Разработчик: SeithCG

Издател: SeithCG

Имало едно време един свят, населен от най-различни животни, които обаче ходели и говорели като хора – плъхове, мишки, белки, порове, язовци… Но над него надвиснала заплахата от унищожение, мистичният Зелен пламък, който в крайна сметка бил сразен от кралското войнство на плъховете. Имало едно време в този свят и едно мишле, което обикаляло навред и развличало останалите с песните си, а съпругата му  им танцувала – докато един ден не били разделени от зъл барон-плъх.

Влизаш в ролята на това мишле. Трябва да спасиш любимата си. Знаеш, че е някъде там и малкото ти сърчице се свива от тревога. Враговете са навсякъде, по-големи, по-страшни и много по-коварни от теб. А ти си затворник в мрачна килия, уплашено мишле, което трябва да извърши геройства. Това са светът и предисторията на Ghost of a Tale.

Ghost of a Tale е stealthadventure игра, в която основната движеща сила е историята. Разработена e почти изцяло от един човек, Лионел Галат, известен още като Seithаниматор със солидна кариера в гиганти като DreamWorks и Universal Pictures. Докато работата му там го поставя начело на анимирането на Аз, Проклетникът, например, то създаването на Ghost of a Tale е по-скоро малък, личен проект, в чието разработване е вложил много чувство. 

Играта е представител на набиращата все по-голяма популярност категория произведения на независими разработчици, които обаче успяват да създадат нещо иновативно и качествено. В случая Галат си е поставил за цел нелеката задача да създаде игра с качеството на AAA-заглавие. След успешно финансиране в платформата Indiegogo за скромната сума от 45 хиляди евро, може да се каже, че е успял. Истината е, че за да намали разходите и времето за разработка, където е можел да спести работа, той го е направил. Липсва каквото и да е озвучаване на героите, вместо анимации по време на разговорите има променящи се техни портрети, а и често се налага да се връщаш назад по нивата, понеже броят им е малък. Това обаче по никакъв начин не отнема от чара на Ghost of a Tale, дори напротив. Тя е приказна и топла, с много добре изпипани детайли, симпатични герои и безпрецедентно сладък главен персонаж, в който и най-закоравелият геймър ще се влюби моментално.

След като пуснем играта, най-напред прави впечатление прекрасната графика. Детайлна, пъстра и красива, тя използва голямо разнообразие от техники като динамично осветление и сенки. Още по-забележителни обаче са супер-плавните и реалистични анимации на героите. Тук опитът на Галат като холивудски аниматор се проявява в пълния си блясък. Графиката в една игра е най-явният признак за това дали е AAA-заглавие и тук авторът постига целта си – Ghost of a Tale е поне на нивото на най-скъпите заглавия на пазара, ако не и по-добра от повечето.

Приключенията на Тило (така се казва мишокът–бард от въведението) започват, както споменахме, като затворник в крепост, из която патрулират големи и страшни на вид плъхове, а той трябва с комбинация от търпение и бързо притичване от ъгъл до ъгъл да си проправи път към свободата. Търсенията на Тило го отвеждат до интересни второстепенни герои, едни смешни, втори романтично-тъжни, трети прикрити и коварни.

Основна сюжетна линия, освен бягството от затвора, е търсенето на любимата му. Макар тя да не участва пряко в приключението, усещането за нея и нежната обич, която главният герой храни към съпругата си, са особено осезаеми и внасят доза простичка, но много приятна романтика, която не изглежда натрапена или досадна, а носи чувство на уют и добрина.

Въпреки предимно лекия приключенски тон на историята, едно по-внимателно вглеждане в нея ще ни разкрие множество други теми. Те са засегнати, макар и в малка степен, от останалите герои и тяхното минало, както и описанието на света и събитията в него. Такива теми са страхът пред смъртта, търсенето на себе си, наследяването на греховете на предците ни, жестокостта над по-слабия, неравенството и борбата за свобода, забвението на отминалите времена и дела, страха да признаем грешките си… Освен това, играта е наситена с приказност, а диалозите между героите са изключително остроумни и приятни. Присъстват няколко мистерии и неочаквани свежи обрати, а всичко това ни кара да изпитваме пътя през историята като преживяване на нещо почти истинско. Ghost of a Tale е фантастично приключение, на което трудно ще се наситите.

