Доктор Стрейндж

За този филм пристъпих в киното със съзнание, напълно необременено от информация за каквото и да е свързано с комикса, по който е сътворен. Потопих се във филма в щастливо неведение и с нулеви очаквания, поради резервираността ми спрямо супергеройските продукции. Признавам, Доктор Стрейндж унищожи скептицизма още в началото и съумя да поддържа доброто ми настроение и впечатление до самия край, с което се превърна в първия филм от жанра, който горещо препоръчвам.

Д-р Стивън Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач) е виртуоз в неврохирургията, който е на върха на своята кариера. Съзнавайки напълно ненадминатите си умения, той страда от всички недостатъци, присъщи на подобни хора. Арогантен и самовлюбен, докторът е напълно убеден в собственото си превъзходство и e в плен на огромно его, диктуващо подобаващо за себе си поведение.  Прекалената самоувереност го подвежда и тежка катастрофа слага началото на неговата промяна. В един момент скъпоплатеният лекар се оказва осакатен и лишен от възможността да извършва сложните операции, в които е толкова добър. Картината на емоционален и психически срив е напълно достоверно изиграна. Страшният преход на един човек от абсолютна увереност към тотална безпомощност е убедителен и чудесно представен. От тук развитието следва логичния си ход. Западната медицина не може да постигне нищо, затова се заражда вяра в мъдростта на източните учения.

Стивън Стрейндж отива да търси изцеление, но се озовава въвлечен в борба между пазителката на магическите светилища – Древната (Тилда Суинтън), и бивш неин талантлив ученик, решен да ѝ се противопостави. Последният страда от неизлечима болест, присъща на всички злодеи-неудачници в мултивселената – убедеността, че е страхотна идея да пуснеш на земята Древно Зло™, в замяна на доста прехвалено безсмъртие. С развитието на филма нещата прогресивно  се влошават.

Скоро задължителният край на света чука на вратата и подпъхва пипало от антиматерия през пантите, търсейки път да унищожи Земята. На пътя му се оказва Доктор Стрейндж, който не е непоправим алтруист, но поне е човек, довършващ нещата, с които се е захванал. Освен това се старае да ги прави по най-добрия начин, защото именно това диктува педантичната му природа. Помагат му неговата интелигентност и способност да учи (да не забравяме да споменем най-големия му помощник, вълшебното наметалце на Аладин – бел. Killua), същите качества превърнали го в брилянтен лекар. Като контраст остава разбунтувалият се ученик с мания за величие, за който вече стана дума – Каецилиус (Мадс Микелсен). За него, уви, няма как да задълбаем в анализ поради вялата му безличност и шаблонност, типична за всеки злодей от този калибър.

Добра черта на филма е, че нито за момент не прави опит да изкара Стивън Стрейндж изцяло добър човек. Високият интелект, егоцентричността, прекалената самоувереност и фактът, че не се доверява на авторитети, не изчезват мистериозно, щом станат неудобни за сценария. Напротив – присъстват постоянно и диктуват всяко едно решение на героя,  демонстрирайки и положителните резултати, които могат да донесат.

За другия важен герой – Древната Върховна магьосница, има какво да се каже. За наша радост, идеализирането ѝ е избегнато и тя е представена в качеството си на самотен предводител, готов да плаща цената на световното спасение.  Тук е моментът да спомена, че изборът на жена за ролята (в комикса учителят на Стрейндж е мъж от тибетски произход) предизвика доста полемики, както се случва винаги при подобни промени. Какви са причините и дали е редно да се прави подобна смяна, е съвсем друга тема. Важното е, че крайният резултат, за зрител, който не познава комиксите, е задоволителен и Върховната магьосница е изиграна прекрасно от харизматична актриса.

Сравнително малко време е отделено на романтичната линия, но тя е подчинена на логиката и здравия разум на Стивън Стрейндж. Отношенията му с лекарката Кристин Палмър (Рейчъл МакАдамс) имат редица възходи и затишия, но неизменно се основават на взаимно уважение и пълна липса на лигава романтика.

И така – главният герой е изграден чудесно, второстепенните са повече от задоволителни, историята е приятна. Но в крайна сметка това е филм за магия. Много магия… И то всемогъща, мащабна магия, която променя светове, играе си с време и пространство и разтърсва самата тъкан на вселената. На подобен род сила подобават невероятно добри визуални ефекти и нищо по-малко. И в това отношение Доктор Стрейндж не ни разочарова. Всяка една сцена е истинско пиршество за очите. Безкомпромисни, прекрасни ефекти, които си струват да се видят на голям екран.  Колкото по-голям, толкова по-добре. Цялата визуална реализация на филма е повече от отлична. От изкривяванията на пространството, през бойните сцени, та чак до костюмите, всичко е изпипано много добре. Музиката за сметка на това е или безлична, или просто се слива твърде добре със случващото. Но това не може да направи впечатление на фона на всичко останало.

Финалът е изпълнен с героичен патос и е подобаващ на огромните усилия, хвърлени в целия филм, като успя да захрани сайтовете за споделяне на картинки с безброй интерпретации. Крайният резултат е чудесен. Времето в киносалона е минало неусетно и ни оставя нетърпеливи за следваща история.

Доктор Стрейндж е увлекателен, епичен  и красив, пропит с особеното чувство за класа, което Бенедикт Къмбърбач внушава във всеки филм, в който участва. Да, високо интелигентният егоцентрик се превръща в типична роля за него, но той я изпълва с толкова достоверно величие, че вероятно никога няма да ми омръзне да го гледам.