за вярване, но не е като да имаме избор. Така или иначе сър Йън твърдеше, че основните добавки на Спилбърг към филма били сцените и цялата идея на шоуто с роботите, на което Дейвид става свидетел, и по-специално те никога не са били планирани с такава степен на бруталност; както и доктор Забравих-му-името – онова шареничко виртуално нещо, дето отговаряше на въпроси.
Към края Уотсън сподели, че може да говори още един час, но времето намалява и предложи на публиката да задава въпроси. Повечето отново бяха свързани с филма, като аз лично преглътнах научните си мераци и ги оставих за интервюто, което се надявах (и с право) да вземем в последствие. Един от по-интересните въпроси беше на Досадния Сърбин®, за който все някой от колегите е споменал, който разви следната теория – в науката няма добро и лошо, нито философия. Следователно каква причина за съществуване би имал който и да е изкуствен интелект, основан изцяло на рационалност и логика. На това Уотсън отговори в известна степен неубедително, че важен фактор тук е стремежът към оцеляване на всяко нещо, което дефинираме като живо, следователно това е важно и за изкуствения интелект. После се отплесна да разправя за това как AI-то би могло лесно да реши, че е бог, и т.н. и т.н., как реално изкуственият интелект ще е много по-пригоден за Вселената от нас, тъй като ние сме случайност, а той ще е създаван специално за целта и пак т.н. и пак т.н. Интересно беше, но не смятам да пълня редовете тук с това, че и без това доста дълго стана. Така или иначе сърбинът беше идиот и изобщо тръгваше от грешна постановка, защото в съзнание, основано на чиста логика, всеки може спокойно да си дефинира основни аксиоми (ала трите закона на Азимов), на които цялата логика да се подчинява, и които следователно да включват повеля за съществуване като необходимост.
В общи линии доста приятна и интересна лекция, а и Уотсън се оказа фен.
Приключение с меч и магия – представяне на новата българска ролева игра система "Аксиом 16" (Иван Атанасов) – Берик: Покрай всичко останало, на Еврокона беше представена и новата българска ролева система “Аксиом16”. За този проект бях чувал отдавна, а и името на Иван Атанасов ми беше познато от “Фентъзи Фактор”, но досега не бяхме се срещали. За щастие съдбата си знае работата и още на втората вечер, докато кротко си пийвахме в една кръчма, се оказа, че въпросният пич седи срещу мен. От дума на дума и от бира на бира се разбрахме и логично, на другият ден бях седнал на първия ред в залата, заедно с колегата Волкос (който е от създателите на Ендивал и беше дошъл на стратегическо разузнаване).
От това, което видяхме на представянето, “Аксиом16” загатва за голям потенциал. Личи си, че през тези две години е работено сериозно и амбициозно. Системата се доближава леко до S.P.E.C.I.A.L., по която са правени компютърните игри от поредицата "Fallout". Развитието на героя е безкласово, всеки може да ползва както бойни, така и магически умения. Расите са шест: хора, джуджета, елфи, великани, гоблини и гущероиди. Светът може би е с по-малко описания спрямо "Ендивал", но пък обещаха че ще има поне трийсетина подробни карти, по-които да се играе. На пръв поглед бойната система също ми се стори по-добра от тази на "Ендивал", но все още е рано за категорично твърдение. Книжката с правилата ще излезе на 16-ти октомври и според Иван Атанасов ще струва 12 лева. Разбира се дотогава все още има доста време. По-подробно представяне на самата система, както и интервю с Иван, очаквайте в следващия брой.
