The Terror

Ще ви спестя възхищението си от литературния The Terror на Дан Симънс, чиято адаптация се явява този сериал. Говорил съм достатъчно в прегледа тук. Когато от AMC решиха, че супер успешният The Walking Dead не им стига в нишата ужаси и закупиха правата върху романа, едва ли са били много хората, по-щастливи от мен. Мистерията около експедицията на сър Джон Франклин от 1845 г., изчезването на два добре оборудвани кораба в арктическите ледове и зрънцето свръхестествен хорър, което Симънс добавя към това историческо събитие, дръпна особено напрегната струна в мен и мигновено се превърна в една от любимите ми страховити истории.

Нямах търпение да се озова на палубите на корабите на Нейно Величество със зловещите имена The Terror и Erebus и да преживея още веднъж ужасяващата съдба на екипажите им. Този път с очите си.

Ще започна с категория „вярно с оригинала“. Смятам The Terror на Дейвид Кайганич и Су Хю (известни основно с работата си като сценаристи) за много близък с The Terror на Симънс. Романът е доста обемен, ала голяма част от него се грижи за изграждането на смразяваща атмосфера и улавянето на духа на епохата, така че на телевизионния екип не му се е налагало да орязва сериозно сюжета с цел побирането му в десет епизода. Не съм сравнявал двете творения сцена по сцена, но измененията ми се сториха минимални и съсредоточени основно в епилога, който така или иначе беше най-противоречивата част от историята. Превъзходното качество на литературния първоизточник гарантира силна адаптация, защото тя стриктно се придържа към него.

В аудиовизуален аспект сериалът е потресаващо въздействащ. Дори шапката му крещи стил, а когато се озовем на корабите, разходим се по такелажа, надникнем в каютите, разгледаме униформите и аксесоарите на моряците, оставаме с отворени усти. Навън, из ледовете и камънаците на Арктика, срещаме основно CGI, но изпълнен качествено и рядко развалящ илюзията за изолирано, мрачно и неприветливо място, което не желае човеци и непрекъснато тества границите на издръжливостта им.

Музиката рядко се набива на ухо, ала когато го прави, винаги е на място и допринася за случващото се на екрана. През повечето време се наслаждаваме на изумителния звуков дизайн, непрекъснато скърцане на корабите, воя на вятъра, глухи, понякога призрачни подвиквания и въобще дребни детайлчета, които обаче правят цялото изживяване незабравимо. В света на The Terror никога не се чувстваме херметически затворени в някакво помещение – докато сме на корабите, глъчката на екипажа винаги е някъде там, в далечината, целият фон от потропвания, похърквания и стонове. Когато се озовем в палатките, чуваме разхождащите се отвън моряци, стъпките им по снега или камъните, разговорите им, покашлянето им.

Операторската работа също заслужава палец, камерата се движи плавно, джентълменски, винаги сме напълно наясно какво виждаме и защо то ни е показано от такъв ъгъл или по този начин, дори в екшън сцените твърдо държи фокус и не обърква зрителя.

Очевидно The Terror e правен с любов, внимание и талант, а макар понякога бюджетните ограничения да прозират, сериалът никога не изглежда евтин. Важното е, че вече споменатите най-силни черти на книгата – гъстата атмосфера и историческият реализъм, – са именно местата, върху които е работено най-усърдно и в екранизацията. Старанието личи навсякъде – в използвания от актьорите речник, в акцентите, в комуникацията между висшите и нисшите класи в Англия, в динамиката между обикновените моряци и между тях и офицерите, в отношението към жените в обществото.

Имайте предвид, че The Terror не се свени да показва карантии и някои сцени са особено натуралистични. Не бих казал, че границата на добрия вкус е прекрачена, но когато трябва да се покаже нечий откъснат крайник, тежко нараняване или нарязано тяло, сериалът не ги крие, все пак се води хорър-драма. Между другото, ако определението ужас ви отблъсква, имайте предвид, че десетте епизода бягат по тъч линията в това отношение. The Terror не разчита на стряскания и други характерни за жанра художествени елементи и всъщност въобще не бих го определил като „страшен“. Ужасът му се крие в отчайващата ситуация, в която са попаднали тези над сто мъже, както и какво причинява тя на телата и душите им. Страхът му е във всепроникващия студ, в кървящите венци, в постепенно рушащите се кораби и в безкрайния сиво-бял пейзаж, който се простира на стотици километри във всяка посока. Кайганич и Хю в интервю споделят, че съвсем съзнателно са бягали от jump scares фиестата и неправилния според тях подход на повечето ужаси да натикват в лицето ти защо трябва да се страхуваш. В The Terror те не са търсили по начало злокобна обстановка, напротив, опитали са се да запазят до последно откривателския дух на герои, чиято първоначална цел е била експедиция из неизследвани земи. Земи, които могат да бъдат колкото смъртоносни, толкова и красиви.

Достигаме актьорската игра и тихия ми поклон пред целия състав. Джаред Харис в ролята на капитан Крозиър е фантастичен и с лекота изнася на плещите си всяка сцена със свое участие. Крозиър вероятно е най-близкото до основен протагонист, което сериалът има, а Харис влиза в ролята на опитен мореплавател, който е пренебрегван от Адмиралтейството и британското висше общество заради ирландския си произход. Ролята е нюансирана – здраво стъпил на земята мъж, който вероятно преди всички останали осъзнава в какъв капан са попаднали, ала едновременно с това боричкащ се със собствените си демони и опитващ се да крие моментите си на слабост от екипажа.

Друг прекрасен избор е на Адам Нагайтис като подофицер Корнелиус Хики, персонажът, който обичаме да мразим, хитра и манипулативна змия, чиято муцуна бихте стъпкали още при първата мазна усмивка. Зверско изпълнение на Нагайтис, който е скритият коз в каста.

Бих искал да изброя колко впечатлен съм от играта на Пол Рийди и Алистър Петри като лекарите Гудсър и Станли, поредната стабилна роля на Киарън Хиндс като капитан Франклин, Тобиас Мензийс в кожата на командир Фицджеймс и Нив Нийлсен като инуитския шаман Силна, но истината е, че сред изпълнителите в The Terror няма да откриете дори един, който бие на кухо и дразни, подборът е великолепен.

Какво не ми хареса в сериала? Без колебания споделям, че за мен разочароващо бе единствено представянето на Tuunbaq. От съществото ни бе показано твърде много и твърде рано и то загуби мистичния, страховит ореол от романа. Свързаната с него сюжетна промяна към края също не ми допадна особено и смятам, че развръзката там можеше да бъде поднесена значително по-елегантно.

Минус за доста зрители вероятно ще бъде привидно мудното темпо на The Terror, който подобно на първообраза си не бърза за никъде, но аз обичам любимите си творения с бавен фитил и нямам нищо против те да отделят време, за да се разгърнат подобаващо.

Сериалът почти напълно покри високите ми очаквания и е сред най-адекватните екранизации за малък екран, на които съм попадал. Жалко, че бе напълно пренебрегнат на наградите Еми, за сметка на доста по-слаби сезони от хитовите, високобюджетни сериали. AMC обаче са запазили вяра и подновиха The Terror, като втори сезон ще разкаже различна история със същата ядка – свръхестествено същество в исторически контекст. Това е правилният подход, а аз очаквам с ужасно нетърпение.