The Dragon and the Wolf Game of Thrones #S07E07
Създател: Дейвид Бениоф, Д. Б. Уайс, Джордж Мартин
Сезони: 7
Формат: 7 епизода х 60 мин
В ролите: Питър Динклидж, Николай Костер-Валдау, Мейзи Уилямс, Лина Хейди, Кит Харингтън, Софи Търнър, Емилия Кларк
По стечение на обстоятелствата на мен се падна от цял сезон безумия да ревюирам най-приличните епизоди, а именно първия и последния. Да, The Dragon and the Wolf е определено най-доброто, което седмото издание на Game of Thrones успя да предложи, но да бъдем честни – сред тази конкуренция това не значи много. Може да се спори дали хайпът достигна връхната си точка и сезонът не успя да го оправдае, дали дългото чакане и късият формат си казаха думата или сценаристите просто толкова си могат без литературния оригинал, но фактите са ясни. В последните няколко седмици критик след критик и сайт след сайт заредиха все по-негативни оценки, туитове и статии, които надълго и нашироко осмиваха недомислиците и сюжетния мързел, в които вероятно най-популярният сериал на нашето време си позволи да затъне. Във Вестероския форум подигравките достигнаха кресчендо, а най-неочакваният бенефициент на цялата тази галимация се оказа самият Джордж Мартин, към когото очакванията да предостави значително по-смислен и издържан завършек на творението си отново пораснаха до небето, след като то изглеждаше безапелационно измъкнато от ръцете му.
И westeros.org не прости на сезона
За щастие, финалът на сезона все пак връща малко енергия и хъс в мероприятието и успява да напомни за най-добрите години на Game of Thrones. Съществена част от епизода е посветена на дългоочакваната среща между Церсей и Денерис и техните свити. Това е със сигурност най-добре изглеждащата визуално сцена, декорите на арената до Кралски чертог са скандално добре издържани, драконът прави поредното си шоу, а откриващите кадри и мащабът на случващото се допълнително засилват напрежението. Повечето от оцелелите дотук герои се събират на едно място и ако сте по-цинично настроени, вероятно бихте усетили атмосфера доста наподобяваща среща на випуска. Стари познайници си подхвърлят шегички, цари задружие и носталгия, а Хрътката и Бриен чак се тупат по гърба колко по-напред от тях е Аря. Ако не сте се умилили до този момент, то закачките на Брон с Подрик, намигането към винаги актуалния Клегейнбоул, както и внезапно разцъфтялата човечност на Церсей при вида на зомбито в сандъка, със сигурност поне малко ще стоплят очевидно спаруженото ви и вледенено сърце.
Всъщност, задраскайте това. Тъжната истина е, че и тази сцена жертва внимателно градени с години персонажи на гилотината на фенфика и на сюжетното удобство. Разбира се, че Хрътката не е този човек, който ще се изтъпани пред цялата арена (и пред публиката по екраните) да обяснява драматично на немъртвия си брат какво му се пише. Разбира се, че Джон не е чак толкова застрелян, че да откаже офертата на Церсей, която в крайна сметка не изисква нарушаването на клетвата му към Денерис (между другото, как тъй никой не го пита за клетвата му към Стража). Разбира се, че Тирион не е глупакът, който ще тръгне да омилостивява сестра си сам в покоите ѝ, ведро обяснявайки колко е луд да го прави. Е, ако вземем предвид плана със зомбито и военните му стратегии, може това да не е баш така.
За съжаление, безумните постъпки, масовите телепортации и нагласянето на сюжетни линии така, че да доведат историята до визуално брутални сцени, ще останат запазената марка на този сезон. „Аз им давам немъртви дракони, те ми мрънкат за скоростта на гарвана“, с цялата си наглост успя да изтърси режисьорът на предния епизод, с което на практика подпечата елементарния подход на Game of Thrones към цялата тази добре изпипана и комплексна история, която им беше дадена наготово в ръцете. Церсей е единствената, която запазва някакъв остър ръб във всеобщата лудост, поразила героите в Кралски чертог, но дори нейният мастърплан е съшит с бели конци. На първо четене предателството ѝ е добре оркестрирано и мотивацията ѝ е издържана в традицията на героинята. Лина Хийди е сред малкото все така стабилни изпълнения в сериала и достоен втори център на интрига и власт. Поглеждайки една стъпка по-нататък обаче, не е никак ясно как точно Церсей може да реши уравнението, което Джейми ѝ напомня – на север все някой ще победи. От друга страна, задачата на сценаристите не е и съвсем проста, защото без кралицата-лъв като някаква неизвестна променлива и антагонист, последният сезон би бил безумно клиширан.
