Създател: Марвел, групово. Иначе по документи се води Дрю Годард.

Сезони: 2

Формат: 13 епизода по 50 минути

В ролите: Чарли Кокс, Дебора Ан Уоу, Елдън Хенсън, Джон Бърнтол, Елоди Юнг

Daredevil-s02В продължение на почти цяла година забавяхме ревюто на първи сезон на Daredevil и в крайна сметка така и не смогнахме да го публикуваме. А междувременно новата порция епизоди пристигна и решихме, че този път няма да се излагаме и ще изкажем мнение още в първите дни. Настоящият текст може да бъде четен спокойно – ще се постарая да избегна съществените спойлери както за първи, така и за втори сезон.

В своята втора година Daredevil продължава историята на Мат Мърдок (Чарли Кокс) – сляп адвокат от бедняшката част на Ню Йорк, който денем търси справедливост за беззащитните и онеправданите в съда, а нощем, разочарован от неефективността на правната система, поема нещата в свои ръце и собственоръчно налага наказания. Животът на Дръзкия дявол е самотен – единствените хора, които Мат допуска до себе си, са неговият най-добър приятел и партньор в адвокатската кантора Фоги Нелсън (Елдън Хенсън) и секретарката Карън Пейдж (Дебора Ан Уоу), но дори общуването му с тях не е напълно искрено. В началото на втори сезон положението се влошава допълнително, тъй като в квартала се появява нов уличен супергерой – Пънишър/Наказателят (Джон Бърнтол), който, макар да споделя желанието на Дявола да направи улиците по-безопасни, все пак е лишен от вярата на Мат в ценността на човешкия живот. И точно когато градът се превръща в кървава арена на сблъсъка им, на дъската изниква още една мистериозна фигура – Електра (Елоди Юнг), опасната и непредсказуема бивша приятелка на Мат.

707_4717Вторият сезон на сериала, в доста по-голяма степен от първия, успява да създаде усещането за цялостен тринайсетчасов филм. Лично аз изгледах всичките епизоди наведнъж, без прекъсване. Всяка серия завършва със своеобразна кукичка, която просто те кара да пуснеш следващия епизод незабавно. Случващото се на екрана в никакъв случай не е лековато или разтоварващо, дори напротив – насилието и бруталността успяват да надминат високите си нива от миналата година. Но едновременно с това сериалът нито за миг не се превръща в непоносим. Нямаше момент, в който да усетя пресищане, в който да си кажа „Ок, това беше достатъчно за днес, ще продължа по-натам“, както редовно ми се случва с други драматични сериали. Сюжетът е пристрастяващ, атмосферата – поглъщаща, и времето просто отлита неусетно.

daredevil-season-2-matt-murdock-164142Историята на втори сезон е доста по-сложна и богата от тази в първи. Играчите са повече, неизвестните са повече, схемата е много по-разнообразна и именно тук се крие един от най-съществените недостатъци – докато миналата година всичко, случващо се на екрана, беше подчинено на един общ сюжет, то сега имаме две централни линии, които често се движат напълно самостоятелно и независимо една от друга. Това не е нов похват в телевизията – редица сериали разказват едновременно няколко истории, без да ги свържат (Игра на тронове), но е спорно дали този модел е уместен точно за сериал като Daredevil. Главната история, с която започва сезонът, само след няколко епизода става второстепенна, а самият Мат се прехвърля в съвсем друг сюжет. Тъй като Дяволът не може да е едновременно навсякъде, Карън Пейдж поема едната от двете линии и сериалът се поделя между нея и Мат. Принципно не съм против това – обожавам Карън и се радвам, че героинята ѝ получи толкова централна роля, но все пак на моменти се чувствах така, сякаш гледам последователни сцени от два различни сериала. Миналата година Карън също имаше своя линия – провеждаше разследване с Бен Юрих, който почти нямаше общи сцени с Деърдевил. Но все пак темата на разследването им беше Уилям Фиск – главният противник на Дявола, тоест всичко беше подчинено на общ сюжет. Тук историята започва единно, после се разделя на две и макар формулата да работи в продължение на няколко епизода, тъй като сюжетите изглеждат свързани и взаимнозависими, в крайна сметка всичко се разпада на отделни части. Сигурно нямаше да имам проблем, ако сериалът се казваше „Героите от Кухнята на Ада“ или пък „Деърдевил и Карън Пейдж“. Но все пак заглавието е Daredevil и аз искрено се чудя дали нямаше да е по-добре ако материалът, с който работят сценаристите, не беше разделен в два сезона.

