Star Wars Епизод VIII: Последните Джедаи This is not going to go the way you think...
Режисьор: Раян Джонсън
Сценарий: Раян Джонсън
В ролите: Дейзи Ридли, Адам Драйвър, Марк Хамил, Кери Фишър, Джон Бойега, Оскар Айзък, Лора Дърн, Кели Мари Тран, Анди Съркис, Домнал Глийсън, Гуендолин Кристи, Бенисио Дел Торо и др.
Силата се пробужда беше безспорен успех, както в бокс офиса, така и сред критиците. Новата глава в историята на далечната галактика на Star Wars ни пренесе в бъдеще, което далеч не беше толкова розово, колкото финалът на Завръщането на Джедаите обещаваше. Джедаите не се бяха завърнали и дори Люк Скайуокър (Марк Хамил) беше в неизвестност. Империята беше мутирала в култисткия Първи Ред, а любимите ни герои от предишните филми се бяха пръснали из противоположни краища на галактиката. При все мрачния сетъп обаче, Епизод VII изяде бая критика поради факта, че вместо да ни даде наистина нова история, де факто следваше структурата на Нова надежда. За мен това не беше проблем – при толкова различна атмосфера, сюжетният резонанс и носталгията бяха добре дошли – но за други лентата на Джей Джей Ейбръмс изглеждаше като фен сървис.
Последните Джедаи не се страхува от подобни обвинения. Той хваща сюжета на Империята отвръща на удара и го взривява. Структурата е бегло разпознаваема някъде докъм средата на филма, след което Епизод VIII се превръща в напълно ново произведение, което използва ключови моменти от Завръщането на Джедаите по изцяло нов начин и ни отвежда в непознати територии. Целта ми е това ревю да е напълно лишено от спойлери, така че няма да говоря за конкретната история, само ще кажа, че всичко, което си мислите, че сте видели в трейлърите, е тотална измама, и малко събития във филма са наистина предвидими.
Раян Джонсън не се свени да си играе с очакванията на зрителите. Епизод VIII е едновременно най-хумористичната част от сагата (по типичния за пост-Пазителите на галактиката периода начин), и може би най-мрачната. Залозите са огромни по начин, който никой предишен Епизод не е постигал до момента, заплахата е много по-директна и много по-истинска отпреди. Не че лентата е някакъв връх на човешкия реализъм, но видимо си поставя (и постига) целта да разкаже история, която не може да се синтезира в едно изречение.
Последните Джедаи е и може би най-трудният за описване филм, защото за първи път в историята на сагата имаме реален нюанс. Тъмната и Светлата страна на Силата не са без значение, но не са и единствените двигатели на добро и зло, нито пък категорично закотвят даден персонаж към определена страна. Всъщност за лента, която има „Джедаи“ в името, е интересно да се отбележи, че Епизод VIII е филм с доста слабо присъствие на хора, владеещи Силата. Което прави чисто човешките (и извънземни) залози много по-реални, тъй като в нито един момент зрителят не очаква някой всемогъщ Джедай да спаси деня с два размаха на светлинен меч.
Последните Джедаи не е идеален филм. При все огромните си достойнства на сюжетно и атмосферично ниво, той страда от няколко неприятни дефекта. На първо място, отнема му доста време реално да се задвижи. След ударното начало има доста дълъг период на твърде бавно действие, което на първо гледане не пречи особено, защото всички ни тресе Star Wars адреналинът, но на второ и деветдесето определено ще натежи. Историята има няколко доста видими пробойни, които поне за мен успява да компенсира с цялостно качество, символизъм и сериозно развитие на персонажи, но те си остават налични. Най-неприятен е фактът, че Джонсън сякаш не е знаел какво да прави с някои от героите, завещани му от Ейбръмс, и в резултат имаме цели сюжетни линии, които увисват в нищото и се оказват напълно безсмислени. И докато някои персонажи имат изненадваща дълбочина, други са полу-карикатурни едноизмерни картони, чието присъствие е тотално ненужно. Филмът също така е поредно слабо представяне за Джон Уилиямс, чийто саундтрак е толкова забравим, че единственият момент, в който нещо ще ви трепне, е когато чуете теми от старите филми.
