Дизайнер: Гари Арант, Джъстин Гари

Продължителност: 30 минути

Брой играчи: 2-4

Механика: декбилдър

Издател: Stone Blade Entertainment, Ultra PRO

Shards of Infinity е стандартен, но шлифован декбилдър, и от това следват две неща – първо, ако сте запознати с този тип игри, чието начало бива поставено през 2008 г. от свръхпопулярната Dominion, то отрочето на Гари Арант и Джъстин Гари (един от създателите на друг популярен декбилдър – Ascension) ще ви предложи минимално количество изненади. Второ, макар уау факторът да не превърта километража, Shards of Infinity е добър избор ако желаете да разнообразите колекцията си или да започнете такава, защото правилата му са простички и добре описани, битките са относително бързи, а оформлението е прилично.

Нека отметна историята и сетинга, които за повечето подобни игри така или иначе са подправка – човечеството създава някаква ужасяващо мощна джаджа с гръмкото име Infinity Engine, която му позволява да изкривява реалността… каквото и да значи това. Инженерите на въпросния двигател обаче се опияняват от силата на свое разположение, поробват обикновените хорица и след като масите се вдигат на бунт срещу нърдовете, Infinity Engineа е унищожен, а отломките от него (shards) се посипват върху Земята и заличават голяма част от населението ѝ. Резултатът е възникването на четири генерични фракции – техномонаси, които обитават основно дигиталните селения, киборги, които извличат най-доброто от съюза между човека и машината, вегани, които искат всичко да се покрие с дървета и маргаритки, и едни лилави, чиято цел не ми стана съвсем ясна. Следва война и вие влизате в ролята на шефче на някоя от страните.

Макар уж да имате избор лидера на коя фракция (character) да контролирате, това, поне на този етап, няма никакво отношение към геймплея – тоест, разликата между тях е единствено козметична. Представете си чудовищата в оригиналния King of Tokyo, даже с въртящите се броячи отстрани. Условно картите също принадлежат към една или друга фракция, но тъй като нямате ограничение в купуването и използването им, тестето ви почти винаги ще съдържа съюзници от няколко или дори всички замесени страни. В самите ефекти върху картите прозира опит за „специализация“, като сред лилчовците например ще откриете най-сериозния атакуващ арсенал, а пък съюзниците на екоактивистите най-често ще ви дават възможност да се лекувате.

Качеството на компоненти бива – картите са средно качество и вероятно ако играете често ще се нуждаят от протектори, големите персонажи с броячите са удобни. Самите изображения не са лоши сами по себе си, но стилът е нищо и половина и имам чувство, че половината фантастики в световен мащаб изглеждат подобно.

Несъмнено най-стабилната част от играта е геймплеят и особено неговият баланс. Макар това да е очаквано, предвид неособено големия брой карти към момента (88), Shards of Infinity позволява да опитвате различни стратегии и като че ли всички от тях работят при определени обстоятелства и реакции на противника ви. Тук вмятам, че макар официално да позволява до четирима участника, играта работи най-добре с двама. Имате възможност както да опитате веднага да се хвърлите към гърлото на опонента, така и да играете изчаквателно и да трупате сила или компонентите за зашеметяващо комбо.

По-особен елемент в играта е т.нар. mastery на героя ви, което имате възможност да повишавате и което отключва допълнителен или по-силен ефект на доста от картите в играта. Най-типичен пример за това е една от първоначалните ви карти – Infinity Shard. Отломъкът причинява мижавите две поражение в началото, но на определени нива mastery засилва болката, докато достигне максимума си, където поражението му е безкрайно – тоест, изтеглянето на тази карта при 30 mastery означава автоматична победа.

Самите ходове са простички – винаги в началото им държите по пет карти, а на масата пред вас винаги ще има шест общи карти, които може да купите. Купувате, удряте противниците, лекувате се, теглите нови карти и изпълнявате каквито там ефекти държите, след което теглите нови пет карти, а тестето ви непрекъснато расте и (надявате се) става по-силно. Когато точките живот на някой достигнат нула, той напуска съревнованието.

В структурата на Shards of Infinity са намерили място и някои по-тънки механики, като например възможността да купувате шампиони, които сваляте веднъж и ползвате всеки ход, докато противникът не реши да унищожи (ако притежава тази възможност, разбира се) или да изиграете веднага купената от вас карта тип mercenary, което не я добавя към тестето ви, но пък ви позволява да получите ефекта веднага, а не да чакате милостта на късмета да я извърти в ръката ви.

Крайната оценка отразява характера на Shards of Infinity, който е далеч от разтърсващ, но е напълно достатъчен да го поставя на масата за някой скоростен сблъсък. Аз лично натрупах няколко часа в приятната му компания и дори с умерено нетърпение очаквам първото разширение на играта през октомври.

Оценка: 6.5/10