Delve Каркасон среща dungeon crawling и книгите-игри

Всеки, който е подкрепял проект в Kickstarter, знае, че човек трябва да има едно наум за крайния резултат. Обещанията на създателите понякога се сблъскват с жестоката реалност в лицето на китайските фабрики, недостатъчното плейтестване или странните дизайнерски решения. Разбира се, има и компании, които спокойно могат да се нарекат ветерани в събирането на средства и изпълнението (до голяма степен) на поетите ангажименти. Indie Boards & Cards влизат в тази категория, а Delve беше 23-тият им успешно финансиран проект. Заглавия като The Resistance: Avalon, Aeon’s End, Coup и многобройните му експанжъни ми се сториха достатъчна гаранция, че от идеята да комбинираш Каркасон с лек дънджън кроул и щипка „избери своето приключение“ ще се получи нещо добро и забавно. Пък Richard Launius е дизайнерът на оригиналния Arkham Horror, така че какво би могло да се обърка? А сега погледнете отново второто изречение.

Но да караме по ред. Delve е последното отроче на споменатия вече Richard Lainius и Pete Shirley. Двамата симпатяги вероятно са се срещнали на по бира и са си казали, че вече тотално им е писнало от стандартния Каркасон и е време да дадат на света нещо по-яко и разнообразно. Вместо да строим замъци и полянки, защо да не градим фентъзи тъмница? Да подменим мийпълите с пластмасови плочки, да добавим четири съревноваващи се фракции с асиметрични умения, шепа специални зарове и няколко купчини с карти и ето ти нещо иновативно. На книга Delve звучи наистина страхотно. Играчите избират измежду коболдите, духовете, горяните и наемниците и се впускат в диво съревнование за трупане на богатства. Освен асиметрични умения, фракциите имат и леко различна конфигурация от четирите типа герои (коболдите имат двама крадци, горяните двама лидери, духовете двама магьосници, а наемниците – двама биячи), което води до различен маниер на игра и различни стратегически решения.

По подобие на Каркасон на всеки ход сте длъжни да поставите по 1 плочка и евентуално 1 от героите си (с лице надолу, за да не се вижда какъв е), но докато там я теглите на случаен принцип, тук имате избор от три предварително изтеглени. Това улеснява планирането и донякъде намалява късмета, поне до момента, в който не завършите някоя от трите типа „стаи“ (сини, жълти и коридори). Щом това се случи, следва конфронтацията и мятането на зарчета. Ако в стаята е имало от героите на другите играчи, всеки ги обръща от лицевата страна, събира съответните зарове и ги мята. Играчът с най-много атака печели по една карта съкровище за всеки сандък в стаята и половината от картите злато, за втория играч остават половината от останалите карти злато, третият би взел половината от останалите, след като вторият е прибрал своя дял, а четвъртият гледа тъжно и подсмърча в ъгъла. Заровете обаче имат и страна с плячка, така че дори да не спечелите битката, ако имате най-висок резултат в тази категория, ще получите я допълнителна карта злато, я някое съкровище. Двата типа награди са важни, защото представляват точките, с които се печели играта. Картите злато варират от 1 до 3, а съкровищата най-често са предмети, които ви позволяват да манипулирате изхода от битките и срещите с обитателите на подземията.

По-интересният за мен момент е, когато се окажете сами в новозавършената стая. Тогава другарчето отляво тегли карта със събитие и го прочита на глас. Обикновено имате поне две възможности за избор, като резултата зависи ту от немирните зарове, ту от конфигурацията на героите ви. Това е и най-забавната част от Delve, защото събитията са написани с доста чувство за хумор и дори и месец след последната ни игра, си спомням с усмивка за джуджешката принцеса с дълга до земята червена брада, която ме посрещна с „Пак ли ти?!“ при втората ни среща. Има два варианта за предизвикване на край на играта – когато слънцето залезе (част от плочките имат символ на слънце, и когато влязат в игра, придвижват маркера с една позиция по-близо до залеза) или картите злато привършат. Щом това стане, броите точките и играчът с най-много печели.

Дотук всичко е прекрасно, а наличието на четири различни фракции и над 60 карти със събития в стандартното и над 90 в Kickstarter-изданието на играта гарантират доста солидна преиграваемост. Да, но отново се връщаме на онова второ изречение от началото на ревюто. По някаква необяснима за мен причина качественият контрол се е изложил сериозно и плочките са доста тънички (особено в сравнение с Каркасон), а графичният дизайнер е за бой. Жълтите стаи и коридорите са толкова близки по цвят, че и без да сте далтонисти, ви гарантирам, че редовно ще ги бъркате. Което пък е доста сериозен проблем, защото в играта има правило, че не може да поставяте плочка, ако тя ще прекъсне коридор. Е, повярвайте ми, ще го направите нееднократно, докато свикнете.

Идеята с герои вместо мийпъли е доста хитра на хартия, но за съжаление първо плочките са доста големи и съответно слагането им върху определен елемент от тъмницата е доста сложно, и второ идват със стикери, които трябва да си налепите отгоре. Стикери. Не че нещо, ама какво щеше да ви коства да го направите във фабриката? Третата недомислица са картите със събитията, където има не малко случаи на твърде ситен текст, за да се събере цялата история. Не чупи играта, но е неудобно и леко досадно. Последната ми забележка е липсата на какъвто и да е инсърт в кутията, в резултат на което колкото и внимателен да е бил транспортът, шансът за повредени компоненти не е никак малък (в моя случай игралното табло на коболдите). Всички тези дребни на пръв поглед неща развалят впечатлението от една доста добра като идея игра и я превръщат от „задължителна за колекцията“, в по-скоро „пробвайте, ако можете, и тогава решете“. Ще продължавам да играя Delve с удоволствие, но и с известна доза съжаление, защото можеше да е толкова по-добра. Нищо, следващия път.