Черната пантера Светът на Уаканда

Roland: И така, Черната пантера най-накрая излезе на голям екран. След цялото чакане и предварително надъхване (и расистки хейт), сега е време да отговорим на ултимативния въпрос: заслужаваше ли филмът хайпа, който получи?

Dr. Horrible:  Въпросът в известна степен е спорен, защото няма как да отречем, че комиксовите блокбъстъри, дори най-качествените, получават непропорционално огромно количество хайп, за което редица други стойностни ленти дори не могат да мечтаят. Специално Черната пантера беше приветстван едва ли не като второто пришествие. А на места беше отричан като дело на Сатаната.

Roland: Така е, без съмнение, но покрай сегашния политически климат в Америка и възраждането на нацизма и национализма в САЩ, не можеш да отречеш, че точно този филм получи доста по-обособено внимание от стандартния супергеройски хайп.

Dr. Horrible: Може и така да е. Но фактът си остава, че не е нито първият, нито последният комиксов филм, който е генерирал толкова голямо внимание. Ако оставим това настрана обаче, филмът е добър. Има си минуси, естествено, но цялостно е изключително радващ комиксов екшън, който е доста различен от популярния шаблон и си заслужава да му се отдели внимание.

Roland: Напълно съм съгласен, с тази разлика, че може би това е един от онези редки случаи, в които филм на Марвел ми е харесал повече, отколкото на теб. Аз буквално цвилих от кеф на моменти. Дори да се абстрахираме от разни странични фактори около създаването му и типа внимание, който получава в момента, Черната пантера е свеж! Сюжетно, визуално, дори на ниво музика, това е филм, какъвто до момента не бяхме виждали. Смея да твърдя, че е почти толкова обновяващ супергеройския жанр, колкото Пазителите на галактиката преди няколко години. 

Dr. Horrible: Според мен една от причините ти да харесваш малко повече филмите Черната пантера и Жената чудо е това, че си по-малко запознат с комиксовите истории конкретно на тези два персонажа. Може би поради същата причина аз харесвам повече Спайдър-мен: Завръщане у дома – просто съм чел по-малко истории за Спайдър-мен в сравнение с теб и затова филмът повече ме впечатлява.

Roland: Така е, макар че аз много обичам двата Спайдър-мен филма на Марк Уеб, а те са тотално в джаза спрямо комиксите. Но си прав, че колкото повече му пука на зрителя за конкретния първообраз, толкова по-трудно е един филм да нацели баланса между промяна и запазване на оригинала.

Dr. Horrible: Винаги е трудно една екранизация да задоволи напълно най-разпалените фенове. А специално Черната пантера е герой, който познавам в големи подробности и съответно всички най-разчупени и нестандартни елементи от историята и света му са ми вече известни. Но признавам, че филмът ги адаптира добре и беше доста различен от комиксовите екшъни в последните години. Хареса ми как започна като приказка, хареса ми колко добре вмъкна дворцовите драми и интриги, хареса ми колко колоритно беше показана Уаканда. Сюжетът се движеше много бързо, имаше страшно много действие, почти всяка минута придвижваше напред историята. Според мен филмът спечели много от това, че Т’чала беше представен в Първият отмъстител: Войната на героите. Така Черната пантера беше свободен да разкаже по-разчупена история, а не да гледаме час и половина как малкият Т’чала постепенно възмъжава и чак по средата на филма слага костюма за първи път и върши нещо супергеройско. Вместо това сюжетът имаше възможността от самото начало да поеме в интригуваща посока.

Roland: Определено! Фактът, че Черната пантера едновременно борави с вече установен герой И е изцяло самостоятелен като сюжет, му позволява да се разгърне по начин, по който нито произход-историите (като Доктор Стрейндж), нито вече твърде оплетените с основния сюжет филми (като Войната на героите) са способни. Но не е само тази свобода отговорна за качеството на историята. Раян Куглър (който е не само режисьор, но и съсценарист) видимо се е целил в конкретни жанрове и отделните сегменти на филма се подчиняват на различни правила, но същевременно работят заедно. Прологът е мистерия, следван от династична епика, следвана от екшън в стил Джеймс Бонд, и това е само в първата половина. Във втората се намесват политическите и социални послания и честно казано, ако екипът на този филм не беше толкова добър, това можеше да се окаже твърде голям залък за отхапване. Разбира се, този пейзаж се срива моментално без солидна група герои.