На ниво визия и звук обаче Епизод VIII е абсолютен шедьовър. Не че това е някаква новост за точно този франчайз, но тук специалните ефекти (немалко от които са аниматроника, вместо компютър) и декорите са наистина изключителни. Въпреки по-малкия си мащаб на сюжетно ниво визията помита пода с тази на Силата се пробужда, а това не е слабо постижение. На ниво звук лентата също е титанична и един определен момент – лично за мен може би най-силната във визуално и звуково отношение сцена в космическа фантастика въобще – сам по себе си би трябвало да обезсмисли всички други номинации за награди за Sound Editing тази година.
Както вече казах, Последните Джедаи не е лесен филм за анализиране. И не защото е чак толкова комплексен, а защото е толкова различен от досегашните Епизоди, и същевременно толкова неразделно обвързан със сюжетните им, стилистични и емоционални тропи. Критиците масово са влюбени в него, но феновете вече успяха да се разделят на два доста противоположни лагера и доста от тях не го харесват. Лично за мен това е може би най-силното заглавие във франчайза въобще, но дали това мнение ще се промени след няколко гледания, и по-важно – дали означава, че Епизод VIII ще се превърне в любимата ми част – все още е твърде рано да се каже.
Оценка: 9.5/10
Напълно съгласен с всичко написано. А колкото до:
„… но феновете вече успяха да се разделят на два доста противоположни лагера и доста от тях не го харесват.“
Ами… нормално, феновете си искат Хан Соло, Люк, Лея… искат Люк да избухне да омете лошковеца и така 🙂 Затова всички едва ли не свършиха на финалната сцена на Rogue One с Вейдър 🙂
Минаха много години, и всички фенове искаха сагата да продължи от там от където е свършила едва ли не, всеки е мечтал, чудил се е, друг е чел книги… и за всеки главните персонажи си остават старите персонажи. Трудно се преглъща, че тяхното време трябва да свърши и трудно се приема новото 🙂
Все пак можеха да направят някоя взривяваща сцена с Люк де, кратката му среща с… не беше много достатъчна.
За мен пък моментите с по-бавно течащо действие бяха ок предимство, тези моменти, бяха част от нещата които ми връщаха усещането и духа от старата трилогия. В повечето нови филми не ми допада това бясно препускне и непрестатнен екшън през цялото време без възможност да опознаем по-добре персонажите и да станем съпричастни с тях. Тук моментите с „бавно действие“ ни дадоха възможност да опознаем по-добре персонажите включително и променения Люк. Искаше ми се да видя и малко повече от стария Люк, но и така си беше добре.
Хайде сега фенбойчетата са виновни за това че филмът е една полюция на мики маус. Седма част не струваше, Роуг 1 беше бъркотия, финалната сцена с Вейдър пък си беше ок, макар и ненужна. Не знам някой да е свършвал на нея обаче. Осма също не струва, но причините са други. Чудя се хората които сега хвалят филма наблъскани с адреналин от три часа в IMAX след някоя друга седмица като си спомнят всичките глупости, дали пак ще са толкова надъхани да го защитават.
Най-безумния филм, който може човек да гледа. Пълна гавра с поредицата.
Не добави НИКАКВА стойност към историята, беше заснет като АНИМЕ (ако харесвате анимета, нищо лично, но това е продължение на една от иконите на американското кино – анимето няма място тук.
Продължават с формулата „по-по-най“ – имаме по-силна сила, имахме по смъртоностна звезда на смъртта и всичко ПО.
Безумна обида към една от най-добрите поредици правени някога, харесвана само от заклети фенчета на дисни и марвел.
„беше заснет като АНИМЕ ако харесвате анимета, нищо лично“
Не се чувствам засегнат от сравнението, просто ми се струва безсмислено.
Анимето е толкова разнообразна и разнолика медия, че аз като дългогодишен фен не се сещам как може да се обобщи така, че филм да бъде описан с „заснет, като аниме“.
И това без да се заяждаме за разликата между анимация и игрално кино.
Може би ти прилича на конкретно аниме заглавие, може ли да обясниш по-подробно?
