Century: Spice Road По-добрият Splendor?

Максимата, че понякога от най-простичките идеи се раждат гениални неща, намира поредното си потвърждение в Century: Spice Road, един от големите хитове на пазара на настолните игри през 2017 г. Самият дизайнер шеговито я описва като игра с кубчета, които разменяш за други кубчета, с които си купуваш карти, носещи точки. Звучи елементарно и дори скучно, но зад това описание се крие красива и пристрастяваща игра, която част от западните ревюиращи нарекоха „убиец на Splendor„. Аз не смятам да стигам чак до там – Splendor и Century са достатъчно различни, че да поискате да притежавате и двете, но съм склонен да се съглася, че Century като че ли е по-дълбоката като геймплей и решения.

Темата на Century Spice Road (доколкото можем да си говорим за тема в евро игра с кубчета), както личи и от заглавието, е търговията с подправки. Даже ще си позволя да цитирам рекламния текст, който авторите са сложили в началото на правилата:

Преди много векове, търговията с подправки била сред най-важните в света. Тя създавала и разрушавала империи, карала хората да изследват отдалечени кътчета на света и водела до откриването на нови земи. В онези времена, цената на подправките съперничела дори на цената на златото! Търговците разказвали невероятни истории за смъртоносни опасности, за да вдигнат цената на стоките си. През следващите векове търсенето на подправки нараснало до такава степен, че онези, които контролирали търговията им, се радвали на несметни богатства и уважение в обществото. Точно в тези времена ти се оказваш на чело на керван, който си проправя път от източните земи към Средиземно море в търсене на слава и богатство. Като водач на керван, пътешествието ти започва по Пътя на подправките!

Надъхващо, а?

Споменатите подправки са куркума (жълти кубчета), шафран (червени), кардамон (зелени) и канела (кафеви). Гарантирам ви, че на 5-тата минута ще сте зарязали опитите да ги наричате по име и ще си карате с цветовете. Играта протича на ходове, като в рамките им имате право на само едно от четири възможни действия:

1) да изиграете карта от ръката си, в началото това са двете стартови карти еднакви за всички играчи;

2) да придобиете търговец от редичката с карти с търговци;

3) да си „починете“, т.е. да приберете обратно в ръката си всички изиграни досега карти;

4) да придобиете карта с точки като платите цената и в подправки.

Личният ви керван може да складира до 10 подправки (без значение от цвета/вида) и ако случайно надхвърлите бройката сте длъжни да изхвърлите кубчета, докато се вместите в ограничението. До тук нещата не са кой знае колко по-различни от Splendor и макар в едната игра имаме чипове, а в другата кубчета, идеята е сходна. В общи линии, ако сте играли Splendor, ще са ви необходими по-малко от 5 минути да се ориентирате в правилата на Century и да се развихрите. Това, което прави творението на Emerson Matsuuchi интересно и ценно, са разликите в механиките спрямо хита на космическите каубои.

Първата разлика идва от видовете карти в играта и разположението им на игралното поле. Вместо три тестета сравнително сходни като функция карти, в Century: Spice Road имаме карти носещи точки и карти даващи ресурси (картите с търговци). Картите с точките са разположени в пет колони. Над най-лявата колона се поставят златни монети равни на два пъти броя на играчите, а в над колоната до нея същия брой, но сребърни монети. Когато някой придобие такава карта, взема и една от съответните монети, а останалите карти се плъзгат една позиция наляво, преди да се добави нова карта. Под тях са разположени шест карти с търговци, като отново при придобиването на карта, наличните се преместват една позиция наляво, за да запълнят дупката преди да се добави нова карта.

Втората много важна разлика е в цената на картите с ресурси. Вместо да е фиксирана, тя се определя от позицията им на игралното поле. Най-лявата карта винаги е безплатна, а за да си закупите някоя от следващите трябва да поставите по едно кубче, без значение от цвета, върху всяка една карта преди нея – т.е. шестата карта би ви струвала пет подправки. Хубавото е, че тези подправки могат да се понатрупат и когато придобиете съответната карта, прибирате и тях. Всъщност, в някои случаи ще взимате карта не толкова заради самата нея, а заради ресурсите които ще ви донесе.

