Сноудън

Агония. Сноудън е два часа истинска, невъзможна за описване агония. На излизане от киносалона споделих с колегите, че смятам Оливър Стоун за агент на американските служби – не успях да се сетя за друга причина, поради която е превърнал изключителната история на един изключителен мъж в толкова безвкусен и отегчителен разказ (едно ранно предупреждение в самото начало на ревюто – на следващата страница ще намерите мнението на Моридин, което е радикално различно от това на Ордо; не забравяйте да прелистите напред – бел. Рандъм).

По-късно, докато се взирах отчаяно в тавана на спалнята, споменът за Александър внезапно нахлу в мен и си рекох, че щом Стоун приспа хората в лента за може би най-известния завоевател в човешката история, обезличаването на „някакъв“ ИТ администратор не би трябвало да е особено трудна задача.

Смятам разкритията на Едуард Сноудън за събитие с огромна важност в съвременното общество и на теория бих приветствал всеки опит за разгласяване и обяснение на случилото се. Проблемът е там, че художествено произведение от такъв тип трябва да носи в себе си мощен пропаганден заряд, а не да причинява верижно прозяване. Престъпление е да работиш с подобен материал и да го пресъздадеш по такъв кух и муден начин.

Оливър Стоун по безумен начин е омазал смесването на биографичен/документален филм с политическа драма/трилър, което води до обичайното падане от два стола на земята. Ако желаете „истинска история“, ще бъде многократно по-полезно да видите някое от чистите документални изследвания (като Гражданин четири), а в сферата на художественото може да си изберете кой да е филм от кино-афиша и да дадете парите си за него. Сигурен съм, че Механикът: Възкресение със Стейтъм ще бъде като библейско откровение в сравнение с нещото с Джоузеф Гордън-Левит в главната роля. Не казвам, че Гордън-Левит притежава таланта на прахосмукачка с воден филтър, но го казвам.

Напълно осъзнавам, че мнението ми сигурно звучи досадно негативно, но това е един от редките случаи, в които няма сламка, за която да се хвана. Имаме Джоузеф, който смята (ако се зачете човек в интервютата), че е направил ролята на живота си, а на места чета името му в едно и също изречение с Оскари. Ужасих се и реших да не разглеждам по-подробно за какво става въпрос, ала единственото обяснение може да бъде, че Сноудън всъщност е безкрайно скучен и блудкав човечец, което превръща актьора в съвършеното попадение. Компания му прави не по-малко некадърната Шайлийн Уудли, която е трябвало да продължава с тийнейджърския бълвоч Дивергенти, вместо да се бута в уж сериозното кино. Закари Куинто (като журналистът Глен Грийнуолд) е единственият, който въобще опитва да изстиска някаква емоция от героя си, но резултатът е по-скоро комичен и го кара да изглежда като че ли е взел някакви наркотици, а не сякаш правителството диша във врата му. Споменаване заслужава и Рис Айфънс, който първо се явява ментор на Сноудън, а след това нещо като Враг №1. Кулминация на представянето му е сцена, в която гигантската му (и, предполага се – злокобна) муцуна е надвиснала над Сноудън в зала за видеоконференции. Не мога да опиша колко умилително долнопробно изглежда Айфънс като Лицето на Системата, това трябва да го видите – както се разбрахме, препоръчително без да се налага да плащате.

Визуалното оформление на лентата също е никакво и като върха на възможностите на режисьор и оператор ще наблюдавате в сцена, в която Едуард припада над купа спагети. Други разтърсващи моменти са хвърлянето на кубче Рубик на забавен каданс, драматично криене на преносим драйв с обувка и едно особено силно излизане на слънце от мрака на подземната база, което влиза в челото на личната ми класация за пошли символики.

Безпринципното наблюдение на всичко и всички, извършвано от множество правителства и организации с неясна за нас цел, е ужасяващ факт, който минава под радара на обикновения човек. Трудно обаче ще го поставиш на радара, когато подхождаш към проблематиката с такава суха дистанцираност.

Тъй като трябва да търся скрийншотове на тази проклетия, в момента ме е обхванал силен мързел, а и ви казах по десет различни начина колко не ми е харесал филмът, май е време да приключвам. Имайте предвид, че мнението ми е на зрител, който страшно силно се интересува от тази тематика и очакваше Сноудън с нетърпение. Уви, напразно.