9.5/10 за тази простотия? Това повече от 4 не заслужава! Летящата леля Лея, телепатката, която сама се набута при лошите, безполезният план на Топ Гън, Финч и Розалинда, който изяде половината филм, роботмето което управлява канонерка, Фазма която се появи просто за да пукяса още един път и т.н…. Толкова много глупости имаше в този филм, честно.
В момента съм адски радостен, че не се превърнах в един от тия фенбойчета. Детството ми мина с Войните и Индиана, без да броим Винету, но моля ви се, години по късно, след като вече сме зрели хора не може да не си давате сметка, че Войните в оригинал си бяха детски филм с малоумен сюжет, може да звучи малко грубо, сори. Та все пак едни мечета съсипаха гранд мастер плана на Ситите и провалиха супер оръжието на Империята. След това се почна книги, анимации, игри и вселената се разшири до неизмерими размери. Дойдоха първите 3 серии, които пак си бяха детски и малоумни, макар и по разширени като галактика и по оцветени и освен краткия и много неубедителен преход на Анакин към Дарт Вейдър, друга забележка нямам. И стигнахме до Дисни. Първия филми обиждаше не толкова с римейка на първия филм от сагата, колкото с малоумната детска градина която си играе на Войните. Ясно е че с края на ситите войната не е спечелена, след като финансовата мощ на търговците и армиите на клонингите все още са на линия, но да ми покажеш 30 хлапака които имитират нацисти и още по малко хлапаци правещи се на бунтовници с няколко пенсионери, ами сори, това ли бе Глобалния Звезден Конфликт? И гениалното решение внука на Дарт Вейдър да е новият Дарт Вейдър, стига бе хора. Роуг 1 бе по добър, макар и ненужен като сюжет, но биваше. И дойдохме до Последните Джедаи, само дето няма да са последни: ами поне не са като Силата. Пак имаме малоумни сюжетни хрумвания, пак дебилен хумор, пак супер ненужни персонажи, като хромираната трупърка или пък оня безумен план на новите Джар Джар или евоки ако искате, които обобщиха глупавия си план в едно изречение: Може нищо да не направихме ама поне им разрушихме града, ихааа. Пак имаме реверанси към старите фенчета с образа на Лея, която за толкова серии и като пряк потомък на Дарт Вейдър така и не разви Силата си, ама нейсе. И като се има предвид какви приходи донесоха първия уикенд, ще има още много такива Дисни филми, пък феновете нека си плюят. Лично за мен: нищо ново под слънцето, но поне не е толкова зле и дразнещ като някой предходни серии. Оценката е някъде по средата, като цялата поредица.
Мдам!
Като цяло харесвам доста от филмовите ревюта на ШадоуТанците, но това толкова лъха на фенбойщина, та няма до къде. 9,5 my ass… Когато излязох от салона бех крайно ядосан от два и половина часовата инквизиция. Но няколко дни след това мисля, че филма е точно това, което се очаква да бъде – реклама за играчки и привличане на нова тийн аудитория. Не бих убеждавал някой колко грандиозно тъп е тоя филм от всяка страна. В крайна сметка франчайза винаги е бил повърхностен и глуповат, няма нужда да се сравнява с кино шедьоврите. Цялата феминистична коректност, полит-анти-расистките тъпотии, смешките излязли от долнопробно комедийно шоу. Яд ме беше как убиха адмирал Акбар, като някой рандом статист. Героичните тъпотии на Л.Дърн, най-безумно безсмислената роля на Дел Торо. За мене това беше последното ми ходене на кино на франчайза. Тази година успях да си взема добра доза прилична фантастика с Блейд Рънър и няколкото Филип К.Дик сериала, така че „Междузвезните“ не успяха да ми развалят добрия Сай Фай мууд…
Това не е фенбойщина, а резултат от политизацията на автора на ревюто. Западната преса вече прави всичко възможно да превърне смесените реакции спрямо филма в политически проблем, абсолютно по същата линия се движи и Роланда.Ако не те кефи, това е щото си олт райтър 🙂
Не ми е ясна цялата тази хейтърска нагласа към тази серия? Епизод 7 бе пълна трагедия, но този е в пъти по-свеж и по-малко детски, а всъщност трябва да е „детски“. Първоначалната нагласа още на времето на Лукас е била да обхване детската аудитория, а сега ми се въдят някакви кино-анализатори, които търсят под вола теленца… Всяка една серия е кино-бижу в кино вселената и не се палете толсота, а просто се разтоварвайте с кино…
Много точно казано.
