Историята е много тъпа. Сюрприз, признавам, но пък е истина. Значи, в лето господне 1899-то, Британия решава, че има нужда от помощта на де що литературни герои е натворила, за да я спасят от световна война. За целта, мистериозният г-н М "набавя" ловеца Алън Куотърмейн ("Рудниците на цар Соломон" на Х. Райдър Хагард), Мина Харкър (а.к.а. "оная миличката, дето в "Дракула" я игра уфсътъ Уинона Райдър", изненадващо, от "Дракула" на Брам Стоукър), капитан Немо ("Капитан Немо или 20 000 левги под водата" на Жул Верн), д-р Хенри Джекил и г-н Едуард Хайд, удобно събрани в един пакет ("Странният случай на д-р Джекил и мистър Хайд" на Робърт Луис Стивънсън), Родни Скинър, пооткраднал формулата на някой си Хоули Грифин (подвизаващ се в "Невидимият" на Хърбърт Уелс) и превърнал се с нейна помощ в невидим джебчия, и последен, но не и по важност, поради щото се явява най-свежият персонаж във филма (ама длъжко изречение стана, а? И по-дълго има да става, ма пък и аз да му помогна...) – мистър Дориан Грей ("Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд), който се ползва с привилегията да е безсмъртен. Малко по-безсмъртен, наистина, отколкото в книгата, ама да не ставаме претенциозни. Междувременно, в купона се набутва и американският детектив Томас Сойер ("Приключенията на Том Сойер" на Марк Твен. Нямаше да се сетите сами, нали?), с едничката цел да има и "наше" момче в британския екип. Щото, съгласете се, кой промит с патриотична простотия американец ще гледа филм, пълен с някакви си европейци и без нито един истински човек? Та, ениуей, наш'те се юрват да спасяват света, междувременно демонстрират по някое свръхестествено умение (освен Томи, който демонстрира единствено, че не му е мутирал още гласът...), избиват маса лоши и накрая се объркват и спасяват света. В сюжета има и няколко изненади, които са просташки-очевидни, но по-сериозният проблем е, че не са кой знае колко интересни. Щото, някак си, разкриването на тоталната лъжа може да те трогне, ако си имал време да се вживееш в горепосочената лъжа. Ама тя ти е била поднесена толкова набързо, междо другото и скоро, че просто не ти пука, като разбереш истината.
Други досадни моменти са несъответствията в героите, предизвикани от желанието на създателите на филма да набутат още двама, които липсват в комикса, вътре. Щото, под секрет, Том Сойер трябва да е на около 60 години по времето, когато се развива действието, а Дориан Грей да е скромен покойник. И докато второто е обяснено от артистичната идея на режисьора Дориан да е иммортал, първото... А и каналите под Венеция ме грабна как бяха достатъчно дълбоки, че да поберат титаника Наутилус (за който, както и по-подробно за героите – малко по-надолу). И естествено най-готините моменти, в които зъл главорез приковава Куотърмейн към стената с два ножа и вместо да го утрепе с третия от разстояние, отива до него в смешен опит да го наръга и съответно бива претрепан. И разбира се странната неспособност на десетина картечари да утрепят тромавият каратист-фехтовач-сумист-акробат Немо, докато той отива до тях и с дървеняшки движения ги трупясва...
Ама много претенция му ударих, няма смисъл. Все едно да търсим сюжет в порното. Ми няма, да. От друга страна за баланса на сцените мога само хубави неща да кажа. Нищо прекалено разтеглено няма, сменят се различни локации, коя от коя по-колоритни, лиричните моменти са сведени до минимум... Изобщо, ако човек няма НИКАКВИ претенции, филмът става. Ама е за предпочитане и хал-хабер да си няма кои са героите в него, щото ако е и чел книгите, става страшноооо...
Щото стигнахме и до Героите. Там картинката е грозна и плашеща в някои отношения и доста приятна в други. Ще карам по ред.
Шон Конъри, влязъл в кожата на ловеца Алън Куотърмейн, който е и лидер на групата, е един от тези хора, които, както каза Брагир, и неподвижно да стоят, пак правят страхотна роля. Актьорските му качества не подлежат на обсъждане, а самият факт, че съумява да е добър дори в толкова бозав филм, вече говори достатъчно. Не съм чел книгите и нямам представа доколко съответства на образа от тях, но пък знам, че умира в последната, та появяването му тук вече буди известни... съмнения. Ама като герой не ми беше интересен, аз си отдадох сърцето на вампирката ;)
...
Която се казва Мина Харкър и е изиграна от Пета Уилсън. Разкош.
Красота. Не, не че е нещо чак толкова особено, но Пета е просто перфектна за
ролята (доста по-добра, отколкото като безличната Никита). Излъчва едновременно
сдържаността и грацията на истинска дама от мин... пардон, от по-миналия век,
ранимостта и мрачността на вдовица и жестокостта и свирепостта на хищник. Външният
й вид е перфектен и за трите образа, гласът й също. За облеклото да не говорим.
