Джон Уик 2

В края на Трите хикса: Отново в играта, героят на Самюъл Джаксън се обръща към г-н Дизел със следните думи:

…kick some ass, get the girl, and try to look dope while you’re doing it.

В онази лента, репликата предизвиква истеричен смях – предполагаемият екшън оргазъм е нищо повече от купон на срамни въшки – ала ако заменим частта с момичето с убийствен Форд Мустанг от края на 60-те, то тя пасва чудесно на двата Джон Уик филма.

Първата част на гън-фу касапницата се отличаваше именно с безобразно стилния си свят, в който е проява на лош вкус да избиваш хора без правен по поръчка костюм, плащането се извършва в златни монети, а на територията на хотел Континентал е позволено само културно да си пиеш бърбъна.

Завесата към подземното общество на убийците бе едва повдигната, колкото да загатне, че отвъд нея се крие много, ала и без това да отвлича вниманието от отмъщението на един ядосан и безмилостен терминатор с вратовръзка, чието кученце бе убито. А когато убиеш кученцето на човека, когото пращат по петите на Торбалан, с цялата мощ на мафията зад гърба си можеш единствено да позацапаш ризата му.

Вторият Джон Уик е едновременно различен от предшественика си и близък до него, защото макар излъсканата стилистика и ефектните престрелки от интимно разстояние да се завръщат, сюжетът е доста по-натоварен от минималистичната концепция в предишния филм. А истината е, че въпросната концепция работеше прекрасно за целите на лентата и беше балансирана така, че да направи безмозъчния порой от куршуми да не изглежда като безмозъчен порой от куршуми.

С втората си част, Джон Уик сериозно и като че ли безсмислено вдига очакванията и почва да светострои, което може да бъде плюс за онези, които са мечтали да разберат повече за реалността отвъд преждеспоменатата завеса, ала поставя претенции, които посредственият сценарий трудно задоволява.

При все това, Джон Уик 2 предоставя немалко запомнящи се сцени и макар да започва леко неуверено с гаражния сблъсък, бързо наваксва със зашеметяващата среща в будоара на Джана Д’Антонио (Клаудия Герини), размените на думи и куршуми между Джон (Киану Рийвс) и Касиан (Комън), горе-долу всяка поява на управителите на хотелите Континентал (в ролите Иън Макшейн и Франко Неро) и разбира се, кървавите престрелки между Джон и десетките нещастни души, които попадат пред, под, над и зад дулото му.

Както вече споменах, сюжетът едва ли ще се добере до Оскар и поставя на пътя на Джон една поръчка, която той не може да откаже, и едно предателство, което не може да бъде простено. Италианският мафиот Сантино Д’Антонио (Рикардо Скамарчо) влиза в ролята на злодея, а негова дясна ръка е възхитителната Арес (Руби Роуз).

Със сигурност Джон Уик 2 е най-добрият чист екшън, който в момента се върти из кината – изглежда смъртоносно и звучи дори по-добре (първият филм е известен със саундтрака си, този също не разочарова), Киану Рийвс е съвършен в ролята на мълчаливия г-н Уик, а останалите актьори не му отстъпват дори педя, научаваме доста подробности за обществото и кодекса на анонимните килъри, а краят е предпоставка за Армагедон в следващата серия.

Ако сюжетът не беше подобна претоплена манджа – или поне не се стараеше да е повече от неебателно лепило между бойните сцени, както в предния филм, – това щеше да се превърне в едно от любимите ми забавления. Сега е просто сред по-добрите.