забавлявайте се филма е за деца не виждам защо се впрягате толкова.
Satyr73, много точно казано! Хора, това е филм приказка, разбира се че ще има шеги, суперфаворизиране на дадени персонажи, драми и скоростно действие. Филмът е свеж, забавен и е за цялото семейство, каквато е била и идеята на Лукас в началото. Просто ние вече сме порастнали, на по 30, 40, 50 години и е нормално да не харесваме същите неща, които сме харесвали преди 20 години. Хора всякакви, вкусове всякакви, но да не бъдем крайни и нека силата да е с вас!
Филма е пълна подигравка със Star Wars вселената. Беше много по-лесно просто да филмират одобрените от Лукас продължения във книгите на Тимъти Зан. Това все пак е свят изграждан 40 години, не е комикс със 53 алтернативни вселени като в DC комиксите
Очаквах глуповат комиксов филм, а получих Гражданинът Кейн. Сценарият е на невиждани интелектуални висоти. Режисурата е прекрасна, вдъхновена и задълбочена. Актьорската игра кара Де Ниро да изглежда като срамежлива ученичка, а косматите животинки трябва да получат Оскар за поддържаща роля. И всеки кадър е прецизен, като по учебник. Просто най-великият филм правен някога! След него директно се отказвам да гледам следващите части, защото ще бледнеят пред такива висини на изкуството. Оценка 11,5 от 10.
Няма епизод от поредицата, който да не страда от сериозни дефекти. Нито един. Но на романтиката от детството е готов да прости почти всеки. И критиките към новия епизод са до голяма степен основателни. Но първо е хубаво да си дадем сметка, че няма как да се надгради с шедьовър върху една доста простичка история (намерила отдавна своя финал) и визуализирана през 70-те и 80-те години на миналия век. Дори само карикатурния облик на имперските войски (с нацистките им униформи), самолетчетата на Съпротивата, които са принудени да летят в космоса и смахнатите, но все пак човекоидни извънземни, са достатъчни да спъват всеки следващ филм. И те го правят.
За мен този епизод беше добър, защото за първи път от много години отново се появиха пълнокръвни герои/образи с конфликт в тях. Особено Люк и Лея, като реплики и поведение, буквално бяха възкресени за поредицата (и очевидно се е залагало много на Лея, но това за съжаление ще трябва да претърпи промяна). В пълен контраст с Роуг 1 и Епизоди 1-3, в които едни говорещи зомбита се рееха по екрана без никакъв смисъл (разчитайки основно на аурата на Силата, джедайския меч и т.н.) и сипеха олигофренски клишета, без да са способни да излъчат и грам човешка емоция.
Някъде се спомена за Бенисио дел Торо. Но дори той, въпреки странното си въвеждане и извеждане от филма, имаше много по-силни и запомнящи се епизоди от всичко, заснето например за три филма с Юън Макгрегър. Да не споменавам пародията – Джар Джар Бинкс.
Този път, освен безсмислени космически сблъсквания (каквито пак имаше твърде много), в еmизод 8 имаше и истински филмови сцени. Нещо, което в епизоди 1-3 и Роуг 1, просто липсваше (там бяха налепени кадър след кадър от една механично развиваща се история).
В същото време – епизод 8, сам по себе си, нямаше никакъв финал и напълно обезсмисли, както въвеждането на Сноук, така и доста нелепото възраждане на тъмната страна. Така че поне е любопитно, накъде ще завие епизод 9. Вероятно ще имаме нещастието да гледаме още доста Бен Соло, който ще се мъчи да бъде едновременно и от двете страни на саморазпадналото се противостоене между Добри и Лоши.
Аз пък се надявам поне веднъж да видя стойностна битка между джедаи и сити, че в последните серии нещо много ги претупват, да не кажа че направо си пишат служебни победи. А толкова много се надявах на сблъсъка между Йода и Палпатин.