Черна рокля и палто до земята, стегнати по цялото тяло и разширяващи се около
глезените. Не, просто кеф! Ултимативна вампирка. За съжаление, участието й в
общото меле не е кой знае какво и в повечето си вапмирски проявления изглеждаше
по-скоро като банши, отколкото като кръвопиец. Ама пък става на прилепи, как
да не й го простиш? :) Иначе като актьорска игра не бих казал, че е за Оскар
за цялостно творчество, ама и не дразни. Хубава е, мамка й, как да дразни! Следва Дориан Грей, разкошно изигран от Стюард Таунсенд, който, за съжаление, е изпуснал един твърде основен момент от облика на героя си, а именно невинността. Цялата поанта на Дориан е да изглежда абсолютно невинен и чист, а не the ultimate beautiful wickedness, както беше във филма. Освен това тоталната изцепка да бъде не само безсмъртен, но и неуязвим... За нечелите книгата, нека споделя, че младежът просто не остаряваше. Не че беше безсмъртен, напротив, просто външно не му личеше. А за неуязвимост изобщо дума не можеше да става. Да не говорим за пълната простотия с това, че ако видел портрета си, щял да опъне петилата... Но иначе Дориан е перфектният филмов образ – циничен, колкото си искаш, ръсещ мръснишки лафове наляво-надясно и изобщо генерално порочен. Симпатяга :)
По-назад идва капитан Немо, в ролята Насерудин Шах. Ами... не, сори, някакъв друг капитан Немо ще да е, защото този, за който аз съм чел в книгата на Жул Верн, не го знаеше всеки срещнат британец, не гореше от огромно желание да спасява света и да оправи де що има неправди и ОПРЕДЕЛЕНО не беше индиец. Опитват се да ме убедят околните, че бил, ма аз не се поддавам. Не беше, ПЪК! Иначе господин Шах е дървен, колкото си искаме, че и beyond. Некадърен, безинтересен, ама то и ролята му такава, кво да се прави. Разбира се, гореспоменатите му супер-бойни умения, с чиято помощ трепеше хора с картечници... Ама и те услужливи, де, не го стреляха отдалеч, ми му идваха на ръка разстояние...
За Том Сойер, или по-скоро за Шейн Уест, или хубаво, или нищо. Изкушавам се кротко да си затрая с това мило измъкване, ама все няколко думи се искат. Да речем, че споделям мнението на Мина Харкър за него – "Ти си сладък и си млад. И двете не са качества, които ценя много". Не че нещо му има, де, стандартният нахакан янки. Ама... клиширан, досаден и освен това с някакъв палав девичи фалцет, който сигурно се предполага да му придава по-хашлашки вид, но истината е, че само си пискливее в бекграунда на фона на разкошния шотландски акцент на чичо ви Шон. Изобщо, стандартно русо момче от конвейра, едва ли ще го видим повече в голям филм...
Родни Скинър (Тони Къран) е единственият, който избягва кошмарното разминаване с литературния си първообраз, поради простата причина, че няма такъв. Героят му просто е опортюнист, възползвал се от формулата на познатия ни от романа на Хърбърт Уелс учен. И неспособен да стане отново видим. Никакво впечатление не ми направи, макар че имаше едно-две свежи попадения... А и нищо особено не направи, освен да опипа Мина. Блазе му...
И май останаха само Д-р Джекил (Джейсън Флеминг) и М-р Хайд (неизвестно за мен и крайно некадърно, бих казал, студио за специални ефекти). Ми... "ролята" на Джекил можем да я прескочим с пренебрежително снизхождение, ама... Хайд... Приличаше ми основно на Джони Браво, да ви кажа. В смисъл, специалното му беше от кръста нагоре и се създаваше крайно смешно анимационно впечатление на крака 43-ти номер, носещи торс, ръце и глава 67-ми. Толкова патетик ефекти рядко съм виждал. Да не говорим за гениалното режисьорско решение злият, подчертавам, ЗЛИЯТ Хайд да е най-човеколюбящото, жертвоготовно и добро същество в целия филм. Колко по-зле можеше да стане?
Ама може, щото ще споменем и Хореографията. Която е... не знам дали под всякаква, ама под доста сериозна критика. Разбирате ли, не ме кефи да гледам хаос от цветове и образи на екрана и да ми се обяснява какво всъщност става. Най-лесно е така, рабзира се, щото ако трябва всичко да се вижда, бюджетът за специалните ефекти няма да стигне. В общи линии единственото наистина добре хореографирано нещо във филма е битката между двамата безсмъртни и ралито из уличките на Венеция.
Специалните ефекти хем не са лоши, хем можеше да са много по-добри. От една страна се вижда, че са хвърлени доста пари по тях, но от друга, най-често просто не става ясно какво става на екрана. Ама няма да ви обяснявам колко страдах, когато разбрах, че наистина ще си остана с двете секунди екранно присъствие на Мина Харкър в ролята на подивяло банши, съставено основно от ято прилепи, изтребващо бед гайз по покривите на Венеция. И с другите три, в които е обикновен свиреп вампир с червени очи, плувнал в кръв. Минавка. Всъщност най-ефектното нещо във филма е Наутилус. Страхотната визия на подводницата на Немо е почти толкова красива, колкото малко общо има с литературния си първообраз. Представете си подводен самолетоносач. Сега си представете, че той е висок поне петдесет метра и дълъг четири пъти по толкова. Сега си представете, че е сребърен и има разкошни платинени инкрустации. Абе не схващате картината, ама ако сте гледали филма, знаете за какво говоря.
Музиката е стандартна саундтрак-боза. Готина, докато върви филмът, но нищо, което да ти се закачи в паметта. Не бих казал, че ще се гмурна из нета, за да търся творчество на Тревър Джоунс...
И май пак останаха само Общите впечатления. Ами не знам, аз се забавлявах. Ако простиш на филма всички глупости (общо взето 8/10 от целия филм), ще се забавляваш сравнително добре. Няма да повторя, рабзира се, но останах с приятно впечатление. И освен това... Мина Харкър, човече, Мина Харкър :)
Оценка 7/10 (без Пета Уилсън 3/10 и пак му е много)