Dr. Horrible: Точно героите според мен са това, което прави филма страхотен. Допада ми как имаме голямо количество разнообразни персонажи и всички те си имат специфична роля в сюжета, не са взаимозаменяеми и всеки обогатява историята по различен начин. Самостоятелните супергеройски ленти често са изключително егоцентрични – там има един важен супергерой, а всички други са притурки към неговата история. В Черната пантера виждаме голяма палитра от разнообразни герои и всички те са значими и интригуващи. Филмът спокойно можеше да се казва “Светът на Уаканда”, без да са необходими никакви промени в екранното време на героите.

Roland: Абсолютно. Това е рядък случай на качествен ансамблов каст, ала Отмъстителите, където не е просто меле от герои, а история, конструирана с конкретни роли за всеки персонаж. Аз лично тотално не очаквах до такава степен да съм във възторг от страничните женски образи. Генерал Окойе (Данаи Гурира) е водач на жените-воини дора миладжи и убийствените ѝ умения с копието са съпоставими със смъртоносната ѝ лоялност към трона на Уаканда. Накиа (Лупита Ньонг’о) е шпионин и бивша/потенциална възлюбена на главния герой. Шури (Летиша Райт) е малката сестра на Т’чала и едновременно нахакано хлапе и научен гений. И разбира се, имаме кралицата-майка Рамонда, с която Анджела Басет ни дава поредната си епична роля, изпълнена с авторитет и драматургична тежест, които не могат да бъдат научени в никоя актьорска школа. Всяка една от тези зашеметяващи героини има важна и ключова роля, както в сюжетен, така и в емоционален план, и движат историята и развитието на главния герой напред.

И това е само върхът на айсберга, защото при такъв амбициозен проект всеки персонаж може да събори каруцата. Но кастът от начало до край е великолепен и практически всички герои са на място и имат някаква важна роля, без която Черната пантера не би бил филмът, който е.

Dr. Horrible: Женските персонажи бяха просто невероятни! Окойе ми беше любимка, заради огромното количество сила и достойнство, което излъчваше. Но и останалите – Накиа, Шури и Рамонда бяха просто страхотни. В момента не мога да се сетя за друг марвелски филм, в който да е имало толкова много централни женски персонажи. Бяха отлично разгърнати и с нетърпение очаквам някои от тях да се завърнат в предстоящия Отмъстителите: Война без край. Но тук идва и един от редките минуси на филма – слабото разгръщане на главния герой. Черната пантера е отлично изигран, но не бих казал, че е особено добре дефиниран като личност. За него знаем само, че е добър и благороден и иска да управлява справедливо и да помага на хората. В момента не мога да си спомня за нито една категорично характеризираща го реплика или сцена от филма. Дори бих казал, че образът му беше по-пълнокръвен във Войната на героите, при все ограничено екранно време там. Но директно си признавам, че съм пристрастен, когато става дума за сценариите на братята Русо – те просто умеят да пишат всеки герой по невероятен начин и да дават на всеки реплика, която да го дефинира. А в Черната пантера Т’чала не показа нищо специално, беше твърде обикновен. Особено пък в сравнение със страхотните си екранни партньорки, които тотално откраднаха шоуто.

Roland: Не съм много съгласен с това. Да, липсват конкретно дефиниращи реплики или сцени на героя, но Т’чала е много различен образ спрямо стандартните супергерои, с които сме свикнали. Той не е просто герой, бунтовник на една или друга кауза. Той е институция. Т’чала е глава на държава. Черната пантера е филм, тласкан от тематизъм и концепции, не просто сюжет, и за мен цялостното пътешествие на Т’чала е символ на пътешествието на целия му народ към бъдещето и посоките, по които то може да поеме. И в качеството си на проводник на това развитие, за мен не беше от съществена важност той да има особено дефиниран характер извън този по-глобален образ на новия монарх, изправен пред кръстопът. Даже, ако трябва да съм честен, прекомерно фокусиране върху Т’чала като човек може би дори щеше да отнеме от фокуса. И определено щеше да отнеме от контраста със злодея на филма, който е тласкан изцяло от лични пориви, пречупени през призмата на глобално страдание.

Dr. Horrible: Всеки с мнението си. За мен наличието на тематична проблематика в един герой не отменя нуждата от характеризация и психологизация. Но, като говорим за злодея, няма как да не отбележа, че Килмонгър беше наистина страхотен. Интригуващ, интересен, с достатъчно реалистична и разбираема мотивация. Липсата на качествени злодеи е честа критика към филмите на Марвел и аз лично съм много доволен, че в последните си няколко продукции студиото положи много усилия в тази област. В Спайдър-мен: Завръщане у дома получихме страхотен Лешояд, изигран перфектно от Майкъл Кийтън. В Тор: Рагнарок пък видяхме една престъпно пленителна Хела, в изпълнение на Кейт Бланшет. Майкъл Б. Джордан не е чак на тяхното ниво като актьорска игра и в някои конкретни сцени ми стоеше леко неубедително, но като цяло се справи сполучливо. А сценарият даде на Килмонгър шанс да блесне и го превърна едва ли не в нова версия на Магнито.  

