Създател: Сидни Нюман (на оригиналния сериал), Стивън Мофат (настоящ ръководител на сериала)

В ролите: Питър Капалди, Мат Лукас, Джъстин Чатуин, Черити Уейкфийлд

Тазгодишният коледен епизод на Doctor Who е всъщност първото ново нещо, което виждаме от сериала от миналия 25-ти декември насам. Ако трябва да съм честен, очакванията ми бяха доста занижени. Все пак предишният коледен епизод – The Husbands of River Song – не само се зае с тежката задача да завърши историята на Ривър – любимият ми персонаж от вселената на  Доктора, но и се справи гениално. За мен това беше не просто най-добрият коледен епизод, а най-силният и великолепен епизод на целия сериал въобще. И затова знаех, че тази година нещата няма как да са толкова специални. Но хубавото в Doctor Who е това, че той винаги намира как да те изненада, винаги успява да уцели тема или идея, която е близка до сърцето ти и да те трогне, когато най-малко го очакваш. И с какво се захвана Докторът тази Коледа? С едно от малкото неща, които обичам колкото Ривър Сонг – супергерои!

The Return of Doctor Mysterio за мен е най-добрият начин, по който можеше да се завърне сериалът след раздялата с Ривър. Епизодът е лек, приятен, изключително забавен и изпълнен с много, много топлота. Коледният дух тук не е чак толкова осезаем, колкото в някои от предишните коледни епизоди, като например The Snowmen, The Time of the Doctor и Last Christmas (като се замисля, Клара имаше най-коледните коледни епизоди), но въпреки това самата атмосфера е толкова топла и изпълнена с носталгия към детството, че липсата на сняг, елхи и брадати старци изобщо не се усеща.

В много отношения епизодът е като любовно писмо към класическите супергеройски приключения. Още началният кадър е изрисуван като комикс и директно ни въвежда в шумния Ню Йорк. Следващият час ни представя различни популярни супергеройски архетипи. Главният герой – Грант (Джъстин Чатуин), е смесица между Супермен и Спайдър-мен и общо взето представлява събирателен образ на всички онези супергерои, които са пълни загубеняци и неудачници в личния си живот, но се превръщат в непобедими богове, щом сложат маската. В историята се намесва и Луси Флетчър (Черити Уейкфийлд) – решителна журналистка, силно напомняща Лоис Лейн. За кратко се появя и злодей, подобен на Лекс Лутър, но истинската опасност в епизода идва от група извънземни, които планират да завладеят Земята (а това е напълно гениално, защото се вписва прекрасно както в стилистиката на супергеройските комикси, така и в тази на Doctor Who). Има и още множество комиксови препратки, като всеизвестната реплика на Спайдър-мен „с голямата сила идват големите отговорности“.

Както споменах и по-горе, The Return of Doctor Mysterio е изпълнен с носталгия към детството. Историята е лека, разведряваща и прелива от хумор. Грант и Луси са създадени по модел на Кларк Кент и Лоис Лейн, но те копират класическите Кларк и Лоис, а не мрачните и потискащи „реалистични“ версии от филмите на Зак Снайдър от последните години. Докторът на Питър Капалди този път е доста по-приятен и шеговит от грубия и мрачен Доктор от миналия сезон. Мат Лукас се завръща в ролята на Наргол и това допълнително освежава обстановката. Но цялата тази ведрост не означава повърхностност. Под нея тупти сърцето на една топла и затрогваща история за неспирния ход на времето, за раздялата с миналото и потеглянето към бъдещето.

Фактът, че The Return of Doctor Mysterio излиза в година, в която не е имало нов сезон, всъщност се явява плюс за самия епизод, тъй като наистина сме се затъжили за Доктора. И радостта, че го виждаме, е толкова голяма, че в сравнение с нея дребните недостатъци напълно избледняват. Лично аз споделям популярното мнение, че Стивън Мофат, макар да е гениален сценарист, в последно време е доста поизчерпан откъм идеи и затова често рециклира стари сюжети и концепции. Тазгодишният коледен епизод идва като глътка свеж въздух, тъй като Doctor Who, при цялото си жанрово разнообразие, досега не беше разказвал супергеройска история. А Мофат има възможност да добави в този един час огромно количество страхотни шеги и бъзици, които иначе биха се пръснали из няколко епизода. Сериозно – качествените майтапи са толкова много, че феновете на сериала ще имат какво да постват във фейсбук поне два месеца напред.

Казано накратко – The Return of Doctor Mysterio ми припомни защо обичам Doctor Who. Чарът и магията на сериала се завърнаха с пълна сила, след година на тишина и пустота. Нямам търпение за следващия сезон, който е планиран за април 2017-та!

Оценка: 8.5/10