DAAAAAAAAA1453176369-1786881392_lАктьорската игра отново е на изключително високо ниво. Намирането на правилните актьори винаги е било сред най-развитите умения на хората от Марвел – Робърт Дауни Джуниър е Тони Старк, Крис Евънс е Капитан Америка. По същия начин Чарли Кокс просто е Мат Мърдок. Всеки малък жест на Кокс и всяка промяна в интонацията на гласа му съответстват напълно на Дръзкия дявол. Това е персонаж, в чиято концепция е залегнало едно огромно противоречие – Дръзкият дявол едновременно вярва и не вярва в системата, смята закона за по-висш и по-нисш от себе си, изпълнен е както с надежда, така и с отчаяние. Като добавим към това и усещането за изолираност и самота, което малко или много съпътства всеки супергерой, както и прехласването на Мат по хуманистичните постулати в християнството, ще получим една съвършено объркана личност. И все пак всички тези елементи на персонажа по някакъв странен начин успяват да се комбинират добре един с друг и да осигурят благодатна почва, върху която да израсте качествена и интересна история. Кокс улавя перфектно всички страни на Мат – добротата, човечността, арогантността, непримиримостта, гнева. В новия сезон Кокс трябва да се съобразява с по-тежкия костюм и по-едрата лицева маска. Черното шалче и впитата тениска от първи сезон даваха голяма свобода на актьора да изрази персонажа си по време на бойните сцени (не си спомням друг случай, в който плочките на някой супергерой са били видими през костюма и то толкова ясно, че по тях да може да се следи дишането на актьора). Въпреки това Кокс успява да преодолее тази спънка и да вложи личност в Дръзкия дявол, дори в сцените, в които е с по-тежко снаряжение.

56c672a332f8bДебора Ан Уоу е все така изключителна в ролята на секретарката Карън Пейдж. Както споменах и по-горе, през втори сезон на Карън е отделено повече екранно време и ролята ѝ е толкова главна, че името на героинята спокойно може да бъде добавено към заглавието. Обожавам всичко, което сценаристите и Дебора Ан Уоу направиха с Карън този сезон. Мис Пейдж е изключително човечна, мила, състрадателна, тя категорично представлява емоционалния център на сериала. Но не е превърната в непогрешима и неопетнена светица. Карън е сложна и многопластова – тя, за разлика от Деърдевил, е способна да разбере и да приеме крайността на методите на Пънишър, но не защото е безкрайно съчувстваща и всеопрощаваща, а защото в известен смисъл познава мрака по-добре от Мат и съзнава кога моралните компромиси са необходими. Харесва ми как Карън – добрата и миличка Карън – заема по-нехуманната позиция в споровете с Мат Мърдок, как неговата религиозност е противопоставена на нейната практичност. Събитието от единадесети епизод на миналия сезон – онова събитие с Карън – никога не е назовано директно, но в почти всяка сцена се прокрадва както между редовете на диалога, така и зад очите на Дебора Ан Уоу. Талантливата актриса приковава погледа и открадва всяка сцена, в която присъства, като междувременно успява да придаде дълбочина и многопластовост на героиня, която иначе би била лесно натикана в клишето на „милата секретарка“.

