Dream Home

Човек и добре да живее, в някакъв момент минава трийсетака и почва да се замисля за свиването на (семейно) гнезденце. И тогава осъзнава, че намирането на перфектното такова е свързано с много бъхтене, безкрайни срещи, четене на стотици обяви и примиряване с факта, че то просто не съществува. Не и в тази реалност. Следва период на отчаяние, примирение и гледане на клипчета с котки в youtube. Но откакто е собственост на злата империя Google, Youtube започна да предлага свързани клипове и така от клик на клик човек попада на Dream Home. Гледа, харесва и поръчва. И се сдобива с възможността сам да съгради мечтания дом, при това във свирепа битка весела надпревара с до трима приятели.

Да, ако още не сте разбрали, ще си говорим за настолна игра, която по същество е симулатор на строене на къща. Не, не бързайте да кликате на „х“-чето. Може да звучи скучно, но творението на Rebel.pl се оказа една от най-приятните семейни игри, на които съм попадал, и при това работи прекрасно както само с двама души (което си е рядкост), така и с трима и четирима. Продукцията е на страхотно ниво – качествени компоненти, прекрасни илюстрации и лесни правила, които се обясняват за 5 минути.

Личните игрални табла са под формата на къщи с празни полета, върху които ще строите стаите на мечтания дом, и веднага ви потапят в темата. Илюстрациите по картите със стаи и ресурси са разкошни и ще допаднат на почти всяка възрастова група (да, знам че си разбих имиджа на зъл метъл, ама…), а дори и да играете с максималния брой хора, една сесия на Dream Home няма да ви отнеме повече от 40 минути. Играта протича в дванадесeт рунда, като основната механика е събиране на сетове с карти и реденето им по празните полета. Картите взимате от централното табло, където има две редички с по шест полета, които оформят шест колони. Едната редица е за картите с ресурси (като на първото поле е изобразена къща), а другата за стаите. В началото на всеки рунд се раздават пет карти с ресурси (полето с къщата се оставя празно) и шест стаи. Играчите, започвайки с първия, си харесват една колона и вземат и двете карти в нея (или маркера за първи играч и стаята, ако изберат първата колона), след което са длъжни да поставят стаята на празно поле върху личното си табло и да изпълнят написаното на картата с ресурси.

Какво толкова, ще си кажете, това са дванадесет полета, къде е проблемът? Проблемът е, че не може да строите върху всички полета, а само върху такива, които имат солидна основа. Т.е., за да построите нещо на първия или втория етаж, под него трябва да има готова стая или под. Ако на централното табло няма подходяща стая, сте принудени да обърнете картата с лице надолу и да я поставите като празна стая, а тя не носи никакви точки в края на играта. Тук на помощ идват ресурсите, които са най-забавната част от Dream Home, защото могат както да помогнат на стратегията ви, така и да я объркат тотално. Ресурсите са три вида – декори, покриви и помощници. Декорите, както подсказва името им, украсяват вашите новопостроени стаи, но същевременно ги и завършват, така че не можете да ги разширявате повече. Завършването е важен елемент, защото някои видове стаи, като дневната например, носят повече точки, ако са с повече от една карта и реално може да се прецакате сами с някоя ненужна ви в този момент декорацийка. Помощниците дават най-различни бонуси (празните стаи почват да носят точки, можете да размествате вече построени стаи, или пък да си харесате нещо от дискарда и да го подмените с някоя ненужна стая и пр.) и са особено ценни към края на играта, когато буквално могат да ви донесат победата. Покривите са, ами, покриви. Трябват ви поне четири карти за покрив, за да вземете точки, а ако успеете да съберете четири от един цвят, ще получите и солиден бонус. Звучи ви лесно? Повярвайте ми, не е. Когато изберете колона, в която има и карта с покрив, сте длъжни да я поставите с лице надолу върху игралното си табло и нямате право да я гледате до края на играта. А в тестето има четири цвята покриви и към 10-ия ход ще има да се чудите, от кой имахте три събрани и дали ви трябва оранжев, или пък лилав, за да имате пълен сет. Добрата памет (или редовния прием на хапчета гинко билоба) носят сериозно предимство.

На пръв поглед от написаното дотук може би изглежда, че в Dream Home няма кой знае каква интеракция между играчите, но всъщност това не е съвсем вярно. Както е характерно за повечето заглавия, в които се събират сетове, възможността да избираш пръв е от централно значение за победата и маркера за първи играч често ще сменя притежателя си. Същевременно, тъй като Dream Home е игра, в която имате цялата информация за противниковите къщи, след един-два хода е доста вероятно да започне сериозно съперничество за най-апетитните комбинации от стаи и ресурси и да решите да изиграете хода си така, че да попречите на другарчето да направи някаква много яка подредба (или просто, за да наблюдавате изражението му, докато отмъквате банята с джакузито) за сметка на мечтания лилав покрив или бетонобъркачката (много ценна карта, между другото). В края на дванадесетия ход правите една бърза сметка кой какви точки и бонуси е събрал и играчът с най-висок резултат печели. Ако случайно има двама или повече играчи с равен брой точки, печели този, в чиято къща има най-много деца (очевидно създателите са социално отговорни и поощряват раждаемостта). Това само по себе си е една скрита мини-игра, защото в духа на Къде е Уоли?, хлапетата се крият на най-различни места и често ще трябва да се оглеждате за крачета/ръчички, които се подават изпод леглото или за някоя друга подсказка.

Играх Dream Home с няколко различни типа играчи, от съвсем кежуъл до почти про-геймъри, и играта се хареса на всички. Компонентите са шарени и тематични, темпото е бързо, а забавлението е гарантирано. Ако си търсите приятна и лека игра, с която да уплътните времето между някои по-тежки заглавия, Dream Home е добър избор. Добрата новина е, че се намира лесно и по нашите ширини, при това с промо декорация и на отлична цена.