High Society

Райнер Книциа е име, което всеки колекционер на настолни игри ще чуе рано или късно, независимо от „стажа“ си – със своите около 600 заглавия германецът e сред най-продуктивните дизайнери в индустрията. Запазената му марка са сравнително семпли, слабо тематични игри със солидна математическа подплънка, естествено наследство от доктората му по математика. Една от тях, леко пипнатият вариант на Генерал/Yahtzee, Age of War, е чудесна за начинаещи и отбелязва всички тикчета, характерни за Книциа. Обектът на настоящето ревю High society е типичен представител на дизайна на Книциа, но в същото време е по-тематична и сатирична в механичен смисъл, отколкото може би изглежда първоначално.

High Society e ново издание на игра от 1995 г., в която играчите поемат ролята на разточителни богаташи. Целта е водене на възможно най-охолен живот чрез наддаване за различни луксозни предмети или дейности, достойни за самозвания каймак на обществото. Луксът може да включва нещо стандартно, например дрехи, изработени от скъп шивач, или нещо по-префърцунено, като безцелно плаване с яхта. Всички тези обекти на наддаване са разпределени в 16 карти размер Таро, като десет от тях носят от 1 до 10 точки престиж (валутата на играта), три умножават натрупания престиж по две и три представят глуповати и нежелани ситуации с различни негативни ефекти. Наддаването се случва с 55 карти стандартен размер, по 11 за всеки играч, на които има суми от 1000 до 25 000 франка.

Самата игра започва, когато хубаво размешаното тесте големи карти се постави с лице надолу в средата на масата и играчът, цепил картите, зададе началния залог. Оттам наддаването се върти по часовниковата стрелка, като естествено не може да участвате в наддаването, ако не увеличите сумата на човека преди вас. Също така не могат и да се прибират карти, поставени на масата. Да кажем например, че сте заложили 2000 франка за нещо, но след това решите да вдигнете залога до 5000 – трябва да добавите една или повече карти, няма я опцията да приберете двете хиляди и да заложите директно с картата за пет. Разбира се, може по всяко време да се пасува, при което въздържалият се играч прибира парите се. Когато някой се окаже с най-голям залог и спечели дадена карта, следващият рунд започва от него. Тук навлизат и трите карти с негативни ефекти, при които, за разлика от другите, наддавате, за да не ги вземете, тъй като предлагат най-голям мегдан да прецакате или да подлъжете другарчетата – първият пасувал взима картата с негативния ефект (например Scandale!, която разделя престижа ви наполовина), но съответно всички други са длъжни да платят заложените суми.

Ритъмът на High Society е разчупен допълнително от факта, че тя може да свърши почти веднага – краят ѝ настъпва, когато последната от четирите карти с тъмнозелен фон бъде открита. Следва точкуването, но с една уловка – играчът или играчите с най-малко пари биват автоматично низвергнати от висшето общество, независимо от събрания престиж, и в класацията остават само скъперниците тактици.

Не е светоизместваща концепция, но както други произведения на Книциа, е стегната и добре изпълнена. Игрите са бързи, отнемат петнадесет до към тридесет минути и High Society успява да обвърже темата и механиките си по доста смислен и почти неусетен начин. Чрез наложеното отношение към парите, вещите и другите хора играта сатиризира по приятен лековат начин богаташите и повърхностния им начин на живот и мислене. Зависи и с какви хора играете, но съдейки по мнения от приятели и от Интернет, усещането за леко напрежение и постоянно следене колко пари даваш и къде и колко харчат съперниците ти не се е появило само при мен.

В добавка към това, играта показва как често играчите, които го раздават ларж, се оказват без пукната пара, защото с лека ръка са си купували картини или скулптури, които дори не разбират (една карта се казва просто Objet d’Art, без да е уточнено конкретно произведение). Самият дизайн ви вкарва в уловка-22, където сте длъжни или да харчите повече и повече пари, отколкото реално имате, утешавайки се с красивите си вещи, или като чичо Скрудж с болка в сърцето да следите къде отива всеки грош и да се окажете демоде смешник. Разбира се, поради филър природата ѝ, High Society понася и да я играете с пълна насмешка.

Към темата и механиките на играта допринасят и разкошните рисунки на Medusa Dollmaker, които са естетически издържани в стил art nouveau и съумяват едновременно да предадат изкусителността на изобразените луксове и да предоставят мишени за подигравка чрез красивите празноглавци, изрисувани по картите. Артът изпъква още повече при сравнение с предишни издания, повечето от които имат забележително скучни рисунки. Самите карти са добре направени, макар в „инсърта“ в кутията паричните карти често да се поразпиляват. Както повечето игри със засилена употреба и размесване на карти, препоръчително е да се използват протектори.

Ако трябва да посоча проблеми, неясната на едно-две места книжка с правила е един от тях. Когато се брои кой има най-малко пари, не ми е съвсем ясно коя разлика е смислена и коя не – в игра с познати аз имах най-много останали пари и умерено количество престиж, докато единственият друг оцелял елиминацията имаше много повече престиж от мен, но и с около 20 000 франка по-малко, та не бяхме сигурни кой се предполага да спечели. Встрани от това, нещо, което може и да е плюс или минус в зависимост от играчите и вкусовете, е усещането за несигурност кой всъщност ще излезе начело, освен ако не сте експерт в такъв тип игри и не броите всяка една карта, която опонентите ви плащат. За мен лично е приятно да играя с полу-изключен мозък, тоест да следя развоя на играта, но без да се противопоставям на усещането за случайност, което допринася към тематиката. Друг лек минус е броят играчи, тъй като се случва да не мога лесно да събера достатъчно хора (играта се усеща най-добре с четирима или петима души, но и с трима не е зле).

В заключение, High Society няма да е главната атракция на която и да е сесия настолни игри. Но въпреки малките проблеми е чудесна езиково независима игра, която минава неусетно в шеги, надцакване и любуване на красиви рисунки. Страхотна е за разпускане между по-сериозни заглавия или дори просто когато скучаете и имате трима-четирима другари подръка. Мисля че не е и нужно нещо повече за един успешен филър. Така че я препоръчвам, освен ако случайно не мразите игри с главна механика аукцион. В България може да се намери и поръча в boardgames.bg, магазин Фантасмагория и Pikko Games.