Мистерията на къщата с часовника

Мистерията на къщата с часовника грабва с красива визия, приказна история и много симпатични персонажи. Филмът е екранизация на едноименния роман от 1973 година и с написването на сценария се е заел Ерик Крипке, познат най-вече с многосезонния сериал Supernatural.

Трейлърът на практика разказва всичко, което се случва във филма, но в случай че не сте имали удоволствието да го гледате – това е историята на десетгодишния Луис, останал сирак след трагичен инцидент с родителите му и отишъл да живее със своя вуйчо Джонатан, който се оказва магьосник. Този факт естествено не може да остане без последствия и скоро Луис се забърква със заклинанията, воден от желанието да се научи да бъде маг. Ситуацията е допълнително заплетена и от обстоятелството, че двамата съжителстват в къща, принадлежала на зъл магьосник, оставил някъде в стените ѝ магически часовник, който обещава да стори страшни неща, ако не бъде открит и спрян навреме. Именно с тази задача се заемат вуйчо и племенник, подкрепяни от мисис Флорънс Зимерман, също магьосница и добра приятелка на Джонатан.

Сюжетът е доста наивен и простичък, нещо което не трябва да ни изненадва, защото основата на филма е детски роман. Всичко, включително некромантията, е представено много по-леко, отколкото във филм, предназначен за по-зряла аудитория. Историята е наситена с много клишета и въпреки това се отличава с толкова лековат и приятен стил, че не дразни, а бива естествено оправдана за простотата си. Мотиви като омагьосаното имение, където сираче отива да живее с роднина, зъл магьосник, създал унищожително устройство, и магьосница, загубила дарбата си, са само няколко примера за предвидимостта на сюжета. Учудващото е, че това не ме подразни в нито един момент. Вероятно основна заслуга за това имат другите компоненти на Мистерията на къщата с часовника.

На първо място трябва да поставя актьорите. Хлапето, което играе Луис, е невероятно сладко дете, което няма много общо с дебеличкия си първообраз от книгата, но за сметка на това успява да пръска такива дози очарование с миловидния си, вечно учуден и невинен вид, дори докато прави заклинание за съживяване на мъртъвци, че просто няма как да зрителят да не се разтопи. Джак Блек пък е в ролята на вуйчо Джонатан и е изключително подходящ да изиграе леко смахнатия, добродушен, но непохватен маг, който служи за основен комедиен елемент на филма. Кейт Бланшет като Флорънс Зимерман е истинско удоволствие за гледане – с аристократичното си, великолепно излъчване, определено успява да създаде прекрасен образ, който изпълва с изящество всеки кадър, в който участва.

Самата обстановка в Мистерията на къщата с часовника е старателно изградена така, че да създава атмосфера на вълшебство и приказност. Това се допълва и от фантастичните същества из къщата – гигански крилат лъв от храсти, фотьойл, който се държи като куче, и т.н. Въпреки няколкото стряскащи момента, в никакъв случай филмът не изглежда страшен. Както споменах и по-горе, дори откровено мрачните части са представени по-скоро като приключение, отколкото като кошмар, а всичко е построено в лековат и приповдигнат стил, който признавам, че донякъде отнема от удоволствието. Това се случва, защото на практика нямаш чувство героите наистина да са в опасност и уж плашещите моменти често биват представени неособено убедително. Естествено, това може спокойно да бъде оправдано с целевата публика, за която се предполага, че дори не е навлязла в пубертета.

Ако трябва да характеризирам Мистерията на къщата с часовника с една дума, то тя би била „приятен“. Историята е праволинейна и предвидима, образите са елементарни, но симпатични, а обстановката е красива и приказна. Актьорският състав е чудесен, без да се старае като за Оскар, а шеговитите моменти са доста повече от страшните. Присъства и темата за Втората световна война, колкото да каже „войната е лошо нещо“, без да задълбава в подробности. Като цяло, промените спрямо книгата са сравнително малко и в повечето случаи доста удачни.

Ако търсите нещо развлекателно за цялото семейство, Мистерията на къщата с часовника би бил хубав избор, но в случай че очаквате да се шашнете от невероятна история, по-добре пропуснете.