Peppermint: Ангел на възмездието

Peppermint: Ангел на възмездието е представител на класическия вид екшъни. В тях някой гадняр извършва голямо зло на главния герой, най-често убива близък роднина или приятел, отвлича дете или съпруг, осакатява някого или друга недопустима „пакост“. Това, което въпросният лошковец не осъзнава, е, че нашият човек е способен, с изключителна воля, често комбинирана с минало на военен, шпионин, наемен убиец или подобен род препитание. Следва кърваво отмъщение, представено като наглед неравна и трудна борба на добрия със силите на злото. Остава само да видим в каква история е облечен този шаблон и как са осъществени самите екшън сцени.

Сюжетът ни представя Райли Норт (Дженифър Гарнър) – обикновена жена, чийто живот бива съсипан след като наркобандити убиват съпруга и дъщеричката ѝ (Кайли Флеминг), а в нагласеното дело с подкупен съдия справедливостта не възтържествува. На главната героиня не ѝ остава нищо друго, освен лично да раздаде всекиму дължимото. Всичко това е представено чрез дълго разглеждане на събитията от миналото, докато Райли е в полусъзнание след поредната тежка битка с престъпник. Сами виждате, че историята не е особено оригинална и вече сме я виждали многократно, като дори задължителните „неочаквани“ изненади са напълно предвидими. Следва самото отмъщение, в което Райли се явява студената зима, а бандюгите – умиращи мушици. Макар сюжетът да не е запомнящ се, мисля, че е приличен – миналото на героя е разказано сбито и без да дразни, а намираме и един-два по-нестандартни момента от настоящата борба за възмездие.

Стигаме и до причината да гледаме филми като Peppermint – екшъна! Смятам, че той работи и изглежда добре. Заложено е на ставащите все по-популярни резки и безкомпромисни действия като бързи изстрели в главата, рязане на вратове и мръснишки удари по време на ръкопашните схватки. Престрелките са динамични, с много движение и комбинация от точни попадения, когато всичко е под контрол, и хаотична стрелба, когато нещата се объркат. Не е пропуснато да се покаже уязвимостта на главния герой, който кърви и стене съвсем като останалите персонажи. Всичко изглежда насечено и брутално, което придава по-реалистичен привкус на ставащото на екрана. Имаме усещането, че героите наистина се борят за живота си. Проблемът е, че Peppermint не успява да изпъкне с някоя запомняща се сцена, бясно темпо през цялото време или цялостно усещане за нещо истински оригинално.

Самото действие е заснето добре, защото дори в най-динамичните сцени зрителят не губи представа кой, къде и какво прави. За това допринася и фактът, че осветлението винаги е достатъчно добро и не крие събитията на екрана – нещо, което много ценя след като дълго време на мода бяха екшъните с герои в тъмни дрехи в непрогледна нощ. Музиката и звукът не са впечатляващи и остават преобладаващо незабележими.

Стигаме до актьорската игра. Дженифър Гарнър има голям недостатък – когато не е усмихната, винаги има едно и също лицево изражение на безкрайна скръб. Когато трябва да се представи точно тази емоция, то работи добре, но в останалите случаи постоянно имате усещането, че някой тъкмо ѝ е съборил сладоледа на земята. Е, поне в Peppermint това не е голям проблем, защото героинята ѝ действително е разбита от случилото се, а нерядко изпитва и съвсем истинска физическа болка. Злодеят Диего Гарсия (Хуан Пабло Раба) играе напълно стереотипно, а задължителните разследващи полицаи (Джон Галахър Младши и Джон Ортиз) са до болка клишираните обръгнати от живота и професията ченгета. Най-приятна бе играта на малката Кайли Флеминг, но сцените с нея са малко.

Цялостното усещане от Peppermint: Ангел на възмездието е за средняшки, но приличен екшън. Ако си търсите леко развлечение и си падате по герои като Наказателя и Джон Уик, то този филм ще уплътни времето ви. Ако обаче за вас екшънът в киното е по-скоро подправка, а не основно ястие, по-скоро потърсете друго заглавие, Peppermint няма какво толкова да ви предложи.