Създател: Мат Дъфър и Рос Дъфър

Сезони: 1

Формат: 8 епизода по 45 минути

В ролите: Уинона Райдър, Дейвид Харбър, Фин Улфхард, Мили Боби Браун, Ноа Шнап, Гейтън Матаразо, Кейлъб МакЛафлин, Наталия Дайър, Чарли Хийтън и др.

Материалът на: Ordo Malleus Roland

ST_first

Eлa, cедни дo мен. Xaйде де, приближи cе, aз не xaпя. Сaмo детo… c теб cме cтaри пoзнaйници и мaй cи нaяcнo, че тoвa не е cъвcем вярнo. Haли?

Страшни сънища за продан, Стивън Кинг

Всички хубави истории хапят, но за добрия ужас това е задължително. Някои нараняват плът и пускат кръв, други са по-нежни, но поне едно леко гризване – о, няма как да се доберем до светлината без него. То е причината да се гмурнем в черното езеро. Студено е, ала не това предизвиква хладната тръпка. Чували сме историите на местните рибари, че под повърхността на водното огледало се крие нещо. Нещо старо и може би зло, нещо, което понякога се връща в дълбините с плячка…

ST_gameТова е свят, в който чудовища, дракони, добри и зли магьосници, свирепи демони и дори самите богове могат да се намесят в живота на персонажа ви!

Dungeons & Dragons, първо издание

Годината е 1983-та, а Stranger Things започва именно с D&D сесията на група хлапета. Ролева игра, която (особено) през онези години е обвинявана в какво ли не – включително в подтикване към демонопоклонничество – от християнските фундаменталисти в Америка. Майк Уийлър (Фин Уолфхард) обаче не се интересува от предразсъдъците на възрастните и стоварва върху масата фигурката на Демогоргон, Принца на Демоните, а приятелчетата му изпадат в паника пред могъщия враг и се чудят дали да пробват да го изпепелят с огнено кълбо или да изберат по-сигурния вариант и да се защитят. Веднага стават ясни две неща – че тези деца не са и никога няма да бъдат сред „популярните“ лица в училище и че приятелството помежду им е от вида, в който дори смъртта е маловажна пречка, когато трябва да помогнеш на другия.

Малко по-късно, когато Уил Байерс (Ноа Шнап) признава пред Майки, че невидяният от него зар не е бил достатъчен да победят чудовището и яхва колелото си, вече бях влюбен. За не повече от десетина минути Stranger Things толкова прецизно ме прониза в носталгията и толкова лъстиво обеща да бъде мой сериал, че аха-аха да ми се насълзят очите.

Всичко чуто – че тези осем епизода са любовно писмо към 80-те, че са поклон пред творчеството на икони във фантастиката и хоръра като Кинг, Карпентър и още стотина други, че са повече от приятелско намигване към най-различни жанрови класики – се оказа не само вярно, но и много, много повече. Сериалът е огромна кошница шоколад за нърдове, безумно вкусна, лепкава и пристрастяваща.

Влияния и заемки може да откриете буквално във всеки кадър, започвайки от други телевизионни култове в лицето на The Twilight Zone, The Outer Limits, Night Gallery, а по-късно и Tales from the Crypt, X-Files, Twin Peaks (аз емоционално бих добавил спомените ми от Goosebumps и Eerie, Indiana), минем през филмовите ужаси Нещото, Пришълецът, Челюсти, Кошмари на Елм Стрийт, Полтъргайст (плюс очевидната заигравка в заснемането с продукциите на Стивън Спилбърг и Робърт Земекис), ударим пет точки за особеното уважение към литературния хорър и неговите месии Лъвкрафт и най-вече Краля, усмихнем се на споменаванията на Междузвездни войни, Властелинът на пръстените и X-men и стигнем до прилики с легенди във видеоигрите като Silent Hill.

Братята Дъфър са толкова интензивни в любовта си към това отминало десетилетие и толкова педантични в пресъздаването му, че дори ползват специфични шрифтове за заглавието и финалните надписи, а старанието им е оценено подобаващо от феновете, които още пълнят интернетите с откриването на връзки между Stranger Things и горе-долу цялото културно наследство на Америка от този период.

ST_lake

It‘s not a lake, it‘s an ocean.

Alan Wake

Въобще не е трудно да бъдеш погълнат от океана на една отминала епоха и в своя опит да я наподобиш, неволно да удавиш творението си. Stranger Things лесно можеше да превърнат в неконсистентен буламач, а всички приказки за поклони и трибюти да бъдат обърнати в критики за клишета и кражби. Създателите на сериала прекрасно са знаели каква голяма хапка им предстои да погълнат, колко протекционистки са настроени любителите на тези жанрове спрямо фаворитите си, и как (например) ако децата в главните ти роли приличат на хлапетиите от То или Тялото, най-добре да си сигурен, че ще бъдат минимум на нивото на хлапетиите от То или Тялото. Дъфър имат на своя страна три неща – безпределно уважение към вдъхновенията си, задълбочено познание и разбиране на тези вдъхновения и неподлежащ на съмнение вкус относно представянето им. Пример за усета им са преговорите с най-различни костюмари, които са показвали вратата на близнаците, когато са разбирали, че в главните роли ще бъдат деца. Според тях, сред използваните реплики е била: Или ще го направите сериал за деца, или централната фигура ще бъде този детектив Хопър.

