Създател: Джез Бътъруърт

Сезони: 1

Формат: 9 епизода

В ролите: Дейвид Мориси, Кели Райли, Макензи Крук и др.

Откакто Игра на тронове започна да минава като валяк през всякакви рейтинги, сигурно всеки шеф в дори най-забутаната телевизийка от време на време си мечтае да намери втора такава златна гъска, или поне малката ѝ братовчедка. Фентъзи жанрът изведнъж стана модерен в телевизионния формат, но това по никакъв начин не гарантира успех на кой да е нов сериал. За да се доближи до фурора на Троновете, на всяко ново заглавие ще му се наложи да е също толкова качествено, ако не и повече – по свой, уникален начин. Единственият сериал, който може да си позволи да копира некадърно оригинала и все пак да е успешен, е… самият Игра на тронове, който за съжаление прави точно това в последните си сезони. На Британия на Sky и Amazon Prime Video със сигурност му се иска да бъде новите Тронове, но в същото време продукцията като че ли до някаква степен осъзнава ограничените си възможности. Това ѝ позволява да не се взима толкова на сериозно и да изследва възможностите на жанра, без да копира на сляпо. Не е съвсем ясно колко успешен е бил първи сезон сред зрителите, но сериалът вече е подновен за втори, така че проблясъците на оригиналност вероятно са сработили за достатъчно хора.

Историята на пръв поглед е мислена, така че да хване сходна аудитория – историческа драма с тежки фентъзи елементи, но една идея по-буквално разположена на Албиона, спрямо отрочето на HBO. Няколко десетилетия сл. Хр. римляните отново нахлуват на Острова, водени от гениалния генерал Авъл Плавций. Целта им – да довършат започнатото от Цезар и да присъединят британските територии към Империята, която жадно ще погълне свежите данъчни приходи. За местните земи и обитателите им се носят страховити легенди, но Плавций на пръв поглед няма намерение да си губи времето с небивалици и се впуска в брутална игра на реалполитика с основните местни сили: враждуващите келтски племена на кантите и регните, както и тайнствените друиди, за които се вярва, че общуват свободно с подземния свят.

Историческата достоверност най-вероятно кучета са я яли, но на сериала май не му е особено важно. В някои отношения това не прави никак добро впечатление – например, че и римляни, и келти си говорят свободно на английски и няма дори намек за нужда от превод или затруднена комуникация. В други обаче е освобождаващо, тъй като позволява на сериала да прегърне чудатостта си без притеснения. Най-силните елементи на Британия са именно тези моменти на необяснима и необяснена странност, които просто нахълтват в историята и я принуждават да тече в някакво неочаквано и причудливо корито. Още по-хубавото е, че тези мигове идват по всякакви начини: визуално чрез сюблимните природни кадри от птичи поглед, не особено реалистичните (и редки) баталии, които в една-две сцени повече напомнят на Лудия Макс, отколкото на историческа продукция, чалнатите герои с гот-пънк визията им и още по-налудничавите неща, които правят и говорят. Хубаво е, че сериалът не се опитва да се събира в някакви рамки, които така или иначе не би могъл да изпълни с по-скромния си бюджет и ориентираните си към масовия зрител цели.

Споменатите вече герои заслужават по няколко думи. Римлянинът Плавций е ту сполучлив образ, който успява да ти предаде усещане за уж небрежна, но всъщност хладно калкулирана безмилостност, ту малко по театрално преигран. Дейвид Мориси е добър актьор, но може би това не е ролята, която му пасва идеално. Принцеса Кера от племето канти е изиграна от Кели Райли; актрисата ни е позната със замечтания си поглед от True Detective, който е съвсем на място тук, тъй като я прави да изглежда като пищна горска елфка винаги на една-две дръпки. Смъртният враг на Кера, кралица Антидия от племето регни, пък прилича на неколкократно предрусала на младини глем-рок звезда, която псува наред живи и мъртви и търси възмездие за отрязаното мъжество на сина си. Още по-налудничави (в добрия смисъл) на вид са Веран, главният друид и Втория човек на земята, на вид кръстока между Волдемор и Безсмъртния Джо, и Дивис – някога ученик на Веран, сега прогонен и заклеймен, след като преди години бива обладан от демона от подземното царство, носещ звучното име Пуйка (Pwykka) и целящ, разбира се, разрухата на човешките земи. Дивис е особено интересен чешит – на вид по-скоро прилича на лудичък бездомник, зверовете са му по-близки от хората, нарочно вони на мърша, дрънка всякакви простотии за това как на него се пада спаси света и да спре Рим, сам си вярва, а най-добрият му приятел е обло камъче на име Голям камък. Магията обаче действително я има в света на сериала, нахлуваща както откъм света на демоните и мъртвите, така и от природата на живия свят, и Дивис и Веран я завихрят по увлекателен начин около себе си. Предстои да видим в следващия сезон дали метафизиката на художествената вселена ще бъде развита по интересен начин, но на този етап присъствието ѝ е свеж полъх. Сред останалите по-важни герои са малката Кейт, която по неволя се мъкне с Дивис в търсене на баща си, но може би ще изиграе централна роля в борбата срещу Рим и демоничната заплаха, както и Фелан, брат на Кера и бъдещ крал на кантите, който обаче не е твърде кадърен за тази цел.

Първи сезон на Британия не е лишен от сюжетни развития, но честно казано историята в него надали ще ви грабне твърде. Далеч по-интересни са онези нетипични моменти, при които макар и на фона на очевадна недостоверност и лека евтиния, сериалът успява да предаде усещане за някакъв друг свят, който вече го няма (разбира се, никога и не го е имал, точно в този му вид). Психологията на местните, за които причинно-следствените връзки са резултат от действията на боговете, римските войници, които се намират на хиляди километри от дома и които без да искат потъват в тежък наркотичен трип в изоставената колиба на местен вещер, налудничавата пленена принцеса, която твърди, че е инкарнация на богинята на войната (и също си вярва)… Британия е най-силен, когато се впуска в собствената си странна логика и я облича аудио-визуално в също толкова нетипични решения. Ако ви се гледа нещо без огромни претенции, но все пак със загатнат потенциал да бъде малко повече от повсеместната среднотия по каналите, бих го препоръчал без много чудене. За да добиете представа за стилистиката на сериала, бих ви пратил да потърсите прекрасно психеделичната шапка на сериала с музиката на Донован, която е толкова не на място в историческа драма за събития от преди две хилядолетия, че чак пасва перфектно.

 

Оценка: 6.5/10