На север отборът млади Старки най-сетне заиграва заедно и в едно от по-добре издържаните изпълнения за сезона ни доставя дълго чаканата конфронтация с Кутрето. На Софи Търнър не може да се отрече, че нейната Санса качи много нива в рамките на сериала и наистина се превърна в достоен последовател едновременно и на баща си, и на покровителя си, така щото да стане най-епичният Старк в историята. На фона на ледените Бран и Аря, нейната трудно сдържана емоция под похлупака на властната осанка на безспорната владетелка на Зимен хребет е впечатляващо добре изнесена на преден план в лентата и разбужда тръпки по зрителския гръбнак. Уви, лорд Белиш не е на нейната висота. Никога не съм харесвал кастинга на този герой и гърленото му и мекушаво изпълнение винаги ми е било прекалено, но поне сюжетът му позволяваше да минава за велик манипулатор. В целия този сезон обаче – а в голяма степен и в предния, – Кутрето прави глупост след глупост и се самосведе до излишна сянка на фон, без никакъв реален план или участие в големите събития на сцената. Това изцяло изпразни този герой от съдържание и го превърна в безполезен камък, околко който да се завърти сюжет от откровено безумни сцени на конфронтация между двете сестри, които не могат да бъдат обяснени дори в светлината на този епизод. Тъжна съдба за персонажа с хаоса и стълбата, чиято манипулаторска роля (заедно с Варис, между другото) бе изцяло поверена на Церсей, понеже сценаристите очевидно не могат да използват повече от една ябълка в жонглирането си.
Докато Санса все по-уверено взема Севера в ръцете си, на Джон очевидно му остава да вземе Денерис в своите (хар хар). От няколко епизода насам Бениоф и Уайс се опитват да ни продадат насиления романс между двамата, въпреки че Жекоминаторът с неговото вечно притеснено изражение, наметалото от миризливи кожи и лавината от гафове със сигурност не е най-добрата партия за майката на драконите. Така или иначе, огънят между тях най-сетне се разгаря, или по-скоро лекичко припуква. Сексът не е от най-страстните изпълнения, които сме виждали в поредицата, но поне демонстрира на зажаднялата за Джон женска аудитория, че момчето все пак няма зафичнат бастун отзад, както иначе е нормално да си помислим на база сценичното му поведение до момента. За сметка на това, тези свръхнежни докосвания може и да дадат плод, ако си дадем сметка за „фините“ напомняния, че Денерис може пък и да не е толкова ялова. Сцената е знаменателна и с воайорското изпълнение на Тирион. Ако имате идеи защо беше то (и птицечовката), бихте могли да ни просветлите в коментарите.
Истинският Регар
На фона на предполагаемата страст в каютата на кралицата, Бран и Сам стоически обясняват с глас зад кадър за официалното таргариенско потекло на младежа. Мнозина коментатори с патос отбелязаха, че сериалът се връща към инцеста, а Джон и „Дани“ ще заместят достойно Джейми и Церсей. Като на пуритански настроени американци е нормално да им простим възбудата, припомняйки все пак, че инцестът е by design в таргариенското семейство. Не, истинският удар от тази сцена е съвсем другаде, а именно в това какъв е този грозник на мястото на Регар, за Бога?! Ако сте следили внимателно мои предишни ревюта за поредицата или пък форума ни навремето, знаете за нездравословната ми обсесия по таргариенския принц, но бързам да кажа, че тя не е само моя! Текстът предлага една сюрия напомняния, че да, наистина цял Вестерос е бил лудо влюбен в Регар Таргариен, дори Церсей. Но къде е стройният дракон с виолетовите очи, лирата и тъжните песни? Къде е героят на епоси и битки, рицарят, който може да победи всекиго, но не иска, защото е толкова добър? Къде е ИСТИНСКИЯТ ПРИНЦ, КОЙТО НИ БЕШЕ ОБЕЩАН???
