Режисьор: Генди Тартаковски

Озвучен от: Георги Спасов, Илиян Марков, Елен Колева, Николай Урумов, Здравко Димитров и др.

Ревю: Морвен

Хотел Трансилвания е поредният детски анимационен филм, който се опитва хем да е детски, хем да не умори и придружаващите възрастни от скука. И успява. Дори може би е по-интересен за възрастни с всичките си препратки към класически хоръри, филми с чудовища и т.н. Въпреки това Хотел Трансилвания е съвсем подходящ и за деца – чудовищата са миролюбиви и най-вече смешни, а плашещи или напрегнати сцени на практика няма.

Та значи, Дракула си прави хотел за чудовища, където те да могат да се забавляват и почиват спокойно, без разни злонамерени хора (по подразбиране това включва всички) да ги притесняват. Всъщност главната му цел е да опази малката си дъщеря Мейвис защитена от външния свят. В хотел Трансилвания работят зомбита и вещици, а посетителите са още по-нестандартни. Появяват се чичо Франкенщайн, леля Юнис (женски Франкенщайн с потресаващ руски акцент) и върколаците Уейн и Уанда, заедно с около петдесетте си малки върколачета и какви ли не още по-изчанчени чудовища. Мейвис се кани да отпразнува 118-тия си рожден ден и изживява бурен тийнейджърски период. Насред всичко това в хотела изниква Джони, който за ужас на Дракула си е обикновен, долен, подмолен, гаден, жесток… с една дума – човек. Дракула, обезпокоен за реномето на хотела си, го маскира като чудовище и се опитва да го изгони възможно най-бързо. Това обаче е осуетено от любопитната Мейвис, която май малко си пада по Джони и задава твърде много въпроси. И от там нещата започват да се оплитат и заплитат…

Режисьор на Хотел Трансилвания е Генди Тартаковски, който хората гледали повечко Cartoon Network може и да помнят от Лабораторията на Декстър, Самурай Джак и куп други емблематични анимации. Самият Хотел Трансилвания споделя оригиналното им чуство за хумор и стилизираната анимация, макар тя да не е толкова (съжалявам, фенове) грозна колкото в сериалите. Съвсем субективно в тази, както и в повечето триизмерни анимации напоследък, ми липсва естетиката, която имаха двуизмерните анимации на Дисни или анимето. От друга страна тук това е и търсен ефект, за да може филмът да е повече смешен, отколкото страшен.

Като цяло филмът е чудесно забавление и за деца, и за възрастни. Разбира се, в българските кина е дублиран, но дори само заради гениалния руски акцент на леля Юнис, това е дефект, който може да се преживее.

Оценка: 7/10