Her Story

В една своя статия Чайна Миевил много точно заявява, че кримката е жанрът, който предоставя предимно незадоволителни заключения на сюжетите си и това е втъкано в ДНК-то на формата. Дължи се главно на факта, че класическият детективски роман с фокус върху разгадаване извършителя на дадено престъпление губи пара, когато на публиката бъдат отнети различните пермутации и варианти на мотиви, самоличности и методи. Иначе казано, щом ѝ бъде сервирана „истината“. Това в моя опит важи еднакво силно в литературата и киното, а във видео игрите – още повече, предвид изключително плахите попълзновения в този жанр (сред които разбира се, най-известна е L.A. Noire). Е, Her Story до някаква степен страда от същият вроден дефект, но не само успява да поддържа играча на нокти през по-голямата част от игровото време, но съумява да предложи добър и умерено изненадващ завършек и на драматичната, и на детективската си части.

Her Story е заснета, написана и кодирана от британеца Сам Барлоу (Silent Hill: Origins и Silent Hill: Shattered Memories), който напуска компанията Climax Studios и започва работа в инди сферата заради цялостно разочарование от AAA индустрията, а и защото е вдъхновен от заглавия като Year Walk и 80 Days. Играта представлява интерактивна фикция, но в сравнително по-фрагментарен формат от обичайното за текстовите представители на жанра и с добавен видео елемент. Играчът поема ролята на неизвестно лице с получен достъп до стари полицейски записи от разпити. Проблемът е, че записите са от 1994 година и поради проблеми с Y2K са разкъсани и разбъркани в базата данни на остарелия архивен полицейски компютър. Вашата задача е да гледате кратки клипове с разпити на заподозряна в изчезването на съпруга си жена, и да сглобите кохерентен наратив.

В тази си дейност обаче сте ограничени от поостарелите софтуер (операционната система чисто визуално прилича на микс от Windows 98 и тогавашен MacOS) и хардуер на компютъра – може да задържате до 232 мб видеоклипове в настоящата сесия и няма начин наистина да ги подредите в хронологичен ред. Освен това при търсене на ключови думи излизат само до пет възможни клипа, независимо от броя резултати. Чисто геймплейната част на играта се свежда до внимателно наблюдаване и слушане на откъслеците от разпити, за да използвате споменато име, словесни тикове или повтарящи се думи (примерно „Eric“, „arrest“ и т.н.) в търсачката на базата данни, откъдето да намерите още записи. В началото тръгнах дори с тефтер да отбелязвам датите и часовете на разпитите, заедно със забелязани особени подробности в разказваното от обекта на разпит, както и различни несъответствия между ситуацията и тона на гласа или определени реакции, но доста бързо се отказах. Стига да се потопите напълно в историята и артефактите на VHS записите, ще успеете да сглобите и поддържате мислен ред на събитията и да развивате и отхвърляте по няколко хлабави хипотези в броени минути с всеки къс нова информация от следващите клипове.

А за да стоите залепени пред монитора и да се занимавате с тази пипкава квази-детективска работа, спомага изключително добре написаният сюжет и персонажи. Стилът е донякъде типичен kitchen-sink реализъм, голямо внимание се обръща на битовите детайли и реалности на двамата отдалечени съпрузи – работата на мъжа (Саймън) като стъклар, яловостта на жената (Хана) и стереотипното им сиво съществуване като членове на британската работническа класа. Детайлите, които научаваме от Хана за нея и за другите персонажи, пречупени през собствената ѝ призма, успяват къде с бързи щрихи, къде с повече внимание, да обрисуват сравнително плътни персонажи, което е похвално в толкова камерна творба. Встрани от прозаичните ежедневности, играта има и жилки на трилър с леко unheimlich елементи, но уви, да разкрия повече, би било наистина непростим спойлер. За въпросната атмосфера спомага и меланхоличният амбиентен саундтрак, който често сменя музиката според интензитета и настроението в даден клип. Her Story също така се интересува силно от теми като семейния дълг, силата на семейната сплотеност в лицето на трудностите,  родителската немарливост и контролиращо поведение и други, и ги илюстрира по нюансиран, а не черно-бял начин.

Разбира се, нищо от това не би имало значение без актьорската игра на музикантката Вива Зийфърт и умелия монтаж на Барлоу. Макар Зийфърт в един-два момента да не изглежда съвсем убедителна в ролята, сравнително бързо разбрах, че това, което мислех за неконсистентности в изпълнението или жестомимиките ѝ, реално са съвсем целенасочена част от хронологичната и цялостна дезориентация на играта. А и „непрофесионалната“ природа на актьорската игра на Зийфърт добавя известно усещане за достоверност, в най-добрите традиции на реализма от типа Проектът „Флорида“ и Аз, Даниел Блейк. Ако монтажът принципно внася определен ред и перспектива, тук разкъсването на записа внася привидно безредие, което обаче крие своя вътрешна логика. Във всеки случай режисурата и монтажната работа на Сам Барлоу се допълват чудесно. Ще дам един пример – ако точно в момент на несигурност от страна на Хана записът прекъсне рязко, играчът няма как да знае дали ще открие следващия подред клип след две минути или половин час, когато потенциално ще е забравил за неловката пауза. Това води до наслагване на по-дребни и по-големи „Еврика!“ моменти, когато осъзнаете нещо, което е било точно под носа ви или стигнете до някое от големите разкрития (бих казал обрати, но предвид фрагментацията на сюжета, не мисля, че е съвсем точно). В един от въпросните съвсем откровено ахнах с глас и се плеснах по челото.

Визуално играта е чудесна, интерфейсът наистина ми навява носталгия за моите ранни детски мигове с компютъра вкъщи, а VHS-филтърът добавя приятен привкус на клиповете, но е и напълно опционален, както са и субтитрите. Уви, тук трябва да спомена единият минус на играта, а той е наличието на няколко изключително неинтиутивни ключови думи (някои и в комбинация с пунктуация). След безуспешни усилия в продължение на тридесет минути най-накрая се предадох и използвах подсказки от Интернет. Освен това към края на играта намирането на неизпробвани ключови думи става една идея по-пипкаво, отколкото трябва.

И въпреки тази геймплейна слабост Her Story наистина е страхотна наративна игра с изключително единство между отделните аспекти, впрегнато успешно в изпълнение на главната идея. И както вече споменах, финалът доставя една последна тръпка на разгадана мистерия. Ако написаното буди интереса ви поне малко, препоръчвам я чистосърдечно, за тази цена и времетраене би било срам да пропуснете.

 Всички скрийншотове, използвани в статията, са авторски.