Еволюция на темите във фантастиката и тенденции за третото хилядолетие (Робърт Шекли, Иън Уотсън, Анджей Сапковски, Патрик Гигер, Роберто Куалия, Любомир Николов): Една от лекциите, в които всички си говориха, но никой точно не разбра за какво. Нещо, което лично мен ме изпълни с истинско вдъхновение, беше начинът, по който Робърт Шекли след първите десет минути каза "Ами това е от мен, сега отивам да си видя мейла" и така и не се върна :) Останалото – от Марфа:
Или поне под приблизително такъв надслов трябваше да премине кроткото литературно разискване с участието на Анджей Сапковкси, Робърт Шекли, Иън Уотсън, Любомир Николов, лицето Х от Франция (никой не разбра кой е той) и един испанец, за когото никой не можа да ми каже в качеството си на какъв е там, но затова пък човекът си беше. Последният се отличаваше със следните особени белези: псевдомускетарска брадичка, къса коса, английски акцент донякъде наподобяващ на наречието на Котарака в чизми от “Шрек 2”, както и с манията си да държи микрофона подобно на естествоизпитател, случайно уловил рядък вид змия и сега разглеждащ я с огромен интерес (бел. Моридин – силно се затруднявам да дешифрирам казаното от колежката. На първо място, подозирам, че тя говори за Патрик Гигер от Франция (директор на музея Maison d'Ailleurs, виж по-долу) и за Роберто Куалия, който обаче си беше италианец. Освен това беше с гола глава.
ting.jpg)
Испанец с къса коса има – съдейки по снимките – на една друга дискусия за ролята на митологиите в съвременното фентъзи по-рано същия ден, което аз лично не посетих, бидейки на гласуването за наградите по това време. Там има и – може би – друг французин. Испанецът го знам от номинациите за наградите, ама за could-be французинът не съм сигурен. Скромното ми предположение е, че тук спомените на колежката леко са се смесили). Идеята беше да си седна кротко на местенцето и да напиша подробен доклад от въпросното разискване, но намерението ми беше подло разстреляно из засада още в зародиш, когато се оказа, че на събитието в уговорения час се появиха единствено Сапковски и Любомир Николов. Почакахме, подремнахме, предположихме, че високите гости вероятно си похапват в момента, та Сапковски реши да започне с приказките, преди да сме се унесли в трети сън. А те бяха много и странни: започна се с откровението: “Как да отговоря на въпроса, който между другото е глупав – накъде отиват фантастиката и фентъзито? Отиват накъдето аз кажа!”... Тъкмо публиката се посъживи, когато Любомир Николов се замисли и рече щото съвременните sci-fi и фентъзи приличат по стил на Оруел и Кафка. Не се обоснова. Явно реши, че това е нещо твърде очевадно. Слава Богу, отново се намеси Сапковски! Ще цитирам точно: “Жул Верн навремето е описвал различни уреди като летящи машини и подводници, които впоследствие са били изобретени по-късно, сега обаче ако някой изобрети говореща бира, дето ти казва ”Хеееей, здрасти, изпий ме!”, може да бъдете напълно сигурни, че японците вече са я направили. Какво да търсим на Луната, имаме си пустини и камънаци в Сахара... Или зелени човечета. За какво са ни те? Те си имат своите малки зелени жени, не им е точно до нас... ” Точно в това време най-сетне дойдоха и другите гости. Вероятно нахранени, поне имаха такава аура, като на нахранени хора. Настаниха се, заеха удобни за дрямка пози, видях най-сетне Шекли на живо, а на Сапковски му стана скучно. Дойде и преводачката. Дискусията започна. Иън Уотсън изрече епохалното откритие, че киберпънкът е отегчителен. Омръзва точно за период от 18 месеца, иначе казано две бременности (бел. Алексис, успяла да чуе дори и това!). По-нататък се родиха няколко интересни концепции, отчасти от странния превод, но не само – например открих, че всъщност поничките с пръстеновидна форма са като чаши за чай... Повярвайте, не искате да знаете! Обаче за сметка на това праправнукът на Хегел е сексманиак, а ние трябва да търсим нови форми в Научната фантастика. Просто трябва. Дайте път на Новото! Стига с това Старо! И така нататък и така нататък... До някое време лекторите си приказваха за личните си болежки и проблеми с Научната фантастика, а аз поне останах с впечатлението, че поне един от тях е бил хапан от Научна фантастика като малък. Обясниха тенденциите на жанра в собствените си страни, например във Франция това били книги, чието действие се развива в XIX век. Отнякъде се появи препратка към нанотехнологиите – биха ли те могли да дадат нов път в развитието на НФ. Ето тук за пръв и последен път на точно