Режисьор: Гийермо дел Торо

Сценарий: Травис Бийчъм и Гийермо дел Торо

В ролите: Чарли Хънъм, Идрис Елба, Ринко Кикучи, Брад Уилямс Хенке, Робърт Казински, Робин Томас, Клифтън Колинс-Младши, Макс Мартини, Диего Клатенхоф, Рон Пърлман, Чарли Дей и др.

Материалът на: AlDim Roland

pacific_posterТъй като бушуващите в мен емоции след гледането на Огненият пръстен (или както ще бъде наричан оттук нататък в ревюто – Pacific Rim) са прекалено силни, ще ги излея накуп в този параграф, за да има някакво подобие на нормалитет и обективност в остатъка от ревюто. Значи: този филм е една детска мечта, реализирана до най-дребния й детайл по култов, епичен и отвяващ начин! Той е визуално порно с щастлив край за феновете на огромни чудовища, огромни роботи или още по-добре – и двете заедно! Той е творение на човешкия гений, което дори не си подозирал, че ти е липсвало, докато не го видиш със собствените си очи! И противно на всичките кухи, глупави летни блокбъстъри, които са притъпили сетивата ти с липсата си на искрено вдъхновение, този кух, глупав летен блокбъстър е преживяване, което няма да изфиряса от съзнанието ти в момента, в който излезеш от салона.

pacific10

За незапознатите, Pacific Rim е причината Гийермо дел Торо (Блейд 2, Хелбой, Лабиринтът на фавна) да остави позациклилия през 2010-та Хобит на Питър Джаксън и да хукне с (предполагам) оцъклен от нърдгазъм поглед да твори огромни битки между двете най-огромни неща, излизали някога от Япония – кайджу чудовища (Годзила) и мека роботи (Gundam, Evangelion). Човекът е истински фен и ентусиазмът, с който е реализирал този амбициозен проект, е излючително заразен. Хванал е всичко, което прави двата жанра култови, и го е концентрирал в ударна доза екшън с може би най-красивото и добре използваното CG, което сме виждали досега, свежарски хумор и напрегнато действие. Творението на дел Торо буквално ми образува бръчки около устата, защото не можех да спра да се хиля до уши като десет годишно хлапе отначало докрай. Това контрастира доста силно с Трансформърите на Майкъл Бей, чиято невдъхновена адаптация на популярния анимационен сериал само се чуди как да заобиколи самите роботи в полза повече кадри с американската армия и евтина комедия с Шиа ЛеБьов.

PACIFIC RIMИсторията на Pacific Rim е простичка, но зарибяваща. В дъното на Тихия океан се появява портал от друг свят и през него нахлуват гигантски чудовища, способни да изравнят цели градове със земята. Обикновената военна техника е безпомощна срещу тези страховити врагове, но човечеството изобретява ултимативната бойна машина за борба с тях – роботите, наречени Йегери. Всеки Йегер се управлява от двама пилоти, които сливат съзнанията си, за да се спряват с иначе непосилната задача да задвижват огромното метално тяло. В началото хората успяват да се преборят с кайджутата, но през 2020-та година играта наистина загрубява – от бездната започват да изплуват още по-могъщи чудовища. Срещу първото от тях се изправят братята Райли (Чарли Хънъм) и Янси (Диего Клатенхоф) Бекет. В битката Янси загива, но Райли някак успява да победи и да докара Йегера си до брега. След травмиращото преживяване той напуска армията и потъва в забвение. Години по-късно човечеството е на път да загуби войната и отчаяно строи крайбрежна стена, за да се изолира от чудовищата, изоставяйки идеята за Йегерите. Както може да се очаква от филм за мека роботи, щраусовият номер със заравянето на главата в пясъка се оказва пълен провал и малкото оцелели роботи са последната надежда за спасение. Райли Бекет отново се присъединява към съпротивлението и получава втори шанс да влезе в Йегера си с нов партньор.

pacific2Персонажите до един са двуизмерни архетипни образи, но това по никакъв начин не пречи на филма. Даже напротив – те самите са своебразно намигване към феновете и дават предостатъчно терен на актьорите да покажат какво могат. Идрис Елба влиза с пълна сила в ролята на непоклатимия лидер на съпротивлението, маршал Стакър Пентекост, и изнася надъхващи речи все едно е роден за това. Борбената японка Мако (Ринко Кикучи) е емоционалният център на филма заради ужасната трагедия, на която е станала свидетел като дете. Сред пилотите пък можем да видим двойка умилително комиксови на вид руснаци, арогантен австралиец, който се изживява като филмова звезда и трима китайци, досущ като извадени от кунг-фу филм. Най-забавни обаче са двамата „учени“ – екстремно нърдясал математик и вманиачен на тема кайджу доктор – наред с изненадващата и престъпно култова поява на Рон Пърлман в ролята на долен мошеник със сребърни зъби и златни обувки. Тази странна и умилително малоумна комбинация със сигурност не е оскаров материал, но сработва повече от добре.

PACIFIC RIMВ центъра на всичко обаче са епичните баталии. Както винаги, Гийермо дел Торо използва характерния си богат визуален стил, в който не се свени да употреби повече от два цвята, но тук той и екипът му наистина са надминали себе си. Художниците са сътворили изключителни дизайни, черпейки вдъхновение от някои от най-успешните мотиви от японските оригинали, без да копират директно. Идеята да използват двама пилоти е учудващо ефектна, а функциите на Йегерите са изпипани до най-дребния детайл и отвътре, и отвън, като всяка от огромните машини е с уникален вид. Страховитите кайджута на свой ред приличат на злобни извънземни динозаври и крият не една и две изненади, които могат да те накарат да зяпнеш. Годзила със сигурност им завижда страстно в момента. За разлика от повечето GC-фестове последните години, типичните хаотични мелета са заместени от красиви и драматични схватки между гигантите, в които всяко движение е събитие и можем да се насладим на всяка подробност. Дел Торо ни е дал перфектната доза екшън, така че да не се чувстваме пренаситени или отегчени, както се получи с проточеното и еднообразно блъскане в стради в Man of Steel. 3D-то също е от най-сполучливите опити досега и този път ми насълзи очите не от напрежение, а от епика. Но визуалното пиршество е трудно да бъде описано с думи, просто трябва да го видиш.

PACIFIC RIMPacific Rim използва изключително елементарни подхвати, които могат да се сторят глупави или недоклатени на страничния наблюдател, но всъщност всичко в сценария, диалозите и структурата на действието е там с много ясна цел – да забавлява детското във всеки от нас. Гийермо дел Торо е истински майстор както на смисленото, така и на безсмисленото кино. Ако си падаш по второто, този филм гарантирано ще ти хареса, пък дори може да се влюбиш в него.

Оценка: 10/10

Материалът на: AlDim Roland