Stories Untold

Stories Untold е първата „пълнометражна“ игра на шотландското инди студио No Code Games, след една мобилна игра и още една създадена за game jam игрица, сложила за основата на отрочето, което ще обсъдя тук. Играта е текст адвенчър с леки пъзел елементи и се минава за един-два часа, в зависимост от запознатостта с въпросния жанр (или три, ако като мен играете пъзели бавно).

Играта е хорър антология, съставена от четири на пръв поглед бегло свързани сегмента, като след минаването на всеки един се отключва следващият. Освен това се пръска по шевовете от аудио-визуална осемдесетарска носталгия, което се пренася и директно в геймплея. В първия епизод, The House Abandon сядате на бюро пред своеобразна имитация на стар персонален компютър тип Commodore 64 и заигравате текст приключението The House Abandon, в което управлявате млад човек, завръщащ се у дома след дълго отсъствие. Атмосферата е носталгично безобидна, до момента, в който не накарате игровия персонаж да се качи до детската си стая, където на бюрото го очаква стар персонален компютър и касетка с – да, познахте! – играта която играете. Щом напишете >play game, става токов удар и при рестарт на компютъра заигравате друга, зловеща версия на играта, а атмосферата в къщата около вас започва да съответства на нея. Във втория епизод пък извършвате неетични експерименти с неясна цел върху загадъчен артефакт и така нататък. Ако разкрия повече, бих развалил преживяването, така че ще добавя още само, че макар и цялостният финал на играта да влошава до някаква степен впечатлението от нея, сюжетите на отделните сегменти са разкошни.

Геймплейно, играта се усложнява във всяка следваща част и ако в първата трябва само да минете през текстовото приключение, във втората трябва да калибрирате старинна техника с копчета и шайби до определени стойности, което не е трудно, но е пипкаво. А в третата декодирате радио съобщения чрез консултация с микрофишен наръчник, пълен с програмни команди и таблици на фонетичната азбука на НАТО. Като цяло механиките на играта, доколкото има такива, уцелват златната среда на занимавка с лека доза на предизвикателство и игра на памет. Тук обаче трябва да се оплача от твърде базовото ниво на програмиране, вложено в текст адвенчър частта на играта – налага се човек да пише твърде конкретни команди като >go inside your room, защото играта не разпознава съвсем обикновени контекстуални команди, дори когато в предишния параграф е указан само един интерактивен предмет. Така дори >go in не работи в ситуация, когато се намирате пред една-единствена врата. Още по-дразнещо е, когато използвате същите думи и фрази, зададени от самата игра в разказа, а тя не ги разпознае.

Встрани от това обаче, трябва да отбележа колко разкошен е самият процес на работа с поставените на бюро пред теб инструменти от различните епизоди – примитивното скърцане на CRT монитора, докато зарежда главният екран на The House Abandon, тракането на клавишите във играта, когато пишете, белият шум по радио честотите, заплашителното бучене на генератора за сигнали… звуковият дизайн си казва думата тук, както и в цялостния амбианс на играта. Впрочем наетите актьори вършат чудесна работа с озвучаването, особено в по-драматичните сцени. Кадърната работа с Unity енджина, която спомага механичният и цялостният арт дизайн да блеснат в пълна светлина, също прави добро впечатление и доказва отново, че енджинът е напълно способен на красоти в подходящите ръце и не заслужава лошата си репутация.  И тук идва задължителното „но“ – при все страхотното визуално оформление и гладкия през повечето време фреймрейт, изпитах сериозни спадове в кадрите в трета и четвърта част в сцените с много particle ефекти, което ми казва преди всичко, че играта не е оптимизирана съвсем добре. При все това, No Code Games успяват чрез съчетание на аудио и визуалните елементи да придадат на старите аналогови технологии чар, примесен с усещане за странност и нередност, което подсилва хорър атмосферата на играта.

Хорърът пък е силен в по-голямата част от играта, защото писането е добро – както във вътрешните наративи, които играете, така и в цялостната конструкция на играта, изразните средства и стила. Има лек привкус на camp, както може да се очаква от нещо, ситуирано във и вдъхновено от този период, но без да влиза в разрез с тона на играта. Въпросният успяваше да ме вкара в умствената настройка, че аха-аха ще изскочи най-накрая озъбен дзвер и ще ми изкара акъла, но не би. Играта разчита на играча да се изплаши сам от събитията и разкритията, комбинирани с атмосферата. Няма нито един враг или jump scare. Друг плюс е, че играта не използва осемдесетарските алюзии към фантастика, хорър антологии и старинна техника просто за да има Vangelis-оподобни синтезаторни тонове и странни правителствени експерименти. Съвсем обратното, цялата естетика е свързвана с сюжета на играта и критиката ѝ към ескейпизма. Творението на шотландците от No Code ми напомни за The Cat Lady с начина, по който обвързва фантастичния си хорър с ужаса на нещастието и липсата. Макар че към разкритията на финала и преобръщането на играческите очаквания могат с чиста съвест да се отправят критики за клишираност, за мен драматичната и тематична тежест на развръзката бяха достатъчно силни за да съм най-вече доволен, ако и леко раздразнен.

И така, с фреймрейта, малките геймплейни и сюжетни проблеми наум, все пак чистосърдечно препоръчвам играта на всички почитатели на интерактивната фикция, текст адвенчърите и хоръра, както и просто на добрите истории.