Атомна блондинка

Атомна блондинка е самостоятелният режисьорски дебют на Дейвид Лейч, каскадьор и координатор на каскади в редица продукции, който явно наскоро е решил да се преквалифицира в режисьор и е неспоменатият в надписите втори човек зад култовия Джон Уик. Освен това филмът е адаптация на комикса The Coldest City на Антъни Джонстън и Сам Харт, та и комиксовото влияние, и интересите на Лейч към внимателно хореографирани екшън сцени, си личат.

Действието се развива през ноември 1989 в Берлин, в навечерието на краха на Берлинската стена и края на Студената война. Британски таен агент под името Джеймс Гаскойн (Сам Харгрейв) бива убит от отцепил се агент на КГБ заради микрофилм с имената на всички активни западни агенти в СССР. След превъртане 10 дни напред ставаме свидетели на агент Лорейн Броутън (Шарлийз Терон), потопила насиненото си тяло във ледена вана с изглед към Биг Бен, която след това се явява на разпит-рапорт в MI6. Разбираме, че тя е трябвало да се сдобие със списъка, да предотврати евентуалното разваляне на дипломатическите отношения между Запада и Изтока и да изобличи двоен агент на Короната в Берлин. Разбира се, съдейки по израженията на началниците ѝ, не е успяла. Отново се връщаме 10 дни назад във времето и проследяваме мисията ѝ, с редовни подмятания, цигарени паузи и увъртания от страна на Броутън в стаята за разпит. Ако сюжетът ви звучи леко омотан и амбициозен за летен филм, то най-вероятно сте прави.

Темпото на развитие е относително бавно в началото и с повече пестеливост от страна на сценаристите, лентата спокойно можеше да е час и половина вместо два. Уви, цялата рамка с разпита в MI6 не допринася кой знае колко към филма, освен че служи като връзка с финала. Въпросният едновременно ми хареса и ядоса, и е потенциален минус за други зрители, които биха се раздразнили от развоя, в който една фракция излиза на върха за пореден път. От началната сюжетна постройка, повествователната нишка се вие и усуква като огромна стоножка и след един момент става трудно да се проследи кой сегмент и кой крак къде е. Тази сюжетна амбициозност не е задължително лошо нещо и не съм съгласен с критиките, че сюжетът е напълно неразбираем и ненужно заплетен. Многобройните увъртания са едновременно сред слабите и силните страни на филма, защото при все споменатото объркване от множеството имена, двойни агенти, планове и контра-планове, тези елементи спомагат за изграждането на хаотичната атмосфера в света на разузнаването в Берлин по това време. Не че филмът е точна историческа репрезентация на шпионската работа по времето, но не е и съвсем типичният шпионски блокбъстър тип Кингсмен или Джеймс Бонд. По-скоро е смесица между по-реалистичния привкус на роман на Джон льо Карe и свирепото насилие на Джон Уик.

Тази сравнително необичайна за лятно попълнение в жанра комбинация е подсилена от синия филтър и десатурираната цветова гама на филма. Всичко изглежда леко убито и сиво, а за контраст на това служат ослепителните неонови светлини на нощните клубове и улици на Западен Берлин. Има няколко страхотни мащабни кадъра на известни гледки от Берлин, които в комбинация с костюмите на хората по улиците и на тези, част от ъндърграунд културата от двете страни на стената, допринасят за усещането за конкретно място и време. В тази връзка, музикалното оформление е сред най-големите попадения на филма, с шепа композирани теми и щедро разпръснати осемдесетарски хитове – от “Blue Monday” на New Order в началната сцена през „Cities In Dust“ на Siouxsie and The Banshees до „Stigmata“ на Ministry. Освен това са включени няколко немски песни от ерата, като „99 Luftballons“ на Nena, в сцена с разпит, включващ креативна употреба на скейтборд. Изобщо, песните в саундтрака са качествени, сполучливо доизграждат и уплътняват тона на филма и са добре подбрани спрямо отделните сцени и персонажи, особено протагониста.

А тя е разкошна. Да, Лейч явно няма интерес в особено изграждане на многопластови персонажи и междуличностни шпионски интриги а ла Tinker, Tailor, Soldier, Spy при все повърхностните сходства, но образът на Терон е охарактеризиран много добре по чисто екшънов начин. Малко други касови актриси биха могли да предадат излъчването на ледена кралица и същевременно да попълнят всичките физически изисквания на ролята и да изпълняват сами екшън сцените и каскадите. Лорейн не върши много истинска шпионска работа, но това не е и целта на филма, при все че първата третина може да подлъже зрителите. Приятна изненада спрямо жанровото статукво беше, че когато стана време за неминуемата секс сцена с друг агент (уж) за информация, това не е ухиленият, невестулчест британец Дейвид Пърсивал (Джеймс Макавой, страхотен както винаги), а френската новобранка Делфин ЛаСал (София Бутела, от новата Мумия). Актьорите нямат особено сложни роли, но всички се справят на ниво, включително Тоби Джоунс и Джон Гудман, които играят началниците, разпитващи Лорейн.

Както обаче вече казах, фокусът не е в това, а в разкошните експлозии на насилие, които представляват бойните сцени във филма. Лейч и операторът му Джонатан Села формират страхотно дуо, като Лейч очевидно използва предишния си опит като каскадьор, за да създаде умерено реалистични, но вълнуващи сцени. Лорейн, а и всички други във филма, използват мръсни номера, лакти, ритници и се борят със зъби и нокти. Откъм екшън най-много ми хареса, че за разлика от много други холивудски продукции с главни женски героини, тук на Лорейн не ѝ е спестено нищо и не остава само с естетичната драскотинка на лицето в края на филма. Замислете се кога последно време сте гледали екшън дори с главен мъжки персонаж, в който той да изглежда реалистично уморен, насинен и наранен? В Атомна блондинка всички бойци са обикновени хора, не терминатори – уморяват се, задъхват се, покриват се със синини и продължават да се бият. Това създава приятно чувство за реализъм, особено в гвоздея на филма – one shot единадесетминутна (!) екшън сцена, в която перспективата се сменя без прекъсване между Лорейн и опонентите ѝ и следва всяко тяхно движение, залитане и строполяване. Отдавна не съм излизал от киносалона толкова доволен от ръкопашен бой в американски екшън филм.

При все влачещото се на моменти темпо и свръхупотребата на lens flare, кадри на белези и неон, ако ви се гледа див екшън с тонове стил, страхотна операторска работа, добри изпълнения, много надцакване и шпионски привкус, тогава препоръчвам Атомна блондинка с два вдигнати палеца.