Roland: Аз пък мисля, че Джордан е убийствен в тази роля. Килмонгър има „суагър“ и чар, които работят толкова добре с това колко е счупен отвътре и колко ярост крие под усмивката си, че ако бяха направили филм само за него, щях да го гледам с кеф (не пречи и това, че е може би най-привлекателният Марвелски гадняр за последните не знам колко години). Едно от нещата, които правят злодеите, които си изброил по-горе, толкова качествени, е че те не са злодеи, а анти-герои. Напоследък е модерно да направиш “лошия” по някакъв начин онеправдан от страната на “добрите”, но е трудно да изградиш мотивация, с която зрителят наистина да симпатизира. И Килмонгър е може би най-успешният анти-герой на Марвел към днешна дата, защото каузата му не е от супергеройския свят. Тя е истинска, реално изстрадана от милиарди хора по света, в момента, и неговият морален провал не е в причините, а в решението. Килмонгър е класическият трагичен образ на воин, изгубил компаса си, който е толкова наранен от противника, че вместо да го надвие, се превръща в това, което мрази. За него отговорът на репресията срещу чернокожите е не равенство, а световна война, която да обърне баланса на властта. И мисля, че именно тук Черната пантера наистина блести, защото за първи път имаме супергеройски филм на Марвел, който отразява не просто забавление и идеализирани герои, а реални и наболели социални и политически проблеми.

Dr. Horrible: Социалната проблематика специално в това заглавие е сред нещата, които си струва да бъдат обсъдени по-пространно. Едно от притесненията ми преди да гледам филма беше, че Черната пантера няма да успее да бъде достатъчно африкански и да се фокусира върху живота в Уаканда и проблемите на нейните жители, а вместо това ще стане доста американски и ще опита да бъде по-скоро за чернокожите в съвременна Америка, отколкото за народа на тайна африканска държава с богати ресурси и развити технологии. Черната пантера не е Люк Кейдж, той не е героят от Харлем, който се бие за хората от Харлем, той е могъщ монарх на далечна африканска държава. И проблемите на неговите поданици нямат нищо общо с проблемите на чернокожите в САЩ. Не е нужно всеки чернокож герой да представлява само чернокожите жители на САЩ, напротив – бих се радвал да има множество различни чернокожи супергерои, които представляват и защитават различни видове хора. И смятам, че филмът не успя да избегне това изкушение напълно. Да, Т’чала е крал на Уаканда и неговите дилеми и проблеми са свързани именно с Уаканда. Но когато Килмонгър говори подробно и пространно за тежкото положение на чернокожите в САЩ, имам усещането, че това става за сметка на разговорите за тежкото положение на чернокожите навсякъде другаде по света, включително в самата Африка. Радвам се, че един от героите във филма – Накиа – повдигаше въпроса за проблемите на жителите на Африка, за трафика на жени, за експлоатацията на деца, за липсата на лекарства… Но в крайна сметка нейната гледна точка получи прекалено малко време, а тази на Килмонгър, репресирания американец, беше подробно развита в целия филм. Може би е нелогично или наивно да очаквам американски филм да успее да представи добре проблемите на хора извън Америка, но в комиксите за Черната пантера, особено на Реджиналд Хъдлин и Та-Нехиси Коутс, тези идеи са развити сполучливо, и вярвам, че това все някога може да се случи и във филмите.

Roland: Аз пък не виждам как може да си очаквал филмът да фокусира само върху Африка. И не защото не можеше, а защото историята има потенциал за много повече. Също така искам да те поправя. Да, Килмонгър е израснал в Америка, където има най-голямото чернокожо население в т.нар. “Първи свят”. И тези проблеми не могат да бъдат игнорирани от американски филм, правен от чернокожи творци, с почти изцяло чернокож каст. Уаканда е измислена държава, която има измислени проблеми, нетипични за коя да е истинска африканска нация. Фокусът единствено върху нея би бил умишлен ескейпизъм, за който всички, участвали в създаването на лентата, щяха да бъдат разпнати, а и не пасва на комиксовата история на героя. НО Килмонгър се бори за чернокожите, потискани по цял свят, включително Африка. Безспорно, филмът е правен за западна публика и това, че “злодеят” е американец, е както сюжетен, така и комерсиален избор. Но за мен фокусът не е върху САЩ. В смисъл, нека не забравяме, че с изключение на пролога, Черната пантера се развива изцяло в Африка и Корея.