Освен главния герой мишок и внушителните пазачи плъхове, в Ghost of a Tale срещаме редица други животни – паяци, стоножки, свраки и жаби, все уникални посвоему, а страховитите врагове, срещу които Тило се изправя, са направени така, че да изглеждат наистина страшни в очите на мишле.

Точно перспективата на главния герой вероятно е най-очарователният аспект на играта, това, което я отличава. Тило не е смел герой, който мачка враговете си наред, нито пък е могъщ пълководец или изкусен убиец. Ghost of a Tale сваля гледната точка на играчите на нивото на най-малкото и уязвимо същество – мишка-затворник. Вкарвайки ни в света на слаб, малък и безобразно сладък герой, играта постига нестандартна визия и рядко срещана възможност да ни вкара в кожата на създание, което да ни научи на нещо за съпричастността и емпатията. От Тило също така обаче можем да научим и много за смелостта и решителността, от която се впечатляват не само останалите персонажи в играта, но и ние пред мониторите.

Геймплеят е доста простичък и непретенциозен, но пък приятен и ангажиращ. Промъквате се из крепостта на Дуинлан и околностите, докато избягвате плъховете-пазачи. Събирате предмети, изпълнявате задачки за различните други герои. Провеждате доста разговори, които макар и рядко имат реален ефект по-нататък, носят някаква интерактивност. Има още доза платформинг и пъзели, както и откриване на скрити места и предмети. Налична е система за вдигане на нива, които обаче единствено ви дават повече живот, както и няколко умения, за отключването на които ще трябва да изпълните специфични мисии. Събирането на разнообразни костюми, свързани с историята, също е част от играта и то не само козметична. Така например може да  откриете броня, която ви позволява да се придвижвате необезпокоявани из крепостта. Това обаче идва в по-късен момент, когато вече сте обиколили почти всички места с пазачи. Локациите са красиви и атмосферични. От дълбините на затвора, през наблюдателни кули или забравени гори – всичко е направено с вкус и, честно казано, изкушението просто да се разходиш из някое ново място е голямо. Интересен акцент е събирането и съчиняването на песни – все пак Тило е бард. Всяка от тях има своя мелодия, която той „изпълнява“ в различни моменти от играта, и това допринася изключително много за прекрасната атмосфера. 

Макар разработчикът да препоръчва игра с контролер, управлението с мишка и клавиатура се оказа по-удобно заради по-лесната работа с камерата, но във всеки случай цялостното управление е просто и интуитивно, усвоява се бързо, а и играта рядко изисква светкавични реакции, като залага повече на съобразителност и добре премерени действия.

Фонова музика липсва – вероятно една от жертвите на ограничения бюджет. За сметка на това присъстват доста други фонови звуци. На това може да гледаме и като на тематичен елемент, защото музиката присъства само под формата на мелодии на песни, които Тило изпълнява. Тук може би е единственото нещо, което наистина липсва в този аспект – вокалите са всъщност само под формата на текст.

Ghost of a Tale е страхотно изпълнен проект, в който видимо е вложено много старание и усилие. Песните, местата, героите и техните истории, леката музика – всичко работи в прекрасен унисон и потапя играча в истинска приказка.

Единственият минус е краткото времетраене. Изиграхме я за около 25 часа (14 часа чисто игрово време) и определено имахме усещането, че историята тепърва започва. Вероятно това се дължи на ограничения бюджет или евентуално планираното продължение. Което и да е от двете, искаше ни се още от света на фантастичните зверчета и приключението на Тило – мишока бард.

Към момента Ghost of a Tale е налична само за Windows PC, като версиите за PlayStation 4 и Xbox One се очаква да излязат на пазара тази година.

Оценка: 9/10