Няма го! Вместо това, някакъв по-хашлашки Визерис е сграбчил в ръцете си милата Лиана…
Както и да е, преди да се хвърлите да наводнявате Туитър с #notmyrhaegar постове, да обсъдим все пак и заключителните акорди от епизода. В една сцена на много огън и лед, но предимно на лед, немъртвият Визерион най-сетне долита до Вала. Дори драконите са принудени да се съобразяват с безкрайно бавното придвижване на Белите бродници, но ние отдавна не правим това на въпрос. Финалът на епизода е като изваден от уоркрафт кампания и похарчените за него милиони си казват думата, особено ако фенбоят е силен във вас. Ако трябва да питате за личното ми мнение, падането на символичната преграда между живота и смъртта заслужаваше цял епизод, а не две минути екранно време, но предполагам, че има някакво количество леден огън, което може да бъде платено от HBO, и няма как да го надвишим само за да има сюжетен баланс в толкова важно събитие.
Въпреки че се превърна в най-гледаният за историята на шоуто, седмият сезон за мен беше провал. А това е тъжно, защото Game of Thrones бавно се наложи като единственият сериал въобще, гледан от всякаква демография и пресичащ и обединяващ цяла плеяда от култури и общности, единственият сериал, за който можеш спокойно да очакваш, че някой непознат ще е гледал. За нас, като хора, дишащи фантастика, това беше своего рода триумф на деконструиране на стигмата, която тегне върху жанра в глобален аспект, поп-културен феномен, който заслужаваше да остане непомрачен докрая. Уви, сценарното безсилие и комерсиалният натиск да се угажда на публиката, отнеха на шоуто най-ценните му черти – изненадващите обрати и внимателно изградените свят и персонажи. Без тях, Game of Thrones остава просто една красива дъвка. И от гледна точка на следата, която този сериал можеше да остави в световната култура, това изобщо не е окей. Да видим какво ще предложи последният сезон.
Оценка: 7/10
Един въпрос имам аз. Денерис защо просто не уби Церсей? Момата идва на срещата с два дракона и една торба дотраки. Много бързо щеше да си реши проблема.
Или защо досега не изпържи флота на Грейнджой след като той й онищожи половината съюзници :)С трите дракона можеше да го направи като следобедна разходка 🙂
Абе аз вече почти забравих книгите, но вярно че двамата основни играчи: Паяка и Кутренцето, които в книгите по видно, а в сериала по задкулисно си разделиха цялото кралство и отстраниха с няколко хода плеяда уж-главни фигури, тихомълком ги разкараха от играта. Жалко, че и в този сериал формулата: повече сезони за сметка на качеството, се проявява.
Проблемът не е в повечето сезони за сметка на качество, а че дебелият тип им е казал къде трябва да свърши сериала и те са се качили на бързия влак по линията „не можем да напишем един свестен диалог сами“
Не мисля, че проблема е там. Изгледах ги ударно всичките сезони, понеже пак недоразбрал мислех, че последния сезон ще почне след няколко месеца, а не догодина и определено се вижда, че с всеки сезон качеството на сценария запада за сметка на каста и зрелището. Да прав си, че това което ги бута бе книжния оригинал, но от 5-ти сезон сценаристките решения са в духа на всеки един от сериалите с повече от 5 сезона в топ 10, изключвам The Wire. Например волността в адаптацията в първите 3 сезона е много на място, но впоследствие прави обратен завой и бяга на далеч, все едно са заменили първите сценаристи с някой евтини драскачи. Решенията по отделните сюжетни линии са типично в духа на американските сериали: линиятя с Мартелите е ликвидирана за 2 серии, въпреки че те внасяха голяма доза свежест, а и Доран в книгите загатна, че е не по малка пепелянка от Оберин; Церсей тук е ега-ти Макиавели, докато в книгите си прави сепуко с всеки следващ ход; Марджъри, която трябва да е истинската кралица-кучка, тук се даде почти без бой; Руз Болтън, който плаши всички е утепан и прецакан за 20 минути от копелето си, което реално надминава баща си единствено по садизъм, а не умствено, физически или пък с престиж; линията на Санса даже няма да я зачеквам; мистицизма, който го има в книгите по отношение на съдбата на любими второстепенни герои, тук въобще липсва, направо си казват този възкрасна, този не умря, този го направихме безропотно зомби. Въобще: кръв, зрелища, тонове спец-ефекти, а сложните и многопластови персонажи въобще ги няма: този е от добрите, този е от лошите, защо трябва да си затормозяваме съзнанието, хрупайте пуканки и се радвайте че лошия умира. Това е.