Елдън Хенсън също се справя отлично с ролята на Фоги Нелсън. Всъщност интерпретацията на персонажа на Фоги е едно от най-страхотните неща в сериала. „Нормалният“ човек в супергеройските истории често е представян като комедиен образ, особено ако има по-закръглена фигура, но Daredevil за втора година успява да избегне този капан и да покаже Фоги като достоен и симпатичен човек, когото зрителите разбират и харесват.  Росарио Доусън се завръща в ролята на медицинската сестра Клеър Темпъл, но този път присъствието ѝ е още по-оскъдно. Все пак, за няколкото сцени, в които участва, Доусън изразява страхотно силата и достойнството на Клеър. Появата на персонажа във финалния епизод на Jessica Jones беше нещо, на което се зарадвах изключително много – последствията от изборите, които направи Клеър тогава, са показани в настоящия сезон на Daredevil. Вече е ясно, че героинята на Доусън ще има централна роля в предстоящия трети сериал на Марвел по Нетфликс – Luke Cage, което наистина ме кара да се надявам, че именно Клеър ще обедини Защитниците, когато настане време за това.

12778897_1716548215248081_7455076192089766002_oНовите попълния в сериала, чиито лица красят почти всички постери на този сезон, са Джон Бърнтол и Елоди Юнг. Избирането на Джон Бърнтол за ролята на Пънишър беше посрещнато с противоречиви реакции от страна на феновете – всеки, който беше гледал Живите мъртви, признаваше уменията на актьора, но съществуваше всеобщо притеснение, че Бърнтол трудно би постигнал харизмата и чара, необходими за персонаж като Франк Касъл, тъй като самият актьор изглежда леко невзрачно, да не кажа грозновато. Аз не съм най-големият познавач на комиксите за Пънишър, но мога категорично да заява, че Бърнтол се справя прекрасно с поверената му от сценаристите роля. Лицето му, гласът му, движенията на тялото му – всичко просто крещи ПЪНИШЪР. На героя е отделено доволно количество екранно време, не е преувеличение да се каже, че втори сезон на Daredevil съдържа в себе си първи сезон на Punisher. Феновете вече настояват Бърнтол да получи самостоятелен сериал, макар продуцентите от Марвел да твърдят, че подобен проект за момента не се предвижда. Аз общо взето харесах Франк Касъл като образ, допадна ми развитието на героя и разплитането на мистерията около него, но, честно да си кажа, някои от сцените с Пънишър ми се видяха като излишни и ненужни кръпки в историята на Деърдевил. Бих се зарадвал, ако Бърнтол получи самостоятелен сериал – не защото персонажът чак толкова го заслужава, а просто за да го махнат от моя сериал и да не краде от екранното време на моите герои.

undefined_444a4ce464f6f43c351a7c52ff36835aПо адрес на Елоди Юнг в ролята на Електра мога да говоря само със суперлативи. Талантливата актриса от френско-камбоджански произход има всичко, необходимо за героинята – тя умее да е мистериозна, непредвидима, опасна, страстна, съблазнителна, ранима, мачкана и мачкаща. Тя е Красавицата и Звярът в едно, а освен това има брутално осезаема химия с Чарли Кокс и общите сцени на Деърдевил и Електра са категорично най-добрите моменти от сезона. Но ако оставим настрана динамиката между двамата… историята на Електра не е това, което очаквах. Съзнавам, че за жалост не мога да се измъкна от своите предубеждения – когато става дума за образа на Електра, аз далеч не съм tabula rasa. От близо петнайсет години чета комикси за нея, обожавам да изследвам психиката ѝ и съответно подхождам към новата версия на персонажа не като към нещо самостоятелно и независимо, а като към поредната интерпретация на явление, което съм наблюдавал през различни призми. А героинята от сериала на Нетфликс е различна от комиксовата Електра – двете са подобни на повърхността, поведението им е почти еднакво, но зад него стоят съвсем други мотиви. Произходът и миналото на Електра в сериала чувствително се различават от тези на комиксовия ѝ първообраз. И макар да се насилвам да приема, че и тази история е интересна, че и тази интерпретация има своите плюсове, просто не мога да се отърся от натрапчивата мисъл, че можеше да не постъпват така точно с Електра, можеха да останат по-верни на оригинала, можеха да проявят повече уважение. Сама по себе си, историята на Електра в сериала е силна, интересна и дори въздействаща. Ала в нея се прокрадват и някои ненужни клишета, които с лекота биха могли да се избегнат, ако сценаристите просто се бяха придържали по-стриктно към комиксите. Елоди Юнг е перфектна, сцените на Електра и Мат са феноменални, но на чисто сюжетно ниво историята на Електра можеше да е по-добра. Надявам се, че героинята ще има роля в бъдещите сезони на Daredevil и ще успее да се развие по по-оригинален и изискан начин.