За мен огромният социален принос на този филм е утвърждаването на чернокожи мъже и жени като смели, доблестни и благородни образи от една страна, и пълнокръвно развити, силно мотивирани анти-герои от друга. Независимо дали го осъзнаваме, или не, филмите са огледало на това как се виждаме или – по-често – как искаме да се виждаме. Киното ни “учи” към какво да се стремим и какво да идеализираме. За белите хора винаги е имало и винаги ще има огромно богатство от такива източници на вдъхновение и в това определено няма нищо лошо. Но ако се спрем за момент и помислим, ще си дадем сметка, че много други хора нямат подобен лукс. Да, чернокожи супергерои е имало и преди. Но колко? И какви са те? Черната пантера не е първият чернокож филмов супергерой, но това е първият филм, в който имаме такова невероятно богатство на чернокож актьорски талант, сценарий и визия, и именно това го прави толкова важен за тези сегменти от обществото, които не се виждат често в киното като нещо повече от гангстери, приятели на главния герой или първата жертва на убиеца. Ако Черната пантера не беше толкова добър, всичко в него щеше да си остане поредната “утешителна награда”. Но с това ниво на качество, той е нещо повече – символ.

Dr. Horrible: Съгласен съм, че винаги е хубаво да имаме различни персонажи от всякакви форми и цветове. В комиксите това е някак по-лесно, защото комиксовата вселена на Марвел има стотици, да не кажа хиляди персонажи – безкрайно море от образи. И много малко от тях изобщо успяват да се появят в игрална адаптация, камо ли пък като главни герои. И колкото по-разнообразни са те, толкова по-добре. Все пак мисля, че от Клоу (терористът от вторите Отмъстители, изигран от Анди Съркис) би се получил и добър главен злодей, точно за този филм – американски печалбар, който си мисли, че може да си развява коня навсякъде по света и да заграбва ресурсите на цели народи за лична изгода. Това за мен би дало повече смисъл на образа на Черната пантера – един разкъсан крал, който се опитва да запази независимостта на народа си в сложната съвременна геополитическа ситуация. Изобщо не бих го сметнал за ескейпизъм и точно това ми пасва в по-голяма степен на комиксовата история на героя. Но харесвам и историята, която получихме, по изброените от теб причини. Може би на едно по-базово ниво не съм напълно съгласен с имплицитната идея, че киното трябва да носи определени поуки, защото хората се учат от него. Но това е твърде широка тема, че да можем да я обсъдим подробно тук. Накратко мога да се съглася с думите на Робин Хоб, че не очаквам историята на дадено художествено произведение да ме научи на нещо. Важни са качествата на самата история. А конкретно в Черната пантера историята несъмнено има множество качества, които заслужават похвала.

Roland: Аз имах предвид по-скоро психологическия елемент на чисто подсъзнателно ниво, а не толкова умишлено “учене” или “послания”. Вече доколко киното има отговорност, свързана с този недоброволен акт на попиване… това е, както казваш, твърде голяма тема, и въпрос на който всеки творец поотделно трябва да отговори. За мен това, че противникът на Т’чала в Черната пантера е член на “онеправданите”, който е изгубил правия път, а не зъл колониален изрод, е плюс, а и мисля, че филм за “черни срещу бели” нямаше да се приеме добре от твърде много хора, но така или иначе, и ти си прав, че подобна история би работила перфектно с комиксовия първообраз.

А знаеш ли какво друго работи перфектно с комиксовия първообраз? Убийствена визия.

Dr. Horrible: Ето това е нещото, в което филмът е безапелационно впечатляващ. Не се сещам за друг блокбъстър от последните години, независимо комиксов или не, който да е изпълнен с такова многообразие от наситени цветове. Едва ли не всяка сцена от филма има своя собствена цветова палитра и всеки кадър е като експлозия от пъстрота. Изключително ме зарадваха и страхотните решения на отговорниците за костюмите – всеки персонаж в Черната пантера си има специфичен моден стил и това придава очарователна пълнокръвност на образите. Екзотичният афрофутуризъм стои прекрасно и вдъхва на филма неподправена автентичност.