тази лекция се прояви и Шекли с епохалното си откритие в световната литература. Неудобно ми е някак, но ще го цитирам: “Тази тенденция започва с публикуването в Англия на книгата на Джейн Остин “Малки жени”. Нали се сещате? Нано= малки... Такова... Докато гледахме умно (а и книгата е всъщност на Луиза Мей Олкът, американка), Шекли отпраши да си провери e-mail-ите, явно е фен на съвременните технологии човекът. А може преживяването му в “Шоуто на Слави” от предната вечер да бе виновно за случилите се събития, няма как да знаем това... А какво стана с говорещата бира, бе?! Дискусията все пак продължи въпреки леко неуверената интерлюдия. Присъстващият испанец сред лекторите, за когото май никой не знаеше нищо, изказа мнение, че има тенденция по-скучните фантастични книги да стават по-популярни, това докато продължаваше озадачено да оглежда микрофона си, държейки го така, щото да не бъде нападнат от него. Съществувала фантастика, правеща много пари и фантастика, подчинена изцяло на авторските идеи, така каза. Може и да е прав, но аз пък поне малко се съмнявам. Ако се срещнем някой ден, ще му обясня защо, дотогава тънете в неведение, нека ви! (бел Моридин – ето това например със сигурност го говореше Куалия, Освен това на срещата с въпросния испанец – отново съдейки по снимките – макар да ги има Сапковски и Любо Николов, има и преводач, а не преводачка, така че, очевидно...) Междувременно преводачката уби Сапковски... А, не, извинете, той мигна и май я стресна, фалшива тревога. Изнасящите лекцията започнаха да си приказват един през друг възможно най-тривиални неща, а именно, че по-хубавите книги са засенчени от по-комерсиалните такива, реалността е много по-интересна и изненадваща от нещата, които могат да бъдат измислени... ( защо никой не казва нищо за бирата бе? Оная, говорещата! Амаха!) Новата научна фантастика ще се базира на когнитивната реалност, а не на технологиите... А, Сапковски май съвсем възкръсна! Като доказателство прилагам изказаните му впоследствие наблюдения върху дейността на книгоиздателствата – според него те би трябвало да са като гъбопроизводителите, да са наясно, че авторът се нуждае от вода, не би приел вместо това, с извинение, конска тор за храна... Общо-взето изказа се нелюбезно за клишетата в жанра, особено за тези, произвеждани на конвейер от САЩ. Любомир Николов се опита да насочи разговора в посока “фантастика – бягство от реалността”, докато Иън Уотсън направи крачка към откриването на Говорещата бира с помощта на наша марка в зелена бутилка. В това време испанецът, отново изключително умело докарвайки акцента на Котарака в чизми от “Шрек 2” се унесе в разсъждения относно това как парадигмите около нас се променят... А какви парадигми имаше навремето, тц, тц, тц! (бел. Алексис: в общи линии те си говорят заради самото говорене, докато преводачката говори на очилата си, но пък така спасява известна част от хората в залата, които биха могли да я чуят какви ги дърдори). Шекли така и не се появи до края на тази лекция, вероятно е получил не едно, а няколко много дълги писма, а аз се питам дали не си нося карти тука някъде в Чантата. Така и така успявам да открия най-различни странни неща в нея! Достигнахме и до поредното прозрение на господин Уотсън: “Телефон, имплантиран на мястото на нокътя, би бил много болезнен, пък можем и да го клъцнем по погрешка! (бурни аплодисменти)” Слушайки всичко това, Сапковски вдъхновено изрече следните оксиморони, разбирайте ги както щете: “военна интелигентност (бел. Марфа: препратка към военно разузнаване), мирна бомбардировка, безалкохолна бира ”. На това място преживяването свърши, а аз се чудя коя банка да обера, че да стигна до Глазгоу догодина :). Благодаря на всички, които имаха търпение да прочетат това чудо! Среща с Робърт Шекли: Ами Шекълът, когото ние тайно заподозряхме, че всъщност е древен костенур без черупка, се оказа един... мил старец. Нищо по-малко, но, уви – и нищо повече. При все това класата си е класа, а и култът си е култ, та човечецът трябваше с мъка да се преборва с малоумни въпроси от сорта на "на пишеща машина ли пишете, или на компютър?". Налага ми се да призная обаче, че лекцията му не ме впечатли с почти нищо, като се изключи беглото споменаване на Роджър Зелазни. Интересно е от чисто... историческа гледна точка да се срещнеш с толкова известен и голям човек, познавал титани на жанра като споменатия Зелазни, но извън тръпката от съприкосновяването с легендата не бих казал, че ще запомня Шекли с каквото и да е.
