Урсула Ле Гуин напусна този свят на 88-годишна възраст.

Тази новина няма как да не изпълни сърцата ни с печал, защото смъртта на личност от такава висота е огромна загуба за световната литература. Защото Урсула Ле Гуин не беше просто талантлив разказвач на интригуващи истории, тя беше много повече – невероятен хуманист, философ, борец за равенство и социална справедливост, тя често беше гласът на безгласните, тя даваше сила на слабите. И без нея светът определено е едно по-мрачно място.

Но аз не искам да се отдавам на печал, защото ми се струва, че има по-добър начин да почета паметта на тази висша душа. Не с тъга, а с благодарност. Благодарност, че тази жена изобщо живя и че имах шанса да съм неин съвременник. Урсула Ле Гуин успя да направи много през своя живот, да съгради и сътвори много, и след смъртта си ни оставя огромно литературно наследство, което тепърва ще преоткриваме. Тя е автор на над 20 романа, повече от десет стихосбирки, над 100 разказа, събрани в множество сборници, седем тома с есета и тринайсет книги за деца. Наричана е „най-великият жив американски писател на научна фантастика”, но тя самата отхвърля това определение, защото не смята, че фантастичните произведения трябва да се приемат за качествено различни от останалата литература. С присъщата си скромност отбелязва, че иска просто да я наричат „американски романист”.

И днес аз си спомням всички уроци, които ми дадоха нейните текстове, всички неща, на които тя ме научи. Научи ме, че мракът, който върви зад нас и ни проваля, всъщност носи нашето име, че само ако го назовем със собственото си име, можем да извоюваме целостта и си да станем неподвластни на чужди влияния. Научи ме какво е свободата и колко е трудна. Как тя наистина не е дар, който получаваш, а избор, който правиш – мъчителен и тежък избор, понякога смазващ. Той действително води към небесата, но по-слабите криле може да не успеят да достигнат дотам. И най-важното – научи ме за какво са създадени хората:

– Аз не бях добра. Намери някой остров, където не идва никой, и ме заведи там, остави ме. Злото трябва да се заплаща.

– Чуй ме, чуй ме внимателно. Ти си била само съдина на злото. Сега злото се е изляло навън. С него е свършено. Заровено е в собствения си гроб. Ти не си създадена за жестокост и мрак. Създадена си да носиш светлина, като горящ фенер, който съхранява и отдава своя пламък.

През 2014-та на Ле Гуин бе присъдена престижната американска литературна награда National Book Award. В своята знаменита реч на церемонията писателката каза много важни неща за моралната мисия на твореца, чиито живот трябва да е отдаден не на печеленето на пари, а на търсенето на свобода, за това как властта на капитализма превръща книгите в стока, как в съвременните издателства отделите по продажби вземат връх над редакционните отдели, а писателите се оказват с вързани ръце и се оставят да бъдат продавани като дезодоранти. Авторката изказа вярата си, че човешката мощ може да окаже съпротива и този модел може да бъде променен. Ле Гуин завърши речта си с думите „Аз имах дълга и добра кариера като писател. В добра компания. Сега, в края ѝ, не искам да гледам как американската литература се продава надолу по течението. Ние, които живеем с писане и публикуване, искаме и трябва да настояваме за нашия справедлив дял от приходите. Но името на нашата красива награда не е печалба. Името ѝ е свобода.”

Така и ще запомня Урсула Ле Гуин. Като една невероятна писателка с дълга и добра кариера, като личност, която през целия си живот беше отдадена на свободата. Винаги ще я помня и винаги ще я обичам.