Хореографията на сериала продължава да бъде все така страхотна. Ако още помните сцената в коридора от ранните епизоди на първи сезон, то само почакайте да видите сцената на стълбището в трети епизод на този сезон. Костюмът на Деърдевил, който в края на миналия сезон изглеждаше откровено сковано, всъщност стои доста добре на екран – както в екшън сцените, така и извън тях. Сюжетът, макар в някои моменти да е накъсан на отделни парчета, все пак се движи по-динамично отколкото преди. Безбройните ретстроспекции от миналото на Мат този път са сведени до минимум, а редките изключения не стоят тромаво и досадно като миналата година. Харесва ми как историята на Пънишър, която се разплита малко по малко, е вградена в различни диалози, а не е показана с елементарна ретроспекция. Изключително съм доволен от факта, че този сезон обръща повече внимание на адвокатската дейност на „Нелсън и Мърдок“. Правната драма е важен аспект от историите за Дръзкия дявол и през първата година не получи полагащото ѝ се уважение. Този път имаме доволно количество сцени, случващи се както в съдебната зала, така и из коридорите на полицейското управление и прокуратурата. Това внася така необходимото жанрово разнообразие в сериала, а и новата сцена на действие позволява на персонажите да развият потенциала си по нов начин.

daredevil-01В известна степен сюжетът страда от липсата на качествен злодей. Този сезон проблемите на Деърдевил произлизат от Пънишър и Електра, но тези персонажи не са злодеи, те са просто друг тип герои. Явно сценаристите на сериала са решили, че трябва да се впишат в комиксовата мода на супергеройските истории за сезон пролет-лято 2016 и да изправят Деърдевил срещу Пънишър, подобно на Зак Снайдър, който изправя Батман срещу Супермен, и братята Русо, които изправят Железния човек срещу Капитан Америка. Сам по себе си всеки от тези конфликти представлява интерес за мен, но всеобщото противопоставяне на героите едни срещу други ми идва малко в повече. Един от най-силните елементи на първи сезон на Daredevil беше историята на Уилсън Фиск, един от най-силните елементи на Jessica Jones беше противоборството между Джесика и Килгрейв. Втори сезон на Daredevil е лишен от такъв елемент. Причината е разбираема – сюжетът и без това е наблъскан с какво ли не, просто няма време за някой голям злодей, но все пак ми се струва, че наличието на общ враг би свързало добре различните сюжетни линии и би дало цялостна посока на отделните истории.

Изпълнен със своите плюсове и минуси, вторият сезон на Деърдевил е цялостно доста по-любопитен от първия. Историята е по-сложна, персонажите са повече, отношенията им са по-объркани. Тринайсетте епизода минават много по-неусетно. Върховете, до които достига втори сезон, са по-високи от тези в първи, но за жалост и траповете, в които пропада, са по-дълбоки. Финалът оставя доста повече отворени врати. Което не би било чак такъв проблем, ако имахме гаранцията, че следващият сезон ще излезе след година, но за момента изобщо не е ясно какъв ще бъде супергеройският график на Нетлфикс за следващите няколко години, кога ще излезе Iron Fist, кога ще има втори сезон на Jessica Jones, кога ще се появи сборният сериал The Defenders и кога да чакаме трети сезон на Daredevil. Общо взето Нетфликс линията на Марвел малко започва да се огъва под собствената си тежест. За момента нещата са под контрол, но все пак не би било лошо, ако сезоните на отделните сериали бяха малко по-самостоятелни и завършваха една идея по-затворено.

Оценка: 8.5/10