Iron Fist, сезон 2

Първи сезон на Iron Fist – един от няколкото супергеройски сериала на Нетфликс по комиксите на Марвел, подобно на Деърдевил и Джесика Джоунс – беше посрещнат с доста противоречиви отзиви, включително и сред нашия екип. Но въпреки скептицизма и недоволството на някои зрители, Нетфликс решиха да дадат шанс на сериала и да го подновят за втори сезон, този път с нов главен сценарист. Решение, което напълно одобрявам!

Действието в сезона започва известно време след събитията от The Defenders. Дани Ранд (Фин Джоунс) е пазител и закрилник на Ню Йорк и по-специално на Чайнатаун. Той живее с приятелката си Колийн Уинг (Джесика Хенуик), която се е отказала от занимания с бойни изкуства и се е насочила към доброволчески организации и социална служба. Дани остава верен на обещанието, което даде на един много специален човек в края на The Defenders – да пази неговия град – и поема отговорността за благосъстоянието на хиляди хора, което не е лека задача и не му се отразява особено добре. Случайността го среща с Мери (Алис Ийв) – добронамерена и леко смахната фотографка, която сякаш не е напълно искрена. Междувременно Уорд (Том Пелфи) и Джой (Джесика Строуп) продължават своята студена война, в която всеки от двамата се опитва да докаже колко по-прозорлив и по-интелигентен е всъщност, като само частично осъзнават колко токсична е била атмосферата, в която са израснали, и колко болезнени психологични щети им е нанесъл баща им. И някъде в цялата тази палитра се появява и Давос (Саша Дауан) – порасналото момче от Кун-Лун, бясно на Дани, че е изоставил мисията, града и самия него.

В сюжетно отношение сезонът е изключително силен и стегнат. Новият главен сценарист Рейвън Метцнър определено се е получил от грешките на предшественика си Скот Бък. Всички герои и сюжетни линии са част от голяма обща мрежа, която е изтъкана изключително удовлетворително. На по-повърхностно Iron Fist използва истории и елементи, видени в други марвелски сериали на Нетфликс – и тук, както във втори сезон на Люк Кейдж, част от действието се върти около войната между различните престъпни групировки в квартала, и тук, както във втори сезон на Джесика Джоунс, един от основните антагонисти е опасна жена с психични проблеми. Тези сходства в немалка степен се дължат на комиксовите първоизточници – не само на конкретни сюжети и истории от комиксите, а на цялостните тропи, които са популярни за жанра. Но за разлика от другите сериали, втори сезон на Iron Fist успява да обедини различните си сюжетни линии в цялостна история и да постави различните играчи в един общ конфликт.

Част от тази стегнатост и плътност може би се дължи на намаления брой епизоди – от тринадесет на десет. Аз лично винаги се радвам на повече часове Марвел, но е вярно, че нетфликските им сериали обикновено се нуждаят от четири-пет епизода, за да започнат истински. При втори сезон на Iron Fist тази бройка е редуцирана до два, така че още в трета серия започваме да виждаме доста интересни неща.

Но най-доброто нещо в този сезон е прекрасният начин, по който сценаристите използват всички персонажи. Всеки един от образите, споменати два параграфа по-нагоре, е пълнокръвен и реалистичен. Ролята на самият Дани Ранд в доста отношения е намалена, за да могат останалите герои също да заблестят. Колийн Уинг е по-прекрасна от всякога, а втората половина на сезона ѝ дава доста възможности да покаже пълния си потенциал. Уорд, който в първи сезон беше сърдито мрънкало, тук еволюира в доста светен и чаровен персонаж с изключително реалистични проблеми и вътрешни демони. Джой малко неочаквано е станала една идея по-зла и няколко идеи по-опасна и в началото образът ѝ ми се стори неконсистентен с това, което видяхме в първи сезон, но с напредването на сезона всичко си дойде на мястото.

За жалост този сезон не виждаме съвършената Клеър Темпъл (Росарио Доусън), понеже тъпият Люк Кейдж я изгони с простотиите си, така че в ролята на свързващо звено този път влиза детектив Мисти Найт (Симон Мисик). И трябва да кажа, че персонажът ѝ работи триста пъти по-добре тук, отколкото в Люк Кейдж и причината за това е Колийн Уинг. В лицето на Колийн Мисти намира истински партньор, двете се допълват по готин начин, затова отношенията им са интересни и приятни за гледане. А в Люк Кейдж Мисти правеше само две неща – или търсеше Люк, или му се караше за нещо. Все по-упорито се говори за отделен спин-оф за Колийн и Мисти – Daughters of the Dragon. Съмнявам се, че ще се случи, но искрено се надявам двете да продължат да се виждат в бъдещите сезони.

Може би най-впечатляващото в този сезон обаче са антагонистите, които дори не мога да нарека злодеи. Давос ме спечели още с краткото си появяване в първия сезон, но тук персонажът най-после получава вниманието, което заслужава – привлекателен в своята фанатичност, очарователен в своя фанатизъм. Този заклет националист от Кун-Лун ненавижда всичко американско и страхотната игра на Саша Дауан много забавно показва физическото отвращение на героя от това, че замърсява тялото и душата си с токсичния въздух и токсичния морал в Ню Йорк. И зад тези стени от надменност и усещане за собствено превъзходство се крие душата на едно изоставено момче. Както каза самият Дани в първи сезон, докато коментираше причините за гнева на Давос – „This has nothing to do with K’un-Lun. This is because I left you.“  В доста отношения Давос е това, което е Електра за Деърдевил или Winter Soldier за Капитан Америка – човек от миналото, с който главният герой е споделял много силна емоционална връзка, но който в момента извършва жестокости и трябва да бъде спрян/спасен. Може би историята няма да спечели точки за оригиналност, но аз лично винаги съм обичал подобен тип сюжети, а тук нещата бяха реализирани добре.

Другият антагонист е Мери Уолкър, изиграна разкошно от Алис Ийв. Както може би знаете, Мери Уолкър е злодейка от комиксите за Деърдевил, но аз се радвам, че продуцентите са решили да я сложат в Iron Fist, тъй като Мат и без това си има достатъчно проблеми с жените. Ийв успява много добре да разгърне и двете самоличности на героинята – Мери и Уолкър, а сценарият ѝ предоставя редица възможности да покаже на какво е способна. Искрено се надявам да я видим отново!

И няма как да напиша ревю за сезона, без да коментирам, поне завоалирано, финала. Защото той е толкова светопроменящ, че за известно време се зачудих наистина ли съм видял това, което съм видял! Сценаристите показват истинска смелост и правят нещо много, много шокиращо, което със сигурност няма да бъде прието добре от всички. За мен решението работи отлично – достатъчно вярно е на това, което видяхме до момента в сериала, както и на това, което знаем от комиксите, а същевременно е новаторско и свежо. Това е нещо, което толкова рядко виждам в комиксовите екранизации – истинска стъпка напред, развиване на елементите от комиксите, а не просто адаптиране. И точно това нещо създава предпоставка трети сезон да бъде изключително добър.

Ако първият Iron Fist ви се е сторил абсолютно негледаема и отвратителна боза, то едва ли ще посегнете към втория, каквото и да напиша. Но ако все пак сте видели в този сериал някакъв потенциал, макар и не напълно реализиран, то определено ви съветвам да опитате новия сезон. Сложният сценарий, многопластовите персонажи и плътната актьорска игра определено заслужават вниманието ви! Пък и екшънът тази година е по-качествен!