Моридин: Склонен съм да се съглася с горното, и с известна доза неудобство трябва да споделя, че някъде към средата на лекцията бях почти напълно заспал. Добре, че не хъркам :р. Просто биографичните лекции за хора, на които човек не е дълбоко отдаден фен, от някакъв момент нататък неизменно стават крайно досадни. Нещата леко се посъживиха, когато дойде времето за въпросите от публиката, сред които в началото бяха зададени и няколко доста интересни, а Шекълът дори съумя да акумулира известна доза остроумие, пласирайки и станалия бележит лаф за няколкото му самоличности (моментната – на леко забавен дядка), които не знаели една за друга и той не можел да носи отговорност за дейността на останалите. На въпрос коя от многото му съпруги го е вдъхновила за разказа „Нощен страх” (в който, за справка, една жена постоянно сънува змии, а накрая се оказва, че мъжът й провлачва шнура от пижамата си по тялото й, докато тя спи), Шекс отговори, че сега като се замислел, можела да е която и да е от тях, а на този какво в крайна сметка е лаксианският ключ (от едноименния разказ) – че ако знаел, никога нямало да каже. За съжаление оригиналните въпроси бързо се изчерпаха и цялата ситуация деволюира в тривиалните простотии като „какъв съвет бихте дали на всеки начинаещ автор”. След камара все по-изсмукани, стандартни и безсмислени въпроси, кулминацията на които беше гореспоменатият за пишещата машина и компютъра, екипът дружно реши да се поизнесе. Няколко хора останаха да юркат за автографи, останалите решихме, че не си струва гъча и че Шекълът така и така ще ни падне. Европейска премиера на "Аз, роботът": Е, очевидно тук няма да пиша за филма, само ще кажа, че това беше събитието, което ми достави най-голямо удоволствие в целия Еврокон и което ми оправи настроението след загубата на наградата за фензин ;) За останалото – тук.
След като филмът свърши и Шедоуденската групичка се навечеряхме в едно доста приятно заведение, отидохме на, срам ме е да го изрека, "маскен бал в Средната земя" в "Империал". Е, видях някои неща, които ще ме преследват до края на дните ми, подозирам, че и снимков материал ще се намери по въпроса...
Неделя (8-ми Август)
Еволюцията на киберпънка (Григор Гачев): Сега, не че нещо, но изключително много мразя когато някой се опитва да си говори за нещо негово си, маскирайки го със заглавие и тема, които са интересни и на останалите. След като половин час ми беше описвана реалността на Уилям Гибсън и ми беше представена за едва ли не "единственият киберпънк", а след това разговорът се отнесе в това колко са лоши мегакорпорациите и как наистина ще ни глътнат всички, мен просто ми прикипя. Опитах се да вметна, че, да му се невиди, "Донърджак", "За подмяна", че и книжките на Лукяненко също са киберпънк, но след игнорирането просто си излязох. Както казах, не се кефя, когато човекът си е решил да си говори за нещо, а нещото не отговаря на заглавието на темата, за която уж би трябвало да говори.
