Miracle of SoundЕдна вечер, преди повече от половин живот, седнах заедно с (тогава) малкото си братче в кухнята до стария ни препатил Sharp касетофон и пуснах да слушамe аудиокасетата, която мой съученик ми беше дал. Тази сцена е останала запечатана в главата ми и до днес, защото случващото се в нея беше животопроменящо. И аз го усетих още тогава – моментът, в който една вселена се разцепва на две и две Амелии, еднакви и все пак различни, тръгват по своя еднакъв, но различен път, отдалечавайки се все повече една от друга… Касетата беше пиратски запис на албума Kings of Metal на Manowar, а съученикът – човекът, който в следващите няколко лета щеше да заема престижната позиция на мой личен метъл-гуру. Години по-късно преживях нещо подобно, когато си пуснах анимето Bastard и се заслушах в японския дублаж. Ей там, в този светъл следобед, на неудобния стол пред компютъра в малкото ни холче, моята вселена се раздвои отново и житейският ми път кривна към нови територии.

Level 4Подобно на всеки човек, съм взимала не едно важно и жизнеопределящо решение досега – с кого да деля живота си, какво да уча/работя, къде да го уча/работя, какво да правя със здравето си и т.н. Неща, които, всеки би се съгласил, са от първостепенна важност за един пораснал човек. И въпреки всичко, коренът на повечето от тези решения може да се намери в наглед незначителните събития описани горе. Без Kings of Metal нямаше да харесам Bastard, a и надали щях да познавам хората, които ми го дадоха. Без Bastard сега най-вероятно нямаше да гледам аниме. Ако не бях прогледала аниме, нямаше да срещна мъжа си. А ако не бях срещнала мъжа си, в момента нямаше да съм в Канада и да пиша за музикант, който прави музика по видеоигри, въпреки че аз самата почти не играя такива.

Всичките тези странни причинно-следствени връзки изглеждат като едно малко чудо. Персоналното чудо на един човешки живот – всеки от нас има такова. И като стана дума за чудеса…

Открих Miracle of Sound преди малко повече от три месеца. Всъщност, бях чувала музиката на симпатичния ирландец Gavin Dunne и преди това, но не й бях обръщала подобаващото внимание. Тя беше просто един от по-приятните фонови шумове (наред с далеч по-неприятните First-Person Shooter канонади в 3 часа сутринта), съпровождащи гейм-хобито на мъжа ми. И така докато един пореден съдбовен ден не се натъкнах на видеоклипа на прекрасната песен The New Black Gold, правена по също толкова прекрасната игра Deus Ex: Human Revolution. Това, което ви прилича на включване на дръммашина в 21-та секунда е всъщност звукът на моята разцепваща се вселена:

Хората, които ме познават и следят отблизо разнообразните ми мании, биха поспорили, че ударният ефект на The New Black Gold всъщност се дължи на протагониста на играта, Adam Jensen, и вероятно ще са прави. И все пак, музиката на Gavin беше проводникът на тази зараждаща се моя нова страст, а в момента служи за неин саундтрак. През последните месеци Miracle of Sound е единственото нещо, което слушам. А материал за слушане има. От началото на 2011-а досега Gavin е създал 4 албума (Level 1, Level 2, Level 3 и Level 4) с общо 90 песни вдъхновени от различни видеоигри, филми и сериали. Това прави по около 30 песни на година, което е доста зашеметяващо постижение, особено като се има предвид, че човекът ги прави сам и че болшинството са убийствено яки. Зашеметяващо е и богатството от стилове, в които Gavin твори: разнообразни рок, поп и електроника, кънтри, джаз… И почти всяка песен разполага с някакъв хитов прилепчив рефрен, който остава с теб дълго, след като си спрял да го слушаш.

Dream of the SkyАко бях запален и ерудиран геймър, сега бих могла да се произнеса авторитетно и по отношение на това колко добре пасват песните на Miracle of Sound на игрите, по които са създадени. Понеже маститите геймъри в екипа си питат ушите да напишат експертни мнения по темата, ще се наложи да се задоволите с моето доста по-аматьорско такова. От малкото, което съм видяла от видео-гейм света досега (и което съм търсила да видя точно заради музиката на Miracle of Sound и последвалата ми обсесия по Adam Jensen и Deus Ex: Human Revolution) смея да твърдя, че Gavin налучква страхотно атмосферата на игрите, за които пише. Чуйте примерно фантастичните Nameless (Planescape Torment), Dream of the Sky (Bioshock Infinite), Sovngarde Song (Skyrim), Redemption Blues (Red Dead Redemption), Shadows in the Moon (Assassin’s Creed 2), The Joker’s Song (Batman: Arkham Asylum)… Текстовете на песните му също са пропити с духа на съответната игра. Miracle of Sound ни дава и някои по-майтапчийски, но все така кефещи творения като Commander Shepard (Mass Effect 2), Niko, It’s Your Cousin (GTA IV) и Call of Duty Circus (осмиваща Call of Duty мултиплейъра). А за парчетата Halfman’s Song (Game of Thrones) и Forever Blue (Breaking Bad), които са правени по добре познати ми сериали, вече мога лично да гарантирам, че са едни от най-хубавите, вдъхновени и достоверни фенарт изпълнения, които могат да се открият в нета. Не ми вярвате? Убедете се сами:

Въпреки че определя себе си като “a boring, nerdy Irish dude who spends his day on the computer clicking a mouse around Cubase”, Gavin в момента е един от най-популярните творци на гейм сцената. Понастоящем той публикува музиката си в култовото онлайн списание за игри The Escapist, редом с предаванията на разни именити гейм блогъри като Jim Sterling (Jimquisition) и Ben “Yahtzee” Crowshow (Zero Punctuation). Гениалността му не остава скрита и за големите имена в индустрията – няколко от новите Miracle of Sound песни са писани по поръчка на известни гейм студия като промоция на техни предстоящи заглавия. Ярък пример за това е Digital Shadow (базирана на наскоро отложената игра Watch Dogs на Ubisoft). В тон с Kickstarter вълната, за която писа AlDim наскоро, Gavin направи и чудесната Cries of a Dead World (Wasteland 2 на RPG титана Brian Fargo).

VistasПреди няколко дни излезе и първия албум на Gavin, който не е вдъхновен от игри, филми и сериали, а (както името му Vistas подсказва) от пейзажи и преживявания. Vistas ни представя 15 красиви и лежерни chill out мелодии, последната от които е инструменталната версия на песента The Call от Level 4, по все още неизлязлата игра Elder Scrolls Online. Този албум всъщност ме амбицира да седна и най-накрая да напиша материала за Miracle of Sound, който планирах от бая време насам. Не толкова заради музиката (Level 1-4 ми харесват пъти повече), а защото с темповете, с които Gavin се е захванал да твори, скоро дискографията му ще набъбне прекалено и писането за нея ще стане твърде трудоемко.

Подозирам че повечето геймъри в аудиторията на ShadowDance вече са чували за Miracle of Sound, така че с този материал не им казвам нищо ново. Надеждата ми е да привлека с личния си пример към каузата и някой-друг заблуден негеймър като мен. Обещавам ви, не е нужно да разбираш от видеоигри, за да се израдваш на това малко чудо. Пробвайте го, пък може и вие да откриете своя Adam Jensen в прекрасния музикален свят на Gavin. А аз чакам да видя накъде ще ме поведе новия път…

Повече информация и музика от Miracle of Sound може да намерите на официалния му сайт:

http://miracleofsound.net/music/

Видеоклиповете към песните му могат да бъдат видяни безплатно в Youtube и сайта на The Escapist.