Актьорите
в общи линии се справят доста добре с тази задача – да представят ревю – някои
дори повече от добре. Е, Шон Конъри, както спомена някой, ако ще само да седи
на един стол и да мълчи, пак прави добра игра и тук това правило си важи с пълна
сила. Дядо Шон просто кефи максимално. Другият член на каста, който ми хареса
доста, е Стюарт Таунзенд в ролята на Дориан Грей. Много добре се вписва в образа,
който създателите на филма са решили да изградят въз основа романа на Оскар
Уайлд. Никитката Пета Уилсън също е доста сполучлив избор и се представя повече
от добре. Останалите не са нещо особено, като специално мен най ме издразни
Джейсън Флеминг като д-р Джекил/мистър Хайд. То верно смотан докторът, борба
там с вътрешните демони и всичко, ама тоя пък беше толкова смачкан, че не ми
е ясно като как изобщо е имал възможността да я изобрети въпросната формула,
преди да припадне я от инфаркт, я уцелен с топка от някое детенце. Хайд, който
е в общи линии rip-off на Хълк, също е възтъп. И кой пък реши, че трябва да
става добър? Бати бозата! Скинър – Невидимия – и той е малко неубедителен, макар
че може би пък си се вписва в ролята. Същото може да се каже и за Капитан Немо.Толкоз за каста. Самите герои нямат много общо с литературните си образи, не знам какво е положението в комикса, на който е базиран филмът, но доколкото съм подочул и там не е такова. Най-затрогващо са се оправили с Дориан Грей. Все пак, нали, човекът просто не остаряваше навремето, не е като да е бил полубог. Пък капитан Немо някак бях сигурен, че не го знаеше всеки срещнат рандъм англичанин. Том Сойер, между другото, е абсолютно излишен в цялата картинка. Ама абсолютно. Съществува заради една единствена пошло псевдо-символична сцена и заради целокупния американски народ – да се радват децата, че и те са дали нещо на света.
Бидейки ревю на гореспоменатите герои, филмът има малко по-ниска стойност от първия X-Men, което е впечатляващо, щото въпросният мен отдавна ми е еталон за погрешно оценяван заради криворазбрани сантименти филм ;). Щото му се радват на него, за разлика примерно от Батман и Робин, който е абсолютното дъно на всякакво възможно кино. На LXG, убеден съм, хората също ще се радват. И няма как да отрека, филмът дори е симпатичен. Наистина успява да създаде нелоша атмосфера и на моменти кефи яко.
На фона на това, обаче, имаме сюжет, който – с думи прости – не съществува. Един час представяне на ‘Колко сме яки, вижте какво можем’, двайсет минути леко безсмислен екшън из венецианските канали, разкриване на Голяма Тайна, за която на никого в тоя момент не му пука, и после хоп – финалният бой. And then the credits rolled, както е казал поетът. Ми не, нищо не става, наистина, просто цялата концепция на сценария е толкова смешна, че можем даже да го вземем за комедия при добро желание.
Хинтове в тази насока дават и доста многото недомислици, изпълнили целия филм. Моят любим момент – Том Сойер шофира огромна кола с поне 120 в час из тесни венециански улички със завои на всеки 100 метра. Това обаче не е достатъчно, защото от тази кола в движение скача Шон Конъри. За да се приземи меко и на крака. Окей. И айде, на другите да кажем им е простено, ама Куотърмейн беше единственият нормален човек в цялата компания! И точно той! Няколко такива момента просто няма как да не събудят насмешка при един опитващ се да бъде все пак сериозен филм. Верно, бозав екшън, нали, ама някакви стандарти трябва да има.
Последно, ефектите като за филм с тези претенции и по това време все пак са яко постни. Главно ми харесаха трансформациите на Мина Харкър, вампирката. По едно време извади едно такова яко пепеляво лице... Както и да е. Друго, което си спомням, че ми хареса, беше насмешката, с която Дориан размахваше сабята в една ръка и покосяваше вразите. С тази негова снизходителна усмивка, просто култово. А битката между двамата е почти, ама почти наистина яка. Като цяло, обаче, мелетата са с доста смотана хореография, компютърно генерираните образи Хайд и Големия Лош Хайд-2 не са нищо особено, Наутилус е ненормално голям (ма красивичък поне, де, да не си кривя душата), бе изобщо...
Не знам, има някои хубави неща в тоя филм, но аз определено съм разочарован. Просто е някакъв много тежък кич и трябва някакси да се откажеш пък от всякакви претенции, за да го харесаш искрено.
Оценка 5/10