Трябва ли Урсула Ле Гуин да получи Нобелова награда за литература? (проф. Ал. Неделкович) – Демандред: Темата на лекцията изглеждаше доста интересна за мен и зарязвайки всеобщото увлечение към киберпънка, аз единствен от нашия екип я посетих (ако не броим това, че някои от колегите се домъкнаха в самия край). Естествено, закъснях с 15-тина минути (обаче не по моя вина, държа да се отбележи), а лекцията се оказа единствената, почнала навреме. Какво да се прави, рекох си, и заех позиция в залата, която беше доста празна. Очевидно поради личността на лектора, който за няколко дни успя с неадекватното си и ултразаядливо поведение да вбеси почти всички участници и посетители. А именно това беше професор Неделкович от Сърбия, като присъстваха, но почти не взеха участие и Шекли, Уотсън и Ерик Симон. Този сърбин надълго и нашироко се разпростря кой бил печелил наградата през годините, как единствено Уилям Голдинг от всичките 100 лауреати може с уговорки да се приеме за фантаст и т.н. Много готин момент беше, когато Ерик Симон го пресече и му каза, че и друг от носителите на Нобелова награда за литература всъщност е писал фантастика (Harry Martinson от Швеция). Което обаче не попречи на нашия човек да продължи да разправя как само 1 от 100 бил писал фантастика. Както ви казах, той си беше много упорито и твърдоглаво човече. Важно е да се отбележи, че това беше единствената лекция или дискусия без преводач, който да затлачва всичко и да ръси идиотизми. Много хубаво си беше да слушаш само на английски да се говори.
Най-накрая се стигна и до Ле Гуин. Общо взето, сърбинът каза познатите неща за фен като мен, но за по-незапознатите в резюме: Ле Гуин е може би единственият писател фантаст, който има силни позиции в академичните среди, което й дава реалистични шансове за Нобелова награда. Може би единствената, чиито творби са силно застъпени и се преподaват в часовете по английска литература в англоезичните университи. За нея и нейните творби са писани страшно много дисертации, професорски анализи, критични изследвания от мастити професори и т.н. Самата тя е писала немалко подобни неща и знае отлично как се изгражда репутация в академичната общност, като при това го е постигнала повече от успешно. Това, комбинирано с факта, че е писала и немалко книги, които са си съвсем в мейнстрийм стила на съвременната литература, я поставя в доста по-добра позиция от другите фантасти, без да взимаме предвид субективната разлика в качеството на творбите им. Нещо, което не беше споменато там, но мисля, че тук му е мястото, е и фактът, че фантаст като Ле Гуин с изключително шлифован, поетичен и "високолитературен" според стандартите на професорите стил има доста по-големи шансове сред академичната общност от фантасти, акцентиращи повече на тези неща. Както и да е, след това нашият сърбин показа доста Sci-Fi енциклопедии от цял свят и критични мнения и цитира толкова хвалби по неин адрес, че чак и на болен фен на авторката като мен му се стори леко прекалено (излъгах всъщност, хвалбите за Урсула никога не са прекалени :р). Другите участници бяха запитани дали смятат, че Ле Гуин трябва да спечели наградата. Йън Уотсън каза, че не е съгласен, защото тя все повече се отдалечава от фантастиката с последните си книги и е станала "too didactic". Шекли смяташе, че Ле Гуин, Лем и Брадбъри заслужават наградата, предложи и друг кандидат в лицето на Стърджън. Интересният обрат към края беше, че човечето изтърси, че той самият не харесвал Ле Гуин като автор, защото тя била върла феминистка и "anti-man" (нещо като Mорви тоест :р). Видите ли, тя била против войната, технологичният прогрес и капитализма, които били адски лоши неща, за които са виновни само и единствено лошите мъже, всички до един. Както вече ви казах, професорът си падаше специалист по идиотски заблуди и странни идеи и това беше поредното потвърждение. Откъде го изсмука това, че отвсякъде си личало как мразела