Така... болният мозък, наричащ себе си “сценарист”, на който му е хрумнала идеята за “сюжета” на този филм, трябва да бъде посочен в учебниците като нагледен пример как НЕ трябва да се пише сценарий. С две думи – сюжет няма. Как? Ми ето на, възможно се оказа – просто няма. Спасяваха света... пък той един заплашен беше, една такава Голяма Опасност го грозеше... Лошото е, че и визията я няма. Водиха титанични битки... пък то смисъл от тях – никакъв, да не говорим колко хореография имаше – и напръстник не можеш да напълниш с нея... Вярно, признавам – лига бяха. На Необикновените... малко даже твърде необикновени. Хубавото при мен се оказа нещо, което в друг случай щях да се притеснявам да призная – повечето произведения, чиито герои са взети, не съм чела. Затова забележките ми към тях идват само от гледна точка на обикновен, средностатистически “американски” зрител.
     Джекил/Хайд ми беше върло антипатичен, в който и да е от двата образа. В първия не беше достатъчно убедителен като учен, открил супер-яката-формула за супер сила и завладяван от злата си половина, а вторият хич не беше убедителна в злината си половина. Най-лошото е, че на режисьора явно му е допаднал много, щото честичко занимаваше публиката с него. Невидимият (как му беше там името във филма) ми беше абсолютно безразличен, тъй като освен да щипе красиви вампирки, друго съществено нещо почти не направи... или не го направи по съществен начин. Сойер ми беше супер смешен – не се вписваше никак в цялата картинка... поне красив да беше, да кажа, че е имало смисъл от него, пък то... За Капитан Немо думи нямам, сигурно защото съм чела книгата и този вариант много злобно се разминава с представите ми. Хубаво, индиец, ама що за индийско бойно изкуство за трепане на хора със зенитни картечници владееше?! Да не говорим за Наутилус, който освен по името, не прилича по нищо друго на литературния си първообраз – като започнем от големината, преминем през формата и завършим с “украсата”. Ефектен беше, де, трябва да го призная ;) Шон Конъри играе добре, както винаги, и ролята му е подходяща за него. Доколкото разбрах от по-начетените колеги, отговарял си и на литературния образ, но това така или иначе няма значение за мен, като незапозната лично с произведението – важното беше, че игра добре. Всъщност най-запомнящият се мъжки персонаж във филма беше Дориан Грей – готин, достатъчно незаинтересован от света и циничен, за да олицетвори ролята, избрана му от създателите на филма. Успя да омае дори свирепа вампирка, какво остава за скромна зрителка:)) С което стигнах най-сетне до образа, в който вече наистина се влюбих – Мина Харкър, изиграна великолепно от Пета Уилсън. Чудесно съчетание като цяло – невинния, аристократичен вид на дамата, внезапното превръщане в кръвопиец с червени очи, подходящият костюм с прилягаща към тялото рокля, разкроена под коленете... Просто няма какво да кажа... сънувах я след прожекцията;))
     Като заключение ми остава да дам оценка... много интересно, че въпреки многобройните лоши страни и цялостното разочарование от концепцията и изпълнението на филма, той все пак ми допадна... Защо? Ами не знам :) Може би просто някакво общо весело излъчване (щото се забавлявах, да)... или защото нямах прекалени очаквания... Бих го гледала втори път обаче единствено заради Мина :)
     Oценка 6/10 и то само заради Мина :)

Обратно към "Лигата на необикновените"