Режисьор: Пол Андерсън

Сценарий: Пол Андерсън

В ролите: Мила Йовович, Иън Глен, Али Лартър, Шон Робъртс, Евър Андерсън и разни други

Поредицата Заразно зло винаги е тичала по ръба на посредствеността. Основното ѝ качество идва от факта, че тича бързо, подскача много и стреля шумно. На човек не му трябват дълбочина на персонажите, кохерентност на сюжета или качествена режисура, когато Мила Йовович се премята и празни пълнители по армии мутирали зомбита с физиономия на уестърн запек. За съжаление обаче, рано или късно в подобна поредица създателите стават твърде мързеливи и в резултат тънкото покривало, създаващо илюзията за забавление, пада и оставя оголена грозната истина за недоизпипана пошла посредственост, криеща се отдолу.

Такoва е положението със Заразно зло: Финалът, който, в случай, че прелюдията ми не беше достатъчно директна, е УМОПОМРАЧИТЕЛНО слаб филм. Историята е някакъв батак, който звучи като слаба ролева сесия. Директно след финала на предишния филм (и дълъг рикап на филмите досега, плюс ненужна предистория), Алис (Мила Йовович) получава съобщение от Червената кралица (Евър Андерсън) – изкуственият интелект, контролиращ системите на злата корпорация Ъмбрела. Оказва се, че след няма и два дни човечеството ще бъде изтребено до крак, но ако Алис се върне в Ракуун Сити, където Т-вирусът за първи път е изпуснат от контрол, тя може да намери удобно неспоменатия досега анти-вирус и да оправи всичко. Разбира се, д-р Айзъкс (Иън Глен) – или потенциално негов клонинг, ама на кого му пука? – е решен да я спре, но слава богу, с пристигането си в града Алис среща група отракани ветерани, готови да зарежат оцелелите хора, които защитават, за да измрат ненужно в равномерен ритъм в подземния комплекс на Ъмбрела.

Сериозно, сюжетът е задавящо тъп. Наративът няма логика, героите се появяват колкото да ги има, казват някакви реплики, все едно ще се развиват в продължение на филма, след което умират по един на нова сцена. Основната мотивация на Алис е тотално неясна, но не може да се мери с внезапното решение на Червената кралица да смени лагерите. Междувременно диаболичният план на Ъмбрела е смехотворен, а голямата драма, заложена във финала, е толкова тъпа, че ми се реве. Нещо повече – голяма част от историята на Заразно зло: Финалът се корени в тоталната липса на Алис на какъвто и да е усет за обкръжението ѝ. Буквално ВСИЧКО я изненадва, все едно се мотае из апокалиптична Америка с превръзка на очите и тампони в ушите. Ако притежаваше каквато и да е способност да внимава къде ходи и какво се случва около нея, половината филм нямаше да го има.

Режисурата е не по-малко стряскаща. Камерата прави всичко възможно да не ти показва какво се случва по време на екшъна, а агресивната смяна на ъгли и плиткоумната употреба на тишина, следвана от стряскаща дандания, спира да работи след третия път. Саундтракът също е като на евтин сериал и като цяло, техническата работа по Заразно зло: Финалът оставя усещането за телевизионност от началото на века.

Това е и общото впечатление от тази посредствена помия – за трите последни епизода от слаб канадски сериал от 2002-ра, правен с нисък бюджет, от некадърни хора, без визия, план и нека сме честни – без нужда да съществува. Гледането на Заразно зло: Финалът (който, СПОЙЛЕР, иронично обещава още продължения при все името си) води до стерилитет, оплешивяване и интензивна загуба на когнитивни функции. Стойте надалеч!

Оценка: 2.5/10