ST_LabThere are those who say that this quiet town holds many secrets. Legend has it that beneath this very tower a dark force had its eyes set on the children.

Montauk Chronicles

Първият избор на локация за заснемането на сериала е било градчето Монток, Ню Йорк, откъдето той е щял да вземе и името си, Montauk. Мястото е популярно сред феновете на конспиративните теории заради бившата си военновъздушна база, Camp Hero, в която уж е бил даден ход на обичайния набор свръхсекретни правителствени проекти – контакт с извънземни, разработване на технологии за пътуване във времето, експерименти върху деца с цел придобиване на сили като телепатия, телекинеза и т.н. Неслучайно наричат Camp Hero Зона 51 изток.

Stranger Things се разделя с мястото и оригиналното си заглавие, но духът на параноята от Студената война и тежки конспирации витае над продукцията. Хокинс, Индиана, е поредното градче, подслонило наглед невинен комплекс, зад чиито стени косите ни биха се изправили и побелели. Закономерно един ден лабораториите изпускат нещо, а нашият съвсем скорошен познайник Уил Байерс изчезва безследно.

Малчуганът има късмет, защото неговите предани приятели нямат намерение да оставят нещата така, майка му Джойс (Уинона Райдър) и брат му Джонатан (Чарли Хийтън) също, а в разплитането на мистерията скоро се включва и шерифът-с-проблемно-минало Джим Хопър (Дейвид Харбър).

Диаманта обаче намираме в образа на Ел (Мили Боби Браун), уплашено, мокро момиченце с обръсната глава, намерено в гората от групата приятели. Ел таи в себе си истинска мощ, а развитието на отношенията между нея и трите момчета е в състояние да надупчи сърцата на по-чувствителните зрители. Г-ца Браун се справя изумително в своята роля и начинът, по който вдъхва живот на крехкото телце, в което бълбукат неподозирани сили, е труден за осмисляне. В един момент очите на Ел се уголемяват и насълзяват от по-груба дума на Майк, в друг – с решително изражение се изправя срещу мъже с автомати.

Имайте предвид, че според мен Ел е прелестна, но ще ви бъде трудно да откриете слабо актьорско изпълнение дори сред второстепенните герои. Забележителна за малките актьори е ясно изразената разлика в характерите. Майк, Дъстин (Гейтън Матаразо) и Лукас (Кейлъб МакЛафлин) са колкото сплотена банда, толкова и различни в подхода си към ситуациите и проблемите. Всеки има свое място в пъзела и се намества с видимо удоволствие в него. Дейвид Харбър е солиден като скала като мрачното, леко ноар ченге, а въпреки че понася най-много критики, Уинона Райдър и истеричното ѝ, майчинско алтер-его се вписва чудесно в стилистиката на сериала и е картина на цялото смахнато, параноидно общество от последните години на Желязната завеса. В този ред на мисли, трудно е човек да не се замисли върху някоя и друга конспирация, щом зърне д-р Мартин Бренър (Матю Модин), чието лице демонстрира какво се случва, когато поставите лудост в криокамера.

ST_ShouldDarlin’ you got to let me know
Should I stay or should I go?

The Clash

Няма как да говоря за Stranger Things и да пропусна един от най-важните му елементи, звука и музикалното оформление. Саундтракът е подбран съвършено, когато в една сцена зазвучаха New Order и извънземната им Elegia, се изправих и почнах да се разхождам в хола от кеф, преди да осъзная колко тъпо изглеждам. Ще чуете още Tangerine Dream, на чиято музика дължим сериозна част от общото усещане в сериала, Jefferson Airplane, Foreigner, Joy Division и дори Vangelis. Кайл Диксън и Майкъл Щайн са се погрижили повече от добре ухото ни да бъде поглезено, а още с хипнотичното интро сме предупредени какво можем да очакваме. Едва ли е случайност, че друг мой любим сериал, Mr. Robot, е издокаран в толкова подобни музикални одежди. Явно имам някаква слабост към синтезатори, кой знае.

ST_FriendsFriends don‘t lie.

Stranger Things, Eleven

Тъй като тук сме приятели, на тази виртуална седянка, където си говорим за любимите ни жанрове и техните проявления, няма да ви лъжа. Няма да смуча от пръстите си и да посочвам проблемите на този сериал, а такива обективно има. Ще постъпя както постъпват влюбените и ще извърна очи. Или пък ще кажа, че това е чар. (Роланд за сметка на това е компенсирал щедро с критиките – бел. Рандъм)

Защото сам влязох в тъмното езеро и позволих на Stranger Things да ме ухапе. Истината е, че беше върховно преживяване. Че ме върна, че ме накара да си спомня, че потвърди нещо, което вече знаех – кои са важните хора и защо са важните хора.

За финал, едно лично пожелание. Предвид фурора, който предизвика сериалът, очаквано се заговори за нов сезон. Пожелавам си той да се занимава с някоя друга история и да остави тази непокътната. Моля?

Оценка: 9/10

Материалът на: Ordo Malleus Roland