Едно от нещата, които ми късаха нервите в Splendor, беше постоянно прилаганата тактика да запазиш някоя карта, само за да попречиш на другарчето да я придобие. Дизайнерът на Century явно е бил на подобно мнение, защото тук няма запазване на карти. Ако искаш да придобиеш нещо, трябва да си платиш веднага, иначе рискуваш някой друг да го вземе. Това води до доста по-различна стратегия на игра, независимо дали иде реч за картите с търговци или за тези с точки. В Century: Spice Road на разположение за харчене са само подправките налични в кервана ви, а те са видими за всички, така че е доста лесно да предположите кой за какво се бори. Шанс да изпреварите друг играч имате ако направите точната комбинация, която да ви даде необходимите подправки в правилния момент.

Тук стигаме до един от най-добрите моменти в играта – изграждането на работещ двигател, т.нар. engine building. Картите с търговци дават различни варианти за обмяна на подправки (примерно две куркуми за един кардамон, една канела за един шафран и един кардамон и т.н.), но тънкия момент е не просто да ги съберете, а да се опитате да ги изиграете във възможно най-оптимална последователност. Това, повярвайте ми, не е толкова лесно, колкото звучи, особено когато имате 10+ карти с търговци в ръка и поне пет различни пътища за развитие. Шапка свалям на Emerson Matsuuchi, че е успял да балансира нещата почти до съвършенство. Да, има някои карти, които на пръв поглед изглеждат много по-силни от други, но всичко опира до точната последователност и хитрото комбиниране. В началото вероятно ще правите грешки, но бързо ще му хванете цаката и ще почнете да замисляте главозамайващи комбота.
Последната съществена разлика със Splendor е в условията за предизвикване на край на играта и решаването кой печели при равен брой точки. В творението на Space Cowboys имаме таван от 15 точки и като цяло е доста лесно да се предвиди кога и как някой ще ги събере. В Century: Spice Road играта приключва, когато някой придобие пета карта с точки (или шеста при 2-3 играчи), останалите довършват ходовете си и започва смятането. До тук нищо твърде различно, НО картите с точки са с лице надолу, така че всъщност няма как да сте съвсем сигурни с какво разполагат останалите, особено при игра с петима. В допълнение, печелите точки от още два източника – от златните и сребърните монети, както и от всяка подправка, която е останала неизползвана в кервана ви. При все че най-бързото събиране на необходимия брой карти е една от възможните стратегии за победа, съществува реална възможност да ви победи играч, който има една или две по-малко карти от вас, но пък е заложил на по-трудните за придобиване карти, които съответно носят и повече точки. Методиката за определяне на победител при равни точки е доста елегантна – печели този, чийто ход е бил по-късен.

След всички приказки за приликите и разликите със Splendor, нека кажа няколко думи и за визуалното оформление на Century: Spice Road. Space Cowboys нямат лошо изглеждаща игра, но творението на Plan B Games направо ги издухва. Илюстрациите на Фернанда Суарез са разкошни и придават чудна ориенталска атмосфера на една иначе доста абстрактна игра. Добавете към тях металните(!) монети и четирите пластмасови купички за кубчетата и направо може да повярвате, че наистина сте търговци на подправки. Единствената ми критика е към инсърта на кутията, който е супер, ако решите да не слагате протектори на картите, но това си е безумие в игра, в която има бъркане и раздаване. Сложите ли протектори, инсърта заминава, а не е като да не е имало място за още 2-3 милиметра ширина на отделението за карти. Това обаче са бели кахъри на фона на качествата на играта. В крайна сметка, ако харесвате Splendor, ще се влюбите в Century: Spice Road. Ако пък не я понасяте, определено дайте шанс на творението на Plan B Games, достатъчно е различно, че да ви допадне.