Относно наистина странното поведение на Тирион докато изпращаше с поглед Джон/Егон в покоите на леля му аз имам две теории:
1 – Тирион не е доволен от влиянието, което Джон придобива над Денерис. Той като нейна Ръка няколко пъти се противопоставяше на нейни рисковани действия, но тя го игнорираше за да търчи след Джон. Тъжният му поглед може би означаваше, че той осъзнава как все повече минава на заден план като неин съветник.
2 – По време на срещата им на четири очи + двете немъртви на Клегейн, Церсей и Тирион си отправиха взаимни обвинения като в крайна сметка Тирион гузно наведе глава и призна, че падението на рода е в голямата си част и по негова вина. Разговора им прекъсна със сцената, когато изуменият Тирион разбира, че Церсей е отново бременна. Как точно е приключил разговора не се знае, но тъжният (и може би гузен) поглед на Тирион към врата на Денерис може да означава, че между него и сестра му се е изказало повече отколкото сценаристити са били готови да ни покажат този сезон.
Не ми изглежда вероятно Тирион изведнъж да е развил сексуално желание и любов към Денерис и този поглед да е от ревност. Макар че вече бяхме свидетели на безумни, съшити с бели конци поврати в историята само и само да се напаснат нещатата по удобен за сценария начин.
За Регар… Всеки си ма право на мнение, показаха някакъв среброкос слабичък елф за няколко секунди (колкото да се зачудя Джон/Егон защо не е с таргариенска коса) и толкоз. Не е голяма драма. Преди няколко дена погледнах страницата на Дж. Мартин с надеждата да си намеря някой повод да го препсувам за пореден път. В неговото „Not a Blog“ видях съобщение, че той работи заедно с HBO върху 5 проекта за нов сериал базиран върху света на Песен за Огън и Лед като и 5-те ще са върху събития отпреди Игра на Тронове. Гаранция един от тези 5 варианта е за възстанието на Нед Старк и Робърт Баратеон та там ще има и Регар – стискайте палци за сполучлив каст тогава.
Аз се надявам най-вече хленченето на масовия зрител да не повлияе прекалено много върху развитието на сюжетната линия на 8-ми сезон. Много хора реват как сексуалната сцена между леля и племенник им нарушила моралното и емоционално равновесие. То пък една сцена… един кастриран „мъж“ се справи по-добре със своята ама айде… притеснявали се били актьорите. Емилия Кларк обясни дори как й се било повдигало и гадило по време на сцената с Кит, защото тя знаела за роднинската им връзка и какви са героите им в сериала… Само да не го докарат на Дързост и Красота, където американските домакини са допринасяли към развитието на сюжета чрез мненията и желанията си какво искат да видят и да се случи.
Май пак ще трябва да се надявам на Дж. М. да си размърда задника и да си довърши историята, като си запази донякъде бруталния стил.
Това са и двете отлични предположения, като второто е много интересно! Събскрайбвам.
Санса е най-подценявания образ и в книгите и във филма, Мартин го е казвал много пъти, за мен тя е фаворита за трона на края ( ако има книги) на книгите, за сериала ме съмнява по-скоро. Не случайно и на сайта си Мартин има една пусната глава от новата книга именно за Санса.
Иначе последния епизод спаси малко положението, но много малко. Иначе ме изненада ,че се налазиха Денерис и Джон, очаквах по скоро както Люк и Лея да усетят връзката,че са рода и Денерис да се хвърли в ръцете на Дарио, който да се появи да я спасява изневиделица другия сезон. А сега явно ще и забременее , като нищо накрая да венчаят техното бебе за бебето на Церсей да е цирка пълен 🙂
Ами то поради липса на комуникация между сценаристите, чичо Бенджен дебело подчерта на Бран, че Стената не може да бъде премината от мъртвите, което напълно ликвидира линията с белите зомбита, само трябва да си от правилната страна на Стената и въобще да не ти дреме, че зимата е дошла. Ама понеже белята вече е сторена, решиха проблема по най-лесния начин: дадохме им на заем драконче, те пък забравиха да ни го върнат и докато се правехме на сърдите, дракончето взе че събори стената. Ко да го правиш, то малко тромаво.