мъжете авторката, създала герои като Гед и Шевек, два от най-симпатичните за читателя образи на мъже в фантастиката, не е много ясно. Последва и кратко, ужасно кратко представяне и на Станислав Лем и Рей Бредбъри. Интересно е, че не пропусна да се заяде с факта, че Лем е може би най-безпощадният критик на фантастиката в света. Но пък пропусна да спомене, че много голяма част от критиките му са напълно основателни, а и когато си толкова над нивото на останалите, имаш право да критикуваш колкото си искаш. Поне според мен. Както и да е, останалото беше постоянната агитация на човечето колко велик жанр е фантастиката и колко незаслужено е пренебрегвана досега. Като дойде време за коментари от публиката, аз естествено споделих на всеослушание убедеността си, че Ле Гуин и Лем заслужават наградата, но за различни причини. Лем заради това, че представлява върхът на чистата, твърда фантастика, Ле Гуин просто защото е изключително добър писател, в който и жанр да пише, макар и книгите й да са далеч от типичното за фантастиката (нещо, с което човечето не се съгласи, според него "Освободеният" и "Лявата ръка на мрака" били типична научна фнатастика, дори hard sci-fi, което доста ме изненада, но не ми се спореше с него, знаех от предишните дни, че е безсмислено). За някои беше голяма болка дали при евентуалното си награждаване Лем или Ле Гуин ще благодари на Sci-Fi фендъма (не особено вероятно според личното ми мнение). Това беше общо взето интересно, но не особено много. Обаче поне сърбинът имаше правилни разбирания кой е най-заслужил наградата от фантастите (Лем, Ле Гуин, Бредбъри – все любими автори и неотстъпващи по нищо на писателите от другите жанрове :р).
Спомени от бъдещето: музеят за фантастика "Maison d'Ailleurs" (Патрик Гигер) – Ян: Интересна лекция, за уникален музей, посветен на събирането и запазването на всякакви експонати, свързани с фантастиката. Разказа подробно историята на музея и спомена за част от изложбите (които логично в момента не си спомням). Показа на слайдове част от уникалните експонати – книги и картички от 18 век и прочие. Мен лично ме израдва, макар определението им за фантастика да е доста общо и неясно.
Среща с Роберто Куалия: Една леко... смутителна лекция, в която човечецът ни обясни, че е тук в качеството си на фен и дръпна най-досадната реч в историята на човечеството. Е, нищо толкова фрапиращо естествено, просто аз лично умрях от скука да го слушам как почнал да ходи по еврокони (той е един от организаторите в европейската организация за фантастика, заедно с ирландецът Дейв Лали, за когото малко по-надолу). Последваха още по-досадни въпроси, а после младежът си тръгна. Кхъ кхъ... Официалното закриване се оказа доста по-кротко от откриването, най-малкото защото много хора вече си бяха тръгнали. Наградите се раздадоха, хората си казаха колко са доволни, че цялата програма била изпълнена (за което и аз им правя евала просто) и т.н.
Лично моето мнение е, че можеше и по-добре. За съжаление едва ли в България. Иван Крумов и Росица Дечева заслужават специални адмирации за проявения героизъм, защото реално изнесоха мероприятието на гърба си. Представям си колко им е било тежко, но както пишеше и в един топик в дир.бг, това на публиката не й пречеше, нито си пролича когато и да е, а мисля, че точно това е важното.
Ще запомня тазгодишния Еврокон с изключително приятната и приятелска атмосфера, която цареше по време на цялото мероприятие, а също и със споменатия малко по-рано ирландец Дейв Лали, който е част от европейската фантастична организация и в общи линии май беше дошъл да си рекламира Уърлдкона, който се провежда догодина в Глазгоу. Дребен леприкон (би трябвало да има снимка), който приказваше с бясна скорост и в огромни количества, ръсеше лафове нон-стоп и се гавреше с всички участници в Еврокона, но особено много с... ъъ... Ирландия. Както казах, свестен човек ;)
От мен толкова, догодина и по-малко ;)
