Интервю с Йън Уотсън
Провели: Моридин и Алексис

Кажете нещо за себе си.

Британец, автор на научна фантастика, автор на историята, на която се базира сценарият на Изкуствен интелект. Роден съм през 1943 г. в Англия и доста дълго бях лектор по литература в Африка (Танзания – бел. Алексис) и Токио. Първия си разказ написах през 1969 г. (Japan: a cat’s eye view – бел. Алексис), а първия си роман през 1973 (The Embedding – бел. Алексис).

Били сте в Токио, научихте ли японския?

(тук следва дълга и много японско звучаща размяна на реплики между колежката и Йън – бел. Моридин, в която колежката едва успя да каже, че японският й е трагичен и всъщност нищо не разбра от казаното от него – бел. Алексис)

Как започна участието Ви в проекта за „Изкуствен интелект”?

Стенли Кубрик беше работил безуспешно с 2-3 автори в продължение на 15 години. Тъй като живееше в Англия вече 25 години, Стенли търсеше английски автор, чиито идеи да открадне. Когато се срещнах с него, той ми поръча да прочета един разказ на Ханс Моравек и Пинокио на Карло Колоди, а след това да напиша за около месец история от 10 000 думи, базирана на разказа на Браян Олдис „Супер играчките траят цяло лято”. Аз го попитах дали може да напиша разказа за две седмици, но той ми отказа.

Когато му представях готовия разказ, си мислех как ще го впечатля. Стенли каза, че историята ми не ставала за целите му, но му харесало как пиша. След това дълго не чух нищо от него, а после един ден ми се обади и ме попита:
„Помниш ли онзи разказ? Изгубих го.”
„Имаш го на дискета” – казах му аз.
„Изтрих я.”
Сътрудничеството ни продължи 9 месеца.

Като бременност и раждане?

По-скоро като един деветмесечен аборт. Историята, която бях написал първоначално, беше логична, а това е едно от най-трудните неща. След това всяка седмица се срещах със Стенли и обсъждахме развитието, той беше вечно недоволен. Когато успеех да напиша нещо хубаво, той твърдеше, че съм го правел нарочно, за да го объркам.

А можете ли да кажете защо филмът свършва именно така? Честно казано ние бяхме изненадани от това, което казахте на лекцията – че финалът си е ваш, а не на Спилбърг.

Филмът условно има два завършека, но първият е прекалено тъжен. Роботите от бъдещето са един пример за самосъзнанието на машините. А Дейвид се превръща в истинско момче, проливайки една сълза. А финалът е точно такъв, какъвто беше във варианта одобрен от Кубрик.

Имаше един момент, с момчето в кораба под леда – не е ли той по-добрият финал?

Да, моментът е добър, това е климаксът на историята, но някак си финалът не би бил пълен, става нещо като предварителен, недовършен финал. Момчето не е завършило еволюцията си, а и филмът би останал прекалено мрачен, мисля, че се нуждаеше от един момент оптимизъм и щастие накрая.

Може ли един въпрос с малко по-научна насоченост? Известно е, че в науката се е наложило схващането, че най-успешният път към създаването на истински Изкуствен Интелект не е цялостното му препрограмиране като завършена цялост...

Да, по-скоро става дума за движение от дъното към върха.

Именно, започва се с малък набор от аксиоми, от факти и връзки между тях и основната част, върху която се работи, е апаратът за създаване на повече връзки, апаратът, който симулира опита и самообучението.

Така е, идеята е, че самосъзнанието не може да се програмира, то трябва да възникне спонтанно.

Да, концепцията е точно, че уникалната личност може да възникне само спонтанно, в резултат на самообучение, след като програмата се остави в условията на някаква симулативна среда. Ние работим върху този модел, тъй като той най-точно описва това, което знаем за собственото си съзнание – това е начинът, по който децата се превръщат в съзнателни личности, когато опитът и преживяванията им предизивкват създаване на невронни връзки в мозъка. Въпросът е следният – познавате ли други достатъчно достоверни модели и теории за развитието на изкуствения интелект?

Вижте, ние всъщност знаем толкова малко за съзнанието си, ние изобщо не знаем какво е то. Една от книгите ми се казва „Трудни въпроси” – всъщност трудният въпрос е какво е умът наистина, а това какво точно има в мозъка е лесният. Така че дори да се опитваме да постигнем нещо, като симулираме собственото си мислене, не е сигурно доколко знаем какво правим. Има например една теория, базирана на квантовата механика. Това е модел, при който елементите, изграждащи изкуствения интелект, са достатъчно малки, за да се наблюдават квантови ефекти. Създава се нещо като, да го наречем мисловно поле, подобно на вероятностния електронен облак в атомите. Има различни журнали, където се публикуват интересни статии по въпроса. Аз съм само научно-фантастичен писател, не съм учен – когато ми се наложи да пиша за това, прехвърлих няколко такива статии, да видя докъде са стигнали нещата и какви са основните идеи, но не съм се задълбочавал.

Кажете нещо повече за книгите, които сте написали. В библиографията ви в брошурата на Еврокон има някои доста интересно звучащи заглавия. Например “Whores of Babylon”, “Orgasmachine”…

Whores of Babylon беше един експеримент, футурологичен експеримент, за един опит да се построи отново Вавилон. Беше доста интересно за писане. По-късно казваха, че Саддам Хюсейн искал да строи отново Вавилон. И ето, сега виждаме, че в библиотеката му са открили фантастични книги, така че защо да не е прочел и тази :)

Последната ви издадена книга се казва “The Mockymen”, какво означава тази дума?

Ами, това е дума, която аз си измислих, действието е много объркано... развива се в Осло и става дума за окултни ритуали, само дето по едно време се намесват и извънземни. Те унищожават човешката самоличност и заемат тялото им – думата описва тези създания, които са като карикатури на хора.

А за какво става дума в „The Book of Ian Watson”?

О, ами това е сборник разкази. Някои са доста интересни, особено един, който се казваше The Mademoiselle and the Pharaoh. Нали знаете, фараоните са ги погребвали в големи саркофази и там са оставяли различни фигури, които да ги пазят по пътя към отвъдното. В историята се разказва какво би станало, ако те се събудеха и развиеха своя цивилизация в саркофага.

Пишете ли нова книга в момента?

В момента не пиша, а седя пред вас.

Така де, в по-общ смисъл.

Книга, в която извънземни предлагат на земните жители наркотик, който дава една година екстаз и четири години щастие, а след това опустошава човека и извънземен разум му отнема тялото. И един разказ за антология, посветена на 100-годишнината от смъртта на Жул Верн.

Според Вас кое е по-лесно за писане – разказ или роман?

Разказите са малко по-лесни, защото в романите основното е да има добра и пълна история, както и това всяка следваща глава да е последователно свързана с предишните. А и аз по принцип съм от авторите, които не знаят какво ще се случи, докато не се случи.

А когато правите сборник разкази, стремите ли се да са обединени от обща тема, или просто ги събирате заедно?

Просто ги събирам. Общата тема е понякога много ограничаваща, а и не обичам да пиша еднакви неща.

Има ли автор – идеален автор – чието ниво бихте искали да стигнете?

Не. Аз съм идеален (смее се). Знаете ли в Япония, ако пишеш добре, те питат: „Кого имитирате?”

Какво е мнението Ви за „Аз, роботът”?

Гледах около 3 минути от него, но унгарците (става дума да унгарските представители на Еврокона – бел. Алексис) казаха, че не им е харесал, така че няма да го гледам. Ще е като „Матрицата”, за който Карен Хейбър каза, че е „кунг-фу филм във виртуална реалност”. За мен Нео и компания са все едно Ал Кайда. Все пак няма къде всичките тези събудени хора да живеят в обективната реалност. Филмът беше пълен с изкуствена значимост и някакъв евтин мистицизъм. Да не говорим за шлиферите. Пълно е с неща, които хората ще видят и ще си кажат „Хей, това е от митологията, или оттук, или там, сигурно значи нещо”, а то всъщност просто е там.

Значи според вас главните герои не правеха услуга на хората, като ги измъкваха от Матрицата?

Разбира се, и затова смятам филма за глупав и смешен. Всъщност дори втората и третата част ми харесаха повече. Първата Матрица била утопия, но хората не можели да живеят в нея, затова машините създали тази от края на 20-ти век – изобщо виждате ли как всичко е нагласено хората да живеят в прекрасна обстановка, там където ще им е най-добре? После идват Нео и останалите и ги връщат обратно в свят на война и мрак. Колкото до „Аз, роботът”, с филмите по книги положението е по-различно. При Стругацки...

Стругацки?

А, извинявайте, обърках се със „Сталкер”.

А какво мислите за „Сталкер”, много от екипа го имаме за един от шедьоврите на киното.

Ами, за съжаление все още не съм успял да го гледам.

Да сменим малко темата, каква литература обичате да четете?

Такава, която ме вдъхновява. Като вляза в книжарницата, ме грабва някоя книга и именно тя е тази, която трябва да прочета.

Един последен въпрос. За вас Библията фентъзи ли е?

Тя е нещо много по-страшно. Тя е пълна с фундаментализъм. Особено последната й част, „Откровението”.