Roland: Да, визията на Уаканда е епична! И не по напълно дистанцирания начин, по който различните идеи за „далечното бъдеще“ или разните космически опери го постигат, а много по-директно. Това е държава, която би могла да съществува, ако обстоятелствата в реалния свят се бяха случили по сходен начин. Екшънът също е на страхотно ниво. Ръкопашният бой е велик и носи този ритуален дух, който познаваме от историята и (кой знае доколко автентичните) филми за африкански племена. Особено впечатляващи са Окойе и другите членове на дора миладжи, чиито копия са смъртоносна поезия. Преследването с коли в Корея и финалното меле в Уаканда са приятно компютърни, но по начин, който забавлява и надъхва, а не дразни като зеленоекранните глупости във втората Матрица да речем. За мен обаче в техническо отношение най-впечатляващ е саундтракът. Черната пантера може да се похвали с мощен микс от хип-хоп и филмова музика, базирана на Африкански народни мотиви, която на моменти е толкова енергизираща, че след филма за пръв път от може би десет години първата ми работа беше да я издиря онлайн.

Dr. Horrible: Африканските мелодии бяха наистина прекрасни.

Roland: Смяташ ли, че имаше нещо, което пропуснахме да обсъдим?

Dr. Horrible: Искаше ми се да поговоря малко повече за качествата на филма като екранизация на вече съществуваща история. За мен лично беше леко изненадващо колко силно се различават персонажите във филма от това, което имаме като първообраз в комиксите. Една от по-дребните, но съществени за мен разлики, е промяната в роднинската връзка между Т’чала и кралица Рамонда. Във филма тя му е просто майка, но в комиксите Рамонда е втора съпруга на баща му, тоест реално му е доведена майка, а Шури му е полу-сестра.

Roland: Факт, това е доста сериозна промяна.

Dr. Horrible: Ще ми се да бяха запазили това в екранизацията. Много рядко в изкуството се срещат толкова топли и близки отношения между дете и доведен родител. Приемаме за по-естествено една жена да обича родните си деца, отколкото да обича доведените. А Рамонда винаги е била грижовна и обичаща майка и липсата на кръвна връзка прави нейната топлота още по-трогателна. Има и множество други разлики. В комиксите Накиа не е нито шпионин, нито бившо гадже на Т’чала, а петнайсетгодишно момиче, член на елитната му женска стража дора миладжи, което постепенно развива непозволено увлечение по своя крал и когато той се опитва бащински и загрижено да ѝ покаже, че няма как да сподели чувствата ѝ, тя изперква и се превръща в суперзлодейка. Килмонгър е местен националист от Уаканда и няма нищо общо със САЩ. Еверет Рос е неопитен младеж, прохождащ в кариерата на дипломатическо аташе, а не обигран кадър на ЦРУ. Самият Т’чала е доста по-компетентен владетел – той е изключителен стратег, способен да мисли десет хода напред, и освен това е гениален изобретател със специални познания в областта на физиката и модерните технологии. Вероятно филмовата версия би изглеждала нереалистично с толкова много способности, а и е явно, че част от тези качества са дадени на новата версия на Шури, но аз все пак скърбя, че поне част от тях не присъстваха във филма. Силно се надявам Отмъстителите: Война без край да покаже колко далновиден лидер и пълководец е този герой. И въпреки всичко гореизброено, смятам, че Черната пантера е в същината си добра адаптация. Сюжетите от филма нямат точен комиксов еквивалент, но лентата несъмнено носи духа на комиксите. Както и визията им. И неслучайно създателите са се постарали да вкарат толкова много от комиксовите имена, дори когато дават на тези персонажи различна история.

Roland: Да, трудно е да се екранизира коректно подобно произведение, особено с толкова проблемна тематика. Лично аз в повечето случаи съумявам да се абстрахирам от съществуването на първоизточника и се опитвам да преценявам дали новите филмови герои пасват добре на филмовата вселена. Не, че винаги успявам, разбира се. Но мисля и двамата сме съгласни, че дори и толкова променени, тези персонажи определено са великолепно попълнение към Марвелския кино-митос. Черната пантера за мен поне е в топ 3 на най-добрите филми на Марвел до момента, определено най-свежият и различен такъв от първите Пазители на галактиката насам, и не мога да опиша колко съм щастлив, че именно този герой получи толкова силна трактовка. Лична оценка: 9/10

Dr. Horrible: За мен топ 3 на Марвел са трите Капитан Америка, но да, и този никак не е лош 😀 Интересно, но не се подразних от това колко независим беше този филм от останалите в поредицата – това беше нещо, което силно ме отблъсна в Доктор Стрейндж, а тук стоеше добре, защото беше обосновано. И за пореден път много хубаво развива цялата киновселена, като ни показва още една непозната страна от нея. С всеки следващ филм се затвърждава усещането, че в този измислен свят има практически безкрайно разнообразие, и това е изключително радващо за мен като фен. Едва излязох от киносалона, а вече нямам търпение за следващия епизод! Лична оценка: 8/10