Режисьор: "Sarik Andreasyan is an Armenian director who has worked on commercials"

Сценарий: "A sequel, Guardians 2, has been greenlit"

В ролите: Маша, Мечока, Малкият брат и Дядото с отличничките

Moridin

Aravala

Отрядът за бързо ревюиране на покъртителни филми КОМА беше безпардонно разквартируван на тази прожекция от intery, която ни придружи лично, за да се увери, че ще изпълним дълга си и ще останем докрай в залата.  За това, на което станахме свидетели през следващите два часа, аз ще ѝ бъда вечно благодарна.

Необятен е този свят и пълен с филми. Сред тях има както добри, така и лоши, ужасни и епохално тъпи, а  има дори и Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows, за огромно мое съжаление. Пазители обаче не попада в нито една от гореизброените категории.  Той е коронованият жерав, който се възправя от сибирската тундра и с красиво величие удря тежък шамар на всеки американски филм за супергерои, създаван от зората на времето насам.

Отначало може да ви се стори наивен и глупав, но по-задълбоченият анализ показва, че не може просто ей-така да се създаде подобен шедьовър. Представям си годините задълбочени проучвания на свръхсекретно звено, основано с едничката цел да произведе ултимативния филм, спазващ абсолютно всяка запетайка на съществуващата все някъде Магна Харта на филмовите клишета.

В главните роли:  Злият учен ™,  Силата на приятелството ™ и „Мрачна тайна от миналото“™ със специалното участие на „Тези хора си го заслужаваха“™. Вижте красиви жени в непрактично бойно облекло,  станете свидетели на момента, в който руското разузнаване се научава да използва Google, и плачете от кеф при вида на мечка с картечница на гърба.

През първата половина на филма се чудиш какво се случва. След това разбираш, но отказваш да повярваш, че е истина. Когато колегата до теб си разбие кутията пуканки в главата, започваш да се тревожиш за менталното си здраве. Но щом потекат финалните надписи осъзнаваш, че си бил прелъстен с обещания, излъган с реализация и ще прекараш остатъка от нощта да се цъклиш в тавана на спалнята си и да се чудиш ти тъп филм ли си видял, или най-великата пародия в историята на киното.

Така че можем да кажем, че Пазители разплаква, изумява и навежда на размисли впоследствие. Какво повече може да искате?!


Ordo Malleus

Има два варианта за Пазители – или е най-великата проява на руски тролеж, на която съм ставал свидетел след анексирането на Крим, или е резултат от колхоз-партито на столетието, където след около дузина цистерни некачествена водка и пълен лазарет ослепени от метила трудоваци, на някого му е хрумнала идеята да прави филм с оцелелите и оная мечка, която по-рано са преследвали в близката гора да питат уважава ли ги.

Всякакви други алтернативи, като например истински снимачен процес и дори минимално желание за сериозна продукция, искрено ме плашат.

Пазители е задължителна лента и ако бях на ваше място, бих се изстрелял към киносалона преди да спрат прожекциите ѝ. Забавлението е гарантирано, а съвременните комедии би трябвало да образуват шпалир и да козируват, когато наблизо минава творението на… на… Сарик Андреасян, чието име си записвам и запознаването с чието творчество се превръща в личен приоритет.

Арменският тарикат е достигнал с някакви въшливи пет милиона върхове, каквито американските конкуренти като Отмъстителите и Пазителите на галактика с техните бюджети по 200 и кусур не могат да видят и на снимка. Човекът е побрал в под два часа история, която колегите му от Холивуд биха разказали в минимум седем филма и дванайсет предистории. Няма тинтири-минтири тук и получаваме напълно изградени персонажи, вместо глупостите с чичо Бен, пък Марта Уейн, ама мен ме удари светкавица, а онзи експериментална бомба, аз тренирах нинджуцу с на Рас ал Гул убийците, пък той си направи железен костюм с на баща му чертежите. Пазители сгазва жанровите канони и нахлува в Полша, а на който не му харесва, да си протестира – тука е така.

Не помня някога да съм цвилил от смях в киносалон, но с този филм ми се случи нееднократно и напуснах залата в такова приповдигнато настроение, че аха да литна. Повтарям, задължителен!


Intery

Ако не е станало ясно дотук, геният на Пазители не подлежи на описание, както слънцето не подлежи на гледане с просто око. Можеш само оттук-оттам да си откраднеш мимолетен поглед, но не и да обхванеш цялото. Затова ето някои мънички парченца, с които и аз ще се опитам да загатна какво му е толкова великото и защо трябва непременно да отидете да го гледате:

  • Това е рускоезичен филм, който се прожектира в България с английски дублаж. Преди да го гледам, си мислех, че това е безумен ход от страна на продуцентите и разпространителите, но скоро след като героите започнаха да говорят и чух лишения от емоция дублаж, вследствие на който повечето персонажи звучат еднакво, осъзнах невежеството си и се зарекох да се кланям на всички, замесени в това решение – от продуцентските компании Big Cinema House и Enjoy Movies до българския разпространител bTV Studios. Пазители успява да преобърне детството ви, изпълнено с филми, дублирани на руски или български от един-единствен човек, и да представи една необятна паралелна вселена, в която филмите са дублирани на английски от може би двама човека! Без дори да се налага да прибягвате до пиратство!
  • Този равен дублаж е идеалният трамплин, от който със засилка нагоре политат сюблимните диалози. Тук думите наистина не ми стигат, за да предам бурята от емоции, които тези реплики предизвикаха у мен. Ще кажа само, че след първите 10 минути екранно време (в което, както отбелязва колегата Ordo Malleus, е събран материал за около 2 филма) започнах сериозно да се притеснявам дали коремните ми мускули ще издържат още 90 минути сподавен кикот. За мой късмет по-нататък в развитието на сюжета започват да преобладават невербални екшън сцени, в които скуката и държането на слепочия с длани у зрителя измества смеха.
  • За осъществяването на пълното потапяне на зрителя в диалозите особена заслуга има Валерия Шкирандо, на която режисьорът може би е казал „Гледала ли си онзи филм Зулендър? Спомняш ли си погледа „синя стомана“, който Бен Стилър прави в него? Е, направи нещо подобно, но бъди толкова красива, че да накараш света да осъзнае, че грешно е избрал господаря си в лицето на САЩ и е трябвало да приеме господството на Руската федерация и нейните красиви граждани.“ След което ѝ е поверил роля, в която тя трябва да бъде едновременно суров майор и емоционалната котва на сюжета.
  • Емоционалната страна на героинята на Шкирандо се проявява в сцените, които сценаристът е написал, за да разкаже дълбоките емоционални травми, довели до настоящето дередже на пазителите. Тук се помества материалът за други 4 филма, а екипът на КОМА е оставен бясно да разсъждава защо в залата има хора, които не се гърчат от смях.
  • Не на последно място: злодеят – чиято мотивация вероятно е оставена не съвсем изяснена, за да може в дискусиите за филма всеки от зрителите да представи собствено тълкуване – притежава множество суперсили, но една от тях привидно е да пише асемблер в телепатична връзка с компютри от 1986 г.? Но е възможно и природата на суперсилата да е да стартира предварително написан асемблер код, не стана съвсем ясно.

В заключение, Пазители е от онези филми, които непременно трябва да гледате с компания, която споделя чувството ви за хумор. Ако имате такава, лентата гарантирано ще ви достави едни от най-забавните час и половина в целия ви живот.

Оценка: Летяща мечка/10