Великолепната седморка (2016)
Режисьор: Антоан Фукуа
Сценарий: Ник Пицолато, Ричард Уенк
В ролите: Дензъл Уошингтън, Крис Прат, Итън Хоук, Винсънт Д'Онофрио, Лий Бюнг-Хун, Хейли Бенет
След една забавна вечер, прекарана в компанията на най-новия римейк на едноименния уестърн от 1960 г. (базиран от своя страна на Седемте самураи на Куросава), Killua, Ordo Malleus, Moridin и Aravala (КОМА) решиха да изненадат (надяваме се) приятно верните читатели с едно сборно ревю!
Описанието на Великолепната седморка (Magnificent Seven) се оказва предизвикателство. Да кажем, че историята е посредствена, означава да не ни останат подходящи думи за начина, по който е реализирана. Неизбежно ще се сблъскаме и с необходимостта някак да опишем мотивацията на персонажите, и тогава, уви, ще бъдем напълно и безвъзвратно изгубени.
Но да не бъдем прекалено критични. Повечето актьори бяха достатъчно приятни за окото. Драмата идва, когато им се наложи да си кажат репликите, написани с такъв финес и остроумие, че да докарат зрителя до сълзи, после отчаяние и сподавен смях накрая. При все това не можем да отречем, че филмът разполага с голям брой клишета, които излизат толкова категорично от допустимата концентрация на брой клишета в минута екранно време, че вече не можем да гледаме на това като на обикновен сценаристки мързел. Всъщност Великолепната седморка се превръща в своеобразен каталог на филмовите изтърканости, от който бъдещите поколения биха могли да избират преспокойно, щом решат да вкарат нещо банално в продукцията си.
Внимание: този филм трябва да се гледа с приятели, за да се посмеете заедно. Освен това има толкова продуктово позициониране, че излизате от киното с непреодолимата нужда да гаврътнете едно уиски. Считайте се за предупредени.
Великолепната седморка се завръща, по-„великолепна“ от всякога!
Крис Прат играе Крис Прат – ирландски каубой-алкохолик с уклон към хазарта и тъпите реплики (“I believe that bear was wearing peoples’ clothes”; „Тhey’ll be murdered by the world’s greatest lover”). Погледите, които мята наляво-надясно, са още по-безумни и от репликите, но пък е чаровен.
Дензъл Уошингън играе Дензъл Уошингтън на кон – изглежда основната мотивация за създаването на този филм наистина е била да го видим как язди редом с Крис Прат, а и да подготви почвата за чернокож стрелец. Герой с Тежко минало и Жажда за Мъст, който попълва квотата на тъмнокожите.
Мексиканец (Мануел Гарсиа-Рулфо) играе Мексиканец, който присъства във филма само за да може Крис Прат тежко да рече „Имаме си мексиканец“. Репликите му се ограничават до едничкото сленг обръщение guero и, разбира се, на никого не му пука дали ще е сред оцелелите накрая.
Винсент Д‘Онофрио е категорично най-свежото попълнение – трапер-мечка с гласеца на Мики Маус. Щом си отвори устата, всички (зрители) прихват. Разбира се, като повечето герои, и този не знаеше що го дири в групата на Дензъл, но пък кому е нужна смислена мотивация?
Полуиндианец (Мартин Сенсмайер) се превъплъщава в индианец с подходящото име Червена жътва. Който решава самичък да се представи на няколко въоръжени каубои, да им предложи малко ритуална карантия и да се включи в групата, защото… защо не? Краси филма с прекрасното си оцветено лице, а реплики почти няма. Очакваме, логично, драма между него и трапера, но такава, още по-логично, няма.
Итън Хоук е Гуднайт Робишоу – прочут стрелец, страдащ от посттравматичен стрес, който вече не може да стреля. Дензъл наистина трябва да премисли изискванията при наемането на каубои…
Кореец (Лий Бюнг-хун) играе азиатския броманс партньор на Хоук – Били Рокс. Неговото тайно оръжие са ножове, които владее до съвършенство. За да добиете пълна представа докъде се простират уменията на Били, припомнете си тази прословута сцена от Индиана Джоунс.
Антоан Фукуа най-накрая е решил, че всъщност няма претенции да бъде легендарен режисьор и вместо това смело е теглил една майна, изпикал се е върху тежките сценарии, дръпнал е по едно уискенце с всички жанрови клишета, поканил е почти звезден каст чешити, дал им е нужния реквизит и ги е пратил да снимат екшън с изричните инструкции да не си дават много зор.
Получил се е закономерно долнопробен уестърн, който обаче не се взима грам сериозно, хич не му пука какво мислите за него, а зрителят през цялото време се колебае дали това, което гледа, е някаква страшна самоирония или наистина филмът е толкова тъп, че чак е чаровен. Добре се посмях, не толкова защото случващото се е наистина смешно, а защото някои сцени са толкова абсурдни и нелогични, че съм почти убеден в нарочното им представяне по този начин.
Ако нямате особено вълнуващ план за вечерта или уикенда и сте способни да позволите на онова между ушите двучасов релакс, може да пробвате Великолепната седморка – очевидно смехотворното, политкоректно актьорско сборище също е нямало нищо по-интересно за вършене и е решило да поноси шапки, да поязди коне и да постреля с револвери… и пушки… и лъкове… и оръдия гатлинг.
Fremdschämen
