Идеята е доста интересна – събира се екип от известни литературни герои, които да се борят за спасяването на света... Всъщност, частта със спасяването на света е банална, но да се съберат на едно място д-р Джекил/Хайд, Невидимият, капитан Немо, Дориан Грей, Мина Харкър, Том Сойер и Алън Куотърмейн (само него не бях чувала, герой от "Мините на цар Соломон")... Kомбинацията е обещаваща. Филмът обаче разочарова. Не познавам комикса-първоизточник и не мога да съдя доколко филмът му съответства, но резултатът от реализирането на идеята е незадоволителен. Не съм сигурна кой е основният недостатък на филма. Сюжетът е неоригинален, на места абсурден, нелогичен и направо глупав.¹ Враговете са изключително тъпи, дори и за стандартен американски филм – изглежда основната им цел в живота е да умрат от ръцете на нашите герои, защото не правят нищо, за да го предотвратят. Подозирах, че филмът е бил орязан при монтажа – само предположение, основаващо се на някои безсмислени моменти, които в по-дълга версия биха били оправдани, както и на отношенията между героите, но за това по-надолу. Разочарование за мен беше дизайнът на Наутилус – не само че не съответства на описанието на Жул Верн, но и е декориран с нещо сребристо – бих го нарекла орнамент, ако не беше толкова огромно. Твърде безвкусно, поне за мен. В сравнение с това, вазите из коридорите на кораба са направо дреболия. Може би основното са твърде многото гафове. Препоръчвам филмът да се гледа с бележник и писалка в ръка – така ще имате точна статистика, без да ви се налага да го гледате втори път. Аз пропуснах да го направя, затова сега не мога да изброя всичко, но издънки от рода на сменената по средата на епизода прическа на Мина Харкър или видимата брада на невидимия Родни Скинър са доста сериозни, тъй като дори не са предвидени в сценария. Сценарните гафове също нямат чет. Сюжетът има твърде много пробойни и опитите да бъде възприеман сериозно се провалят след първия половин час. Ако целта е била да се заснеме комедия, всичко си идва на мястото – и бутафорните декори, и нелогичностите на сценария могат да се възприемат като своеобразен стил. За жалост никъде не личи такова намерение, поне аз не успях да го доловя. Краят е толкова отворен, че бих заподозряла създателите на филма в пародийно намигване към зрителя, ако не беше останалата част, където такива интелектулни похвати не се забелязват.
     Голямото разочарование за мен бяха героите. Този толкова важен аспект от филма е принесен в жертва на... не съм сигурна точно какво, знам само, че се е получило нещо плитко и на места дори досадно. Най-ценното във филма е самата идея да се съберат на едно място толкова известни литературни герои, но отношенията между тях – потенциално много интересни – не получават никакъв шанс да се развият. Наченките на интрига между Мина Харкър и Дориан Грей са най-"пълнокръвно" обрисувани, но те се основават на някаква загатната среща в миналото им. Другата, по-интересна линия е вътрешният диалог на доктор Джекил с Хайд – която има може би 5 минути екранно време. По-важна от гледна точка на действието е бащинската загриженост на Куотърмейн към младия американец Сойер – но тя не успя да ме трогне, твърде... мелодраматична, нагласена, наречете я, както искате, но не ми хареса. Самият Сойер беше разочарование за мен – през целия филм той си остава праволинейното добро момче с чисто сърце и бели зъби. "Филмът трябва да се хареса на американската публика", бррр. Други отношения между героите във филма няма. Просто няма. Питам се за какво беше всичко.
     Актьорите: подозирам, че всички са много добри, за повечето всъщност го знам от други филми – но точно от този няма как да се разбере. Причината е (да не би да се повтарям?) плиткостта на героите и безсмисленият сюжет.
     И все пак, подробно: най-впечатляващи са Дориан Грей (Стюарт Таунсенд) и Мина Харкър (Пета Уилсън). Забравяме за малко за Шон Конъри, той си е в своя собствена лига, ако ми позволите израза :) – в каквато и боза да се снима, ще му го простим. Да се върнем на онези двамата. Те са красиви, безсмъртни и всеки има малка слабост на характера – общо взето, самото тъмно очарование. Отговорни са за повечето ми хубави спомени от този филм. Дориан Грей може да се обобщи с една дума: cool. На български са нужни три: привлекателна хладна невъзмутимост. Мина Харкър, дамата сред джентълмените, излъчва страст – вътрешен огън, който я прави също толкова прилекателна. Тя не е крехко викторианско цвете, а точно обратното – силна жена, която няма нужда от закрила. Джекил/Хайд е другият интересен персонаж. Джейсън Флеминг успява да направи, каквото е възможно откъм актьорска игра в тази голяма, в сравнение с другите, но иначе доста малка роля. Един истински измъчен човек, който се бори със себе си, поне в началото – хареса ми. Искам да отбележа и другото, което ми хареса във филма – ефектите при преобразяването му. Не самият мистър Хайд, а именно преобразяването. Съчетаването на компютърните ефекти с монтаж и звук е новаторско и много въздействащо. Останалите герои: Капитан Немо има доста бутафорен вид. Не знам дали за това е виновна брадата, огромната сабя или костюмът, знам само, че не ми хареса концепцията за този персонаж. За други негови характеристики трудно може да се съди, тъй като той има твърде малко реплики. Интересен момент е тайнственият зъл поглед, който той хвърля на нашите хора по средата на филма без повод и без по-нататъшни последствия. Бих искала да знам какво означаваше. Друга интересна негова особеност е склонността му да напада с ритници въоръжени с картечници врагове (и въпреки това да ги побеждава). Невидимият Родни Скинър през повечето време се подвизава под формата на шлифер във въздуха, но това не е най-лошото – най-лошото е, че всъщност той е много добричък крадец със склонност към героизъм. Към края на филма вече го мразех.² Освен това ми се видя твърде... безличен :) Американският агент Сойер – също likeable character, съответно ми беше трудно да го понасям. През целия филм той проявява типичния американски праволинеен героизъм, общителност и ентусиазъм – "все качества, които не ценя високо". Алън Куотърмейн (Шон Конъри) – трудно ми е да говоря лоши неща за него, хлип, и все пак... Бащинската му загриженост за Сойер, освен че идва като гръм от ясно небе, успя само да ме подразни твърде много, както вече споменах. Героят впечатлява в началото на филма, но после сякаш се губи.³ От всички герои единствено Дориан Грей и Мина Харкър се доближават до потенциала си, другите са само скицирани. Все пак при Джекил/Хайд и Куотърмейн скицата е донякъде оцветена...
     Рекапитулацията не е в полза за "Джентълмените". Според мен му липсват качествата на един добър филм. Не бих му дала висока оценка, дори в категорията на безсмислените филми за забавление.
     Оценка 5,5/10


      ¹Само един пример: Главният Лош иска да осуети среща на европейските лидери във Венеция и решава... да взриви града, ни повече, ни по-малко. За целта той открадва плановете на каналите, рисувани от Леонардо да Винчи (доста сносни рисунки на фасади) – бих го нарекла абсурдна идея, но тогава няма да ми останат думи да опиша действията, които Нашите Хора предприемат, за да спрат вълната от срутващи се сгради: те решават да взривят "една ключова сграда" по пътя й...
      ² И се зарадвах, когато накрая почти умря.
      ³ Печалният му край беше едва ли не закономерен.